Според социалния психолог Росен Йорданов това, което ставаше в България през последните 30 месеца не е революция, а  а една перфектна буря, един опит за преврат, за насилие върху държавата, върху нейния ясно установен ред и процедури, които колкото и да не ни харесваха, все пак се движеха в определена стратегическа посока. Този процес е трябвало да бъде овладян и според него това ще стане с правителството „Денков-Габриел“, което той нарича правителство на спасението. Г-н Йорданов е един от хората, които много рано видяха истинската роля и функция на президента Радев и пагубната му роля в българската политика. Смята, че една от големите грешки на ГЕРБ беше ленивият начин, по който проспаха президентските избори през 2016 г. 

- Вече чухме доста определения за правителството „Денков-Габриел“, което бе гласувано във вторник – на Франкенщайн, на мафията, единствено възможно... Вашето определение, господин Йорданов?
- Е, можем да продължим остроумните евфемизми и метафори, които някои разочаровани лакеи и коментатори се опитват да припишат. Но истината е, че това е правителство на спасението в много отношения. Аз много отдавна определих че това, което повече от 30 месеца се случва в България, не е революция, а една перфектна буря, един опит за преврат, за насилие върху държавата, върху нейния ясно установен ред и процедури, които колкото и да не ни харесваха, все пак се движеха в определена стратегическа посока.  Това беше един процес, който трябваше да бъде овладян, защото нещата отиваха на зле и много малко хора си даваха сметка от последиците и неблагополучията, които можеха да произтекат. Така че тези, които мислят малко по-далеч от края на масата, трябва да са доволни. Друг е въпросът, разбира се, че  най-вероятно няма да се отървем от някои глупости, които традиционно се случват, когато имаш добри намерения.

- Например?
- Като човек, работил в сферата на сигурността и в МВР, не мога да пропусна този странен начин, по който следствието бе извадено от прокуратурата, конюнктурно, без много мисъл. Били сме в тази ситуация и аз  помня какви трудности имаше. Когато господин Рашков, който насърчи тази промяна, беше шеф на следствието, знам колко беше трудно да събереш следователи, после да се свържеш с прокурора – едно усложняване на процеса. Надявам се, че под съдебна реформа не се разбира единствено и само политическите опорки, които вече са ни дотегнали от доста време. Много по-дълбоко трябва да се помисли най-вече върху това да се прекрати формализирането на процеса. Изваждането на следствието не е такъв ход. Хората трябва да знаят, че в този му вид следствието е остатък от съветизма. По света нещата са прости. Имаме хора, които работят в МВР,  наречете ги както искате – оперативни работници, детективи, следователи и като част от изпълнителната власт те извършват разследване. Други хора повдигат и поддържат обвинения в съда, които са прокуратурата, и това е положението. Уродливата структура у нас 20 години затрудняваше процеса на разследване. Така че се надявам грешните стъпки да са по-малко и да се свършат и някои добри неща.

- Президентът се очерта като най-големият противник на правителството, още преди то да бъде съставено, при връчването и връщането на изпълнения мандат, а върхът бе във вторник, когато заяви, че това правителство подкопава устоите на демокрацията и напусна пленарната зала в НС преди правителството да положи клетва и да чуем химните на България и на ЕС. Какво ви говори това?
- Отново ще се извиня на всички, но няма да успея да се въздържа от изкушението да кажа „Казах ли ви“! Аз съм един от хората, които много рано видя истинската роля и функция на този човек. Нямам нищо персонално срещу него, но ролята му в българската политика беше пагубна. Една от най-големите грешки на ГЕРБ беше ленивият начин, по който проспаха изборите, когато трябваше да бъде избиран Румен Радев, който очевидно беше издигнат и наставляван от външни сили, които не са наши партньори. И всичките му действия през годините с различни амплитуди показаха това. А във вторник действията му бяха очевидно под напора на силни негативни емоции и не можа дори да се задържи на мястото си. Очевидно е било много разочароващо за него да види как властта му се изплъзва, действията му го показаха. Лошото е, че дълго време беше привиждан като съратник и съюзник. Във вторник той напусна залата пред очите на посланиците. Всички западни медии, които коментират събитията в България, вече спокойно го наричат „проруския президент“.

- Каква очаквате да бъде неговата реакция, ако му вземат службите, както се заканиха от новото мнозинство?
- Заложеният в Конституцията паритет на власт върху службите може да звучи красиво юридически в бляновете на някои хора, но истината е, че те не са конституирани и поставени под ясна отговорност. Аз лично смятам, че там цари „хепи соц“.  „Военно разузнаване“ може и да са направили много на родината, но си спомням, че вече по демократични времена,  когато беше избран Първанов, там направиха коктейл и бяха щастливи, че е спечелил президент от БСП. Така че не знам какви са техните ценности и убеждения, с които работят на ползу роду, но истината е, че там съветизацията още не си е отишла, същото е и в армията, и в други служби. Този манталитет, тази организационна култура, ако щете, която цари там, е по-важната. Проблемът обаче е, че там почти не останаха хора. През годините и МВР, и службите станаха непривлекателни за млади хора, които искат да развиват талантите и уменията си по някакъв начин. Това е голямата битка. Защото лесно можем да сменим шефа, но нали някой трябва да върши работа и той да бъде ценностно, юридически и морално подкован така,  че да изпълнява задълженията си в рамките на едно нова, съвременна България. Проблемът е, че държавата ни е парализирана до такава степен... Вижте, аз продължавам да наричам това, което се случи с Иван Гешев „атентат“.  И ще го наричам така, докато не бъде изяснено какво се случи и всички подробности около този случай.

- Защо не се случва това?
- Много просто. Защото МВР и прокуратурата изобщо не работят съвместно. Мисля, че част от мотивацията на главния прокурор да се чувства толкова фрустриран и дезориентиран на моменти, се дължи именно на усещането му за самота. Тъй като каквото и да говорят за всесилната прокуратура, тя не може  да свърши никаква работа без МВР. А когато министерството отказва да върши работа или  я върши формално, то може да скрие каквото си иска и нищо не може да бъде внесено в съда. Ние сме в една абсурдна ситуация и то от много време, в която висш представител на държавата е обект на покушение или опит за покушение и това трябва да се изясни, а то още в самото начало се превръща в политическа дъвка. Това е изключителен проблем и е такова нарушение на морал и структури, че ще е много трудно на новото правителство да постигне някакво взаимодействие.

- Заговорихме за Иван Гешев. Тези имунитети, които той иска всеки ден, са за дела, които можеше да бъдат решени преди две години – и „Барселонагейт“ на Борисов, и двойното гражданство на Петков....
- Разбира се. Аз наричам това „заместваща активност“, отреагиране на ситуацията, което отново се използва за политически знак. За „Барселонагейт“ - такива обвинения, свързани с пране на пари, не се разследват като се викат хора на разпит и им се показват снимки на красиви дами. Там се изискват скучни доклади, пълни с  цифри и мълчание. Когато извикаш някого на разпит то е само да верифицираш информация, която си събрал. Преди това трябва да бъде свършена много проучвателна работа, която да установи много факти, а те се установяват по най-скучния и досаден бюрократичен начин, но така се прави. А начинът, по който се прави разследването за „Барселонагейт“ показва, че е съшито в бели конци. Какво общо има съдбата на едно детенце и симпатична дама с прането на пари? Ще си позволя някои персонални характеристики на главния прокурор, много далеч от всички глупости, които съм слушал по негов адрес.

- Давайте!
- Аз дълбоко вярвам, че той е човек, който по принцип има самосъзнанието на ченге, нека така го кажа. Може би този пост му е дошъл твърде високо. Този костюм определено не му е по мярка. Той не е от тези дипломатични хора, какъвто беше Борис Велчев. В началото, когато Гешев започна с акциите си, аз бях негов критик, защото смятам, че това изобщо не е работа на прокуратурата, която започна да се превръща в МВР по онова време. След това стана точно обратното – прокуратурата се сви в някаква цитадела  и край – никакви комуникации с никого. И в последните две-три години се получи една обсадна ситуация, която съм сигурен, че не пасва на философията и разбиранията на Гешев за живота. И според мен създалата се ситуация, в която трябва да действа като политическа фигура, хич не му приляга и не му се получават нещата.  Дори пресконференциите, които дава, не са на човек, който е вещ в тази материя.

- Но се създаде впечатление у някои, че с исканите имунитети той работи против създаването на правителство?
- Но повечето коментатори прозряха, че той бе катализатор за създаването на правителството. Той бе разпознат като общия враг, както и Румен Радев. А както знаем от историята, когато имаш общ враг, дори и най-големите съперници се обединяват срещу него.

- В началото на 70-те години на миналия век, президентът на САЩ Ричард Никсън отиде в Китай и се срещна с председателя Мао Цзедун. Тогава попитаха Мао как така е приел най-големият враг на Китай. И Мао отговори, че „голямата любов се ражда от голямата омраза“...
- Абсолютно вярно.

- Но Гешев не поиска имунитети само на депутати от БСП и ИТН....
- Той в момента плува в непознати води. Това не са неговите води. Чисто емоционално, човешки, той сигурно се преживява като изоставен, захвърлен и застрашен от всички страни, той е в кръгова отбрана. И това показва паническата селективност на действията му. Не мисля, че от тях ще произтекат сериозни последствия за бъдещето на страната, но те катализираха политическия процес, а той там се чувства некомфортно, убеден съм, че е така. Действията му не са правилни от методологична гледна точка.

- Нека се спрем на две знакови гласувания за правителството във вторник, господин Йорданов. Делян Добрев от ГЕРБ гласува против и веднага някои заподозряха, че това е заявка за бъдещо лидерство в партията?
- От точно това нещо не бих бързал да генерализирам бъдещето. По-точно това афишира един отдавна започнал процес. И друг път сме си говорили, че в периода на революционни напъни ГЕРБ всъщност успя да осъществи една много важна вътрешнопартийна трансформация. А именно – излизане от този стратифициран модел, в който имаме един патриарх, един авторитет, и всички останали са сменяеми пионки, за което ГЕРБ бе сериозно упрекван. Сега доста политически фигури от ГЕРБ засияха със собствен ореол и със собствено мнение. Разбира се, не бива да подценяваме и ролята на Борисов, който бе упрекван в авторитаризъм, с което не съм съгласен – работил съм с него и знам как реагира в различни ситуации. В момента емапципацията в партията е необходима, трябва да има по-широко портфолио от хора с мнение и позиция. И това е факт, не се отнася само за Делян Добрев. Просто ГЕРБ стана по-различна партия. И това като цяло би трябвало да радва Борисов. Убеден съм, че като човек, който е създал най-голямата партия в България, едва ли на тази възраст основната му мисъл е как да се спасява. Човек на тази възраст и на тази позиция мисли по-мъдро, по-зряло, мисли как да съхрани и запази създаденото от него, да го развие.  Така че не мисля, че гласуването на Делян Добрев е повод за разцепление, по-скоро е индикация за вътрешен плурализъм.

- И гласуването на другия Делян – Пеевски, който заедно с лидера си Мустафа Карадайъ подкрепиха кабинета, а другите от ДПС въобще не влязоха в залата?
- Те не са едно и също. Според мен гласуването на Мустафа Карадайъ беше много ясен и сигурен знак – председателят на партията е постигнал някаква принципна договорка – ние сме важни, ще дадем подкрепа. Това бе сигнал. А в гласуването на Делян Пеевски има една доза намигване, особено към господин Христо Иванов, лека форма на ирония и сарказъм към политическите му опоненти и демонстрация, че ДПС застава зад хората си и показва вътрешна консолидираност и сила. Ако гласуването на Карадайъ бе знак, че ще подкрепят  по принцип конституционна реформа, то гласуването на Пеевски е знак, че няма да подкрепят всичко и че ще имат мнение по въпроса.

Нашият гост
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.