С приближаването на парламентарните избори в Северна Македония опозицията настоява да се премахне институцията „техническо правителство“

Съпротивата идва от възможността албанец да бъде премиер през последните сто дни от сегашния мандат

Докато ние в България се чудим дали „сглобката“ ще изкара до март, когато трябва да стане ротацията на премиера, при съседите край Вардар се разгаря спор кой трябва да организира следващите редовни парламентарни избори. Редовното правителство на Димитър Ковачевски или технически кабинет, както в Скопие наричат служебните правителства, начело с премиер албанец, който да е начело на изпълнителната власт в последните сто дни преди деня на избора.

Проблемът се усложнява и от факта, че през следващата година на Северна Македония u предстоят три вота - президентски, парламентарен и местен. Календарната им зависимост прави нещата още по-сложни, а и дебатът около тях засега не хвърля особено ясна светлина. Отделно, или в комбинация, или нещо трето? Да видим.

Известна разлика в крайния възможен легитимен календарен срок има. Новият държавен глава трябва да бъде избран най-късно до 12 май, когато свършва петгодишният първи мандат на Стево Пендаровски. Преди пет години на този ден, неделя, бе инагурацията на Пендаровски след изборната му победа седмица по-рано. Един от гостите на церемонията бе и българският президент Румен Радев, който проведе кратка среща с новия си колега.

Четиригодишният срок на сегашния парламент на Северна Македония изтича през юли. Все още няма окончателно решение на политическите сили дали изборите за президент и за Събранието да се провеждат отделно, или в един и същи ден. Все пак остава впечатлението, че икономически, пък и политически е по-изгодно да се ползва формулата „две в едно“. Тоест и президентският, и парламентарният вот да бъдат в един и същи ден. Извън съображенията за икономичност и двата вота да минат с един масраф, налице е и един друг факт - през есента избирателите ще бъдат поканени за още едно гласуване, този път за местна власт. В един момент от дебата дори бе лансирана идеята трите избора да бъдат събрани в един и същи ден, но в крайна сметка, въпреки примамливата картина на един финансов разход за три вота, тя бе отхвърлена.

Сега най-вероятната дата, ако все пак изборите за президент и парламент са заедно, е 8 май. Да, да, това е работен ден, сряда, което е прецедент за изборната практика в Северна Македония, поне доколкото я познавам, но пък предишната неделя, 5 май е Великден. Е, няма как на най-светлия православен християнски празник да призовеш хората да отидат пред урните, вместо да отидат в черквата.

Но ако датата на вота все повече се утвърждава, един друг въпрос стои с пълна сила пред политическите партии и обществото. И той е много подобен на вълненията, които през последните години имахме и у нас. Кой ще организира изборите? Редовно или техническо правителство? Спомняте ли си горещите месеци на протести в рамките на така наречената „Шарена революция“, която в крайна сметка доведе до там, че властта на Никола Груевски падна. За изход от тежката политическа и обществена криза помогнаха посредници от Европейския съюз. В резиденцията на представителя на ЕС в Скопие бе постигната договореност, че за гарантиране честността на вота, той трябва да бъде организиран от технически кабинет.

Тогавашният лидер на опозицията - председателят на социалдемократите Зоран Заев, настояваше за това, тъй като не вярваше, че едни толкова важни за бъдещето на страната избори ще бъдат честни, ако ги проведе изгубило всякакво доверие правителство на Никола Груевски. Така в Изборния закон бе записано, че сто дни преди деня на парламентарния вот страната ще се управлява от назначено и гласувано в парламента техническо правителство. В него две министерства - на вътрешните работи и на социалната политика, получава опозицията, която и да е тя. На нея се падат и няколко важни поста на заместник-министри в ресорни министерства, които имат отношение към изборите. Но по такъв начин, че да прилагат практиката на „вързан подпис“, което означава, че министърът няма право на каквото и да е решение, ако не е подписано и от неговия заместник.

Първото техническо правителство бе това на премиера Емил Димитриев, предложен от ВМРО-ДПМНЕ, а второто - на Оливер Спасовски от СДСМ, който бе министър на вътрешните работи. За да няма някакви по-сериозни кадрови и политически трусове и в двата случая техническите кабинети почти изцяло повтаряха редовните, с изключение на задължителните два министерски поста.

През 2000 г. обаче, когато Зоран Заев трябваше да състави управляваща коалиция с Демократичния съюз за интеграция, се стигна до съгласието на СДСМ при следващи парламентарни избори последните сто дни държавата да бъде управлявана от технически кабинет начело с премиер албанец. Тогава това обещание от страна на Заев бе прието като дълбок, ама много дълбок реверанс към Али Ахмети и неговия Демократичен съюз за интеграция. Коалицията бе съставена, тя и досега управлява, а от страна на ДСИ бе казано, че не е задължително въпросната кандидатура на албанец да бъде от тяхната партия. Важното е да представлява албанската общност в страната. Разбира се, че имаше и доста несъгласни с това предложение, но понеже предстоеше четиригодишен мандат, това изглеждаше някъде в далечината. Кой знае, можеше да се размие. А и опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ набираше сила, местните избори бяха спечели убедително, лозунгът за предсрочен вот стана приоритетен. Така че все предпоставки онази трудно произносима „Пржинска“ формула, родена в други политически условия в страната, би могла да бъде пратена в историята.

Но ето че дойде време тя да бъде върната отново на масата. Зад нея съвсем естествено стоят управляващите партии - СДСМ и ДСИ. Стои и премиерът Димитър Ковачевски. Подкрепят я и видни интелектуалци, като професор Денко Малевски, първият външен министър на Република Македония. В текст, посветен на техническото правителство, той акцентира на две неща: че то е било предизвикано от корумпираната демокрация и, второ, че то предлага поста министър на вътрешните работи на опозицията, за да отпадне обвинението срещу управляващите, че който държи МВР, държи победата във вота.

Впрочем, ако всичко това ви се струва познато от българската политическа действителност, няма да сте далече от истината. В такива случаи обичам да казвам, че ние със Северна Македония сме като скачени съдове. На възраженията на мои колеги от Скопие, че ако страната им е „скачена“ с някоя друга съседна държава, това е Сърбия, отговорих така: прави сте, от Сърбия се учите на популизъм, автократизъм и тоталитаризъм, докато от България - на демокрация и европеизъм.

Каква ще бъда съдбата на местния вариант на служебен кабинет в Северна Македония, не знам. Може би предстоящите избори ще минат по това правило, а после... това „после“ е друга работа. Но вече виждам, че темата влиза в пазарлъците около промените в конституцията. Ние ще се откажем от това да дадем албанец за премиер, ако вие подкрепите вписването на българите в основния закон. Нещо такова, изговорено съвсем открито от хората на Али Ахмети. Предложението е най-доброто, което Мицковски може да получи, защото задоволява неговата претенция против техническия кабинет.

А тя е, ако питате мен, да не се допусне албанец да бъде премиер на страната, та макар и само за сто дни.