Кражбата на нашата история не е въпрос, по който можем да си затваряме очите

Преди броени дни в Благоевград бе открит частен македонски културен клуб под името “Никола Вапцаров”. На поредната провокация от страна на РСМ бяха дошли лидерът на най-голямата опозиционна партия в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, шефът на кабинета на президента Пендаровски - Миле Бошняковски и лидерът на Левицата Димитър Апасиев.

“Тук сме, за да подкрепим нашите хора - македонците от другата страна на границата. Да изпратим ясно послание, че ние сме македонци, които говорят македонски език и идват от Македония. В 21 век никой не трябва да има съмнение и да говори за този въпрос”, заяви Мицкоски.

Отдавна сме свикнали да не обръщаме внимание на бръщолевенията му, но този път е доста по-убеден в правотата си, защото миналата седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен беше на посещение в Македония, където каза: „Ние подчертахме, че уважаваме вашата идентичност и вашия език. Обещах, че договорът с ФРОНТЕКС ще бъде подписан на македонски език, наравно с всички останали 24 езици на ЕС. Няма съмнение, че македонският език е вашият език и уважаваме това.”

Пред държавата ни сега стои въпросът как ще действа, за да не се окажем в ролята на безгласна буква. Време имаме, имаме и много опции за вето –  остават 35 преговорни глави и ние във всеки момент, при отварянето и преди затварянето на някоя от тях, отново можем да реагираме. Но веднъж вече подали се на натиск от европейските ни партньори, доста по-трудно ще отстояваме идентичността си, особено ако начело на държавата ни са йесмени.

Но да се върнем на новооткрития клуб. Проблемите са няколко. Организацията, стояща зад клуба, е регистрирана в Канада и няма общо с правителството на Република Северна Македония – това е удобна версия, но въпросът е какво тогава правеше на откриването шефът на кабинета на президента Пендаровски. Пендаровски не присъства, защото „имал неотложни ангажименти”. Но това е без значение – с изпращането на негов съветник, македонската страна съвсем нееднозначно демонстрира позицията си. Да припомним, че миналата година лично той се срещна с представители на сепаратиската организация ОМО „Илинден”, което ясно говори за позицията му.

Семейството на Никола Вапцаров обяви, че е възмутено от използването на името му. Те бяха категорични, че не са дали разрешение и подчертаха българското самоопределение на поета.

И ако въпросът с идентичността и макар и по-трудно – с езика – донякъде може да бъде обяснен с желанието на РСМ да изгради основа, на която да стъпи, кражбата на нашата история не е въпрос, по който можем да си затваряме очите. Това е най-големият проблем с РМС – изграждането на идентичността им се случва през опити за подмяна и присвояване на нашата история и на личности от нея.

Реакциите спрямо Вапцаров не са инцидентен случай. Спорът чий е Гоце Делчев продължава с пълна сила, същото е и с Димитър Талев. Още през 2001 г. семейството на писателя разбира, че „Илинден“ е преведена на македонски без тяхно знание. Това е съдбата и на „Железният светилник“, и на „Преспанските камбани“. Тук говорим освен за фалшификация на цели пасажи от текста, където думите „българи“, „български“, „България“ са преведени като „македонци“, „македонски“ и „Македония, така и за незаконно издаване – без да бъдат заплатени авторски права на наследниците на писателя. Един от внуците на Талев – Климент, разказа в интервю, че книгите даже са преведени на „сърбомански език“, който дядо му никога не е признавал.

И това не са просто две страни в някакъв частен спор, тук трябва да се намеси и  държавата ни, която е длъжна да окаже пълно политическо и финансово съдействие на наследниците на засегнатите български личности, които чрез съда, ако се налага и чрез европейския такъв, да защитят правата си.

Следващ проблем са правата на македонските българи, за които Мицкоски каза: “Македонската конституция е признала всички малцинства, съгласно всички стандарти. Въпросът е защо не са признати правата на македонците в България?”

За едно е прав, де - българите в РСМ са общност, а не малцинство, но пък е ясно, че по никакъв начин българите там не могат се чувстват защитени и упоменати в Конституцията, защото за промени в основния закон са необходими и гласовете на ВМРО-ДПМНЕ.

Думите му, че не сме признали правата на македоците (?) в България, ясно говорят за нестихващата кампания, която партията му води. А съвсем наскоро, депутатите от парламента им одобриха да се внесе по съкратена процедура предложеният от ВМРО-ДПМНЕ проектозакон за изменение и допълнение на Закона за сдруженията и фондациите.

Предложението бе прието с пълно единодушие от всички присъстващи. Съгласно предложения текст, организациите, сдруженията, фондациите, съюзите и другите форми на сдружаване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията и фондациите, са длъжни в тримесечен срок от влизане в сила на законовите промени да хармонизират своите име и/или наименование, цели и дейности, съгласно посочените разпоредби.

Това им действие е насочено отново срещу нас, защото целта е да ни забранят да кръщаваме клубовете на наши исторически личности, които те считат за „окупатори, фашисти” и прочее.

Убеждаваха ни, че ветото е довело до по-яростна кампания от страна на Скопие, убеждаваха ни, че свалим ли го, картината ще се изясни, а македонците – благодарни, че сме им дали зелена светлина за присъединяване към ЕС, ще спрат дискриминацията срещу лицата с българско самосъзнание в Северна Македония и антибългарската пропаганда. Не само, че нищо такова не се случи, ами зачестиха подобни прояви.

И няма как да очакваме благоприятно развитие, защото в основата на македонизма е антибългарската политическа концепция, която следват всички македонски политици – някои по-агресивно, други по-прикрито, но тя е факт.

Идентичността на РСМ се гради върху тази концепция. Рухне ли тя, и македонизмът отива в небитието, което обаче означава и спиране на съществуването на РСМ – поне в този и вид, което няма как да се случи, разбира се. Тоест дори и да има единици македонски управници, които да искат да се откъснат от тази концепция, това не е по силите им, нито другите биха им го позволили.

Македонизмът, разбира се, по никакъв начин не кореспондира с ценностите на ЕС. Самите македонци, поне в голямата си степен са разединени по този въпрос – да, те искат в Съюза, защото това ще им донесе определени предимства, но в никакъв случай не желаят да скъсат връзката си със Сърбия, тачат си Тито, имат негови паметници. Отваряме и произволна анкета –  на македонския център Макфакс – в която на въпроса: „Кой е най-заслужил за създаването на съвременната македонска държава?”, най-голям брой анкетирани (близо 52%) отговарят, че заслугите на първо място принадлежат на бившия югославски лидер. Далеч зад него се нарежда Гоце Делчев с 19.4%. В друга пък, 44 % от македонците посочват България за най-голям враг. Проучването е на фондация „Конрад Аденауер“.

Въпросът е ние колко още ще търпим, наивно вярвайки в една утопия –  за реформирана Македония, отърсила се от сръбското влияние, загърбила македонизма, готова да продължи напред в европейското си развитие.