Румен Бояджиев, един от основателите на ФСБ - групата легенда за няколко поколения българи, е абсолютен новатор в областта на електронните инструменти и синтезатори. Музикантът, който издигна високо, много високо българската рокмузика, става днес - 15 април, на 67 години.

Когато е на сцената, е истински вулкан. Той е човекът енергия. “Формация Студио Балкантон” или просто ФСБ - групата, създала и изпяла едни от най-емблематичните песни в родния музикален ефир, е част от неговия живот.

Румен Бояджиев е от онази малка, но особена порода български музиканти, които винаги са изглеждали самотни. Самотни, заради класата и космическите измерения на таланта си. Никак, ама никак не е лесно да си на музикалния Олимп. Дори понякога да си се скрил толкова старателно, че никой да не те види. Магията от музиката няма как да изчезне. Когато поколения заедно пеят песните ти, колкото и да мислиш, че си невидим горе във високото, звездата ти свети. А това значи, че си останал, помнят те и те чакат.

Биографията на Румен Бояджиев (роден е на 15 април 1953 г.) е доказателство за огромния талант и можене на един музикант. И той, и съпругата му Даниела Кузманова (известната водеща на култовото предаване по радио Хоризонт “Песни на седмицата” и автор на текстове на песни), са от музикантски родове. Логично, децата им - Румен-младши и Борислав, продължават традицията. Така сега в къщата им в Рударци има трима дипломирани барабанисти - бащата и синовете са завършили ударни инструменти, и един пианист - майката.

За мнозина българи ФСБ е част от живота им, а музиката им - оцеляла въпреки всичко. В създаването на една от най-великите български групи в рок-музиката пръст има и съдбата. Ако Румен Бояджиев бе решил да продължи с журналистика, едва ли групата би се родила в този вид. Съпругата на Румен - Даниела, се знаела с Константин Цеков и Александър Бахаров пет години преди да се запознае с половинката си. Косьо и Сашо свирели и пеели “Бийтълс” в междучасията на Музикалното училище и промъквали в “репертоара” си италиански парчета и вечните “Бий Джийс”. В същото време Румен е групар в Седма столична гимназия - създал е рок банда, дори вече имал записи в радиото на две парчета. Още тогава той разбира, че не иска да принадлежа на тази категория, която по думите му “с изключение на фолклорните ансамбли, днес се е профанизирала и е завладяла голямата концертна сцена и ефира”.

След като първоначално е приет да учи журналистика, Румен изведнъж решава да размисли. И добре че го прави, защото през тази изгубена година той решава да се подготви за Консерваторията. Като студент Румен попада на изключителни преподаватели. Интересът му към експериментите и богатия звуков свят - светът на ударните инструменти, е светът и на електронните инструменти, светът на неговия професор Добри Палиев. Румен е единственият негов студент, който поема по пътя на електронната музика.

И идва времето, когато Съдбата среща тримата от ФСБ - Косьо е виртуозен пианист, Сашо е контрабасист, а Румен от 4-годишен е започнал да свири на пиано. Тримата - вече студенти, се запознават там и постепенно стигат до идеята за Формацията. Като студенти живеят заедно всеки свободен миг. Събират се непрекъснато в дома на родителите на Сашо на улица “Антим I”. Често са и в квартирата на Косьо на “Ботевградско шосе”, където обожавали да ядат от бурканените специалитети на майка му. Най-големите преживявания за тримата приятели обаче са, когато отивали на гости в Благоевград при родителите на Косьо. Баща му - Стефан Цеков, бил личен приятел със световноизвестния кинопродуцент Дино де Лаурентис и споделял много общи преживявания с него.

Малко преди Румен да се дипломира, Константин Драгнев от “Балкантон” осъществява революция в звукозаписната дейност по онова време, като оборудва първото съвременно студио в България през 1975 година с най-модерни и уникални за страната ни студийни инструменти. И тогава музикалната фирма кани Румен, Сашо и Косьо да участват в революцията в звукозаписната история на България. Така 1975 година се превръща в рождената им дата. Нестандартни и новаторски настроени, музиканти от наистина голяма класа, тримата буквално взривяват родната сцена като създават едни от най-големите хитове в българската поп музика, останали и до днес във вечните класации. Започнали като трио, през 1979-а към тях се присъединяват китаристът цигулар Иван Лечев и барабанистът Петър Славов. През 1983-а Сашо Бахаров емигрира в Германия и е заместен от Ивайло Крайчовски, който остава в групата до 2007 г. През април 2008-а умира Пепи Славов.

Румен Бояджиев е автор на повече от 250 и аранжор на над 600 песни за ФСБ и всички именити български поп певци. Автор на музика за документални и игрални филми, на театрална, приложна, детска музика. Автор на официалните сигнали на програма „Хоризонт” на БНР, на програмата „По света и у нас” на БНТ, на сигналите на Радио Варна и Радио Пловдив. Музикален продуцент на редица български поп певци и рок групи. Основател на продуцентска къща „Контрапункти” (1993 г.).

Наградите за Румен Бояджиев и за музикантите от ФСБ са много. Но една от тях е истинско бижу. През 1989 г. съвместно с ФСБ и Хосе Фелисиано получават най-желаната музикална награда „Грами“.

 

За тв дебюта на ФСБ виновна е Васа Ганчева

За телевизионния им дебют е виновна Васа Ганчева. Известната тв режисьорка буквално е пленена от музиката им - предлага им да заснеме музикален филм за тях, но пък е ужасена от външния им вид и облекло. Намират три еднакви черни блузи, тип поло, залепват черни лепенки върху имената на фирмите - производителки на инструментите, Румен прибира косата си с черен ластик, за да изглежда къса, и снимките на рискованото почти революционно начинание започват.

 

За него

От Румен съм научил много

Аз имам брат, който е по-голям от мен, но с Румен съм прекарал много повече дни от живота си. Ние сме братя и по съдба, и по критерии... ФСБ направи от мен това, което съм днес. От Румен и Косьо човек може да научи страшно много неща и аз имах късмета да ги срещна, те изградиха професионалиста в мен. Румен е много интелигентен човек, но понякога вади такива бисери, след които можеш само да си записваш и да ги повтаряш за поколенията.

Китаристът Иван Лечев от ФСБ

 

Той е природен уникат

Румен е виртуозен мислител. Поразяващата му логика, отказът от всичко излишно и способността му да се концентрира бяха изумителни. И сега. Неговата чувствителност струва скъпо на всеки, който би заслужил да я открие. Неговото доверие - също. Вселена от идеи и възможности го предпази от инерцията да завърши журналистика. Румен е уникат - природен и изграден с вникване в специалния му талант. Останал сам с търсенията и стремежите си талантът му избухна. Тътенът му още се чува.

Даниела Кузманова - музиковед, негова съпруга

 

Каза ни да не се занимаваме с музика

Няма да забравя момента, в който баща ни каза с огромна тъга че ако искаме да създадем своя стабилност и независимост, трябва да отидем да работим в офис за някоя мобилна компания и да не се занимаваме с музика. Това беше мигът, в който осъзнах, че след посвещението на три поколения музиканти в нашето семейство, той е разбрал, че всичко, заради което не е останал в Америка през 80-те, няма да се случи тук.

Борислав Бояджиев - Диджей Борче - негов син

 

Ползвал ли съм името му?

Истината за това дали някога съм използвал името на баща си, за да успея в живота и професията, се крие парадоксално, в два напълно противоположни отговора. „Да”, защото всъщност, аз нося абсолютно същото име и „Не”, защото по тази причина не се налага да ползвам неговото!

Румен Бояджиев-младши – негов син