Редовните избори са близко, това обезсмисля предсрочните

Тълпата не може да донесе справедливост, ред и сигурност

В центъра на столицата се появиха протести. Като в Америка, Англия, Гърция, Сърбия, като навсякъде, където Сорос е нацвъкал политици-сачми и подривните си НПО-та. Също и в Израел, където ги няма, а него не понасят, макар да е евреин. Току личните изяви са повече разходки и сеирджилък, отколкото бунт с ясен прицел и организирано водачество. Шарена маса от недоволстващи от най-различни неща, страдащи от всевъзможни липси, мотивирани от различни страсти и очаквания. Сред тях и малки, но шумни групички, просто обичащи да мразят.

Все едно кого и за какво. Правителството на ГЕРБ разбираемо е възприемано от голям процент българи просто като по-малкото зло, без което ще имат по-голямо или съвсем непоносимо. Както почти задължително става по наше време, дори възторжено избирани в управлението партии и политици за два-три мандата се изхабяват и доверието в тях ерозира. Сред митингуващите се виждат и субекти, на които извънредните карантинни мерки са се отразили болезнено. Очаквано са се промъкнали провокатори на размирици и сблъсъци с полицията.

Работи се по добре разработен теоретичен материал за разбиване на държави и общности, за сваляне на правителства и поставяне на власт на послушковци от типажите „полезен идиот“ или „свой кучи син“. През миналия век е натрупан богат практически опит, изпробвани са няколко ефективни схеми. В края на Първата световна война по такава англо-американците организират болшевишката революция за ликвидиране на Руската империя, за малко да успеят с комунизма и в Германия. През 60-те години прилагат подобрена, свалят неудобния френски президент дьо Гол.

Развихриха се по цял свят, пожънаха много успехи след Втората световна и след разпадането на соцлагера и СССР. У нас прилагаха модела неколкократно, в разгърнат вариант през 1996-97 г. След 2008-а хегемонията на САЩ започна все по-доловимо да слабее. През 2013 г. операцията за свалянето на правителството на Орешарски вече наложи открита намеса на дузина западни посланици в полза на вувузелещите пред парламента „умни и красиви“ нескопосници.

Ключов елемент за успеха на подривното мероприятие е отстраняването или поне обезсилването на органите за опазването на обществения ред. В началото на 90-те, а и доскоро, това става с открити предупреждения на официални чужди представители, западни медии и структури на Сорос за „спазване на правата на протестиращите“. Част от които обаче са насочени към физическа агресия към полицията с цел тя да отвърне, да арестува възможно повече нападатели, желателно младежи. За да последват поплаци за „свирепи полицейски репресии“.

Такива провокации виждаме и при сегашните шествия в София. Следва лицемерно размахване на показалци срещу началници в полицията, както и нападки по адрес на управляващите. С многомесечните антиправителствени изцепки през 2013 г. има много външни сходства, но и съществени разлики. Тогава те бяха предшествани от спонтанен протест срещу назначението на човек от ДПС за шеф на ДАНС, едва след това отвън организирана агитка се присламчи и иззе инициативата. Стопиха се до стотици, напълно зависими от външни фактори.

Именно тези фактори чрез открита дипломатическа демонстрация принудиха правителството да подаде оставка. Протестерите дори с чувствителната подкрепа на ГЕРБ се провалиха като значим и влиятелен в обществото политически субект. Дабългаристите днес не са обозначени в „триъгълника на властта“ в столицата нито с партийни знамена, нито като печелещи овации водачи. Акцията на Христо Иванов пред сградата в „Росенец“ е жалка и смешна, особено в края с дружното пеене на химна с млади депесари.
НСО не от вчера охранява Ахмед Доган и Делян Пеевски, бурно несъгласните с този факт днес можеха отдавна и многократно да настояват това да се прекрати. И не с циркаджийски номера на плажа и по адрес на служителите от НСО, а в политическите институции и в медиите, както и по адрес на нареждащите кой, кого, кога и как да охранява. Безнадеждната им атака за сваляне на главния прокурор е очевидно в полза на известни клиенти на прокуратурата и допълнително разтроява вниманието на протестиращите и прави действията им хаотични.

С невъоръжено око се установява, че в сегашните площадни операции присъства познатото отчаяно тръшкане на соросоидната общност у нас с нейния истеричен призив отвън да принудят властите ни да угодят на щенията и мераците им. Обаче Западът не е същият, Евросъюзът е различен, САЩ не са онези, които бяха не само през 1997-а, но дори не и през 2013-а. Свирепата междупартийна борба във Вашингтон предизборно придобива елементи и нюанси на междурасова и дори гражданска война. Сигналите оттам станаха нееднозначни и противоречиви.

За неолибералната общност, за финансовия капитал, демократите и в частност Сорос недопускането Тръмп да спечели втори мандат е въпрос на живот и смърт. Тъй като стана ясно, че с досегашните мероприятията се провалят, предприеха крайно опасни за държавата действия под лозунга „Black lives matter“. Нужен им е обаче и хаос по света, затова Сорос задейства подривните си структури и лица, където са ги допуснали. И президентът Румен Радев размаха характерния юмрук, известен напоследък в редица страни като „юмрука на Сорос“.

Дълъг е списъкът на страните, в които са прилагани неговите модификации в хода на различни „цветни“ революции. Под знамена и плакати с този символ покрай многобройните объркани и наивни люде са привличани екстремисти, криминални елементи, продажници, предатели и сбърканяци от всякакъв сорт. За протести и погроми, за противодържавни операции с цел сваляне от власт чрез агресивната тълпа на нежелани за поръчителя власти и лидери. Не за нещо положително, полезно за страните и населенията в тях.
Като троцкистки знак за провеждане на световна комунистическа революция юмрукът символизира „Рот фронт!“, пролетарското единство. Като приветствие се налага по време на гражданската война в Испания през 1936-39 г., на 9. 9. 1944 г. така в България мнозина са посрещали Червената армия. Този ляворадикален символ е предпочел Сорос, с него Румен Радев опита да обедини разнородните агитки. „Президентът не можа да разбере какво означава институцията президент“, заяви лидерът на ДПС Карадайъ.

Още преди избора му „Труд“ писа, че е предпочитаният от Вашингтон кандидат. Политическата същност на вицепрезидентката беше ясен знак на коя по-точно група, в президентството има доста отворени общественици. Сега става по-ясен и за широката общественост. През ноември м. г. писахме, че олеква като държавник като застана на страната на дабългаристи и непеошници по повод избора на главен прокурор. През февруари отбелязахме, че олекна още повече със снемането на доверието си от правителството. Днес вече го виждаме политически безтегловен.

Какво има на разположение на площада под прозорците си? Събрани заедно, противниците на ГЕРБ и премиера Борисов не само не съставят мощен юмрук, но и просто си пречат. Организираните сред тях са известни от предишни локални митинги за сваляне на някого или за повече пари, за зелени балкани и поляни или свалянето на някой обявен за мутра или корупционер. Повечето не знаят какво точно искат, не си представят какво след евентуалните оставки е възможно да се случи..

Призованите от Васил Божков нямат общо с политиката, крият се по ъглите. БСП явно не става за съюзник на никого, има други не леки кахъри. ДПС няма да си разваля сегашния рахатлък с ГЕРБ, другите в парламента - също. Липсва сговорна дружина за предизвикване на желаните оставки. Редовните избори са доста близо, това явно обезсмисля предсрочните. Не изглежда вероятно отвън да притиснат управляващите или Иван Гешев да отстъпят пред натиска на агитки в насипно състояние. Че после, както се казва, три дена „Ура“ и хайде пак... същото.