Връчваме рицарска награда за добродетел на името на Андрей Баташов

Българският орден на тамплиерите тази година чества 10 години Велик приорат България. Годишнината съвпада с 900 години от създаването на Ордена на тамплиерите. А 27-мият Конвент на Велик приорат - България посреща днес тамплиери от три континента. За форума в София и предизвикателствата пред Ордена в 21 век разговаряме с Румен Ралчев, Велик приор на Велик приорат- България.

-Тамплиери от три континента, Господин Ралчев, събира София, а поводът е 27-мият Конвент на Ордена на рицарите-тамплиери от Йерусалим, Велик приорат - България. Как успяхте да мобилизирате толкова много ваши братя да пристигнат в България за есенната ви национална среща?

-В редиците на Велик приорат - България се очаква винаги поредния Конвент, тъй като това е един от начините рицарите и дамите да се срещнат със свои братя и сестри от цялата страна, а в повечето случаи и много чуждестранни гости. Тази година очакваме повече от 30 рицари и дами от общо 9 държави. Това е един прекрасен момент да обменим мисли и опит с братя и сестри от всички краища на света. Радвам се, че нашите гости проявяват голям интерес към работата на Велик приорат - България, който е най-големият Велик приорат в Европа. Една България е уникална по своята същност, защото за разлика от други приорати, средната възраст на нашите дами и рицари е около 40 години. Тази млада, крехка възраст способства в същото време за една голяма инициативност и желание за работа. Факт, който се оценява от представителите и на другите Велики приорати.

- Какво представлява Конвентът на тамплиерите?

-В годишния план на Велик приорат - България присъстват два Конвента - пролетен и есенен. Пролетният винаги се провежда в някой град извън София, в който ние имаме командерия. А целта е по този начин да се представим в различни части на страната и различни групи от обществото да бъдат запозвани с нашата дейност. От своя страна, есенният Конвент винаги се провежда в София, такава е традицията ни. На него обикновено обобщаваме цялата година. Един конвент винаги се предшества от заседание на Великия съвет, който взема решения, които се оповестяват на самия Конвент. Сам по себе си един Конвент представлява ритуал от около два часа и половина, на който пресъздаваме с алегория някои от елементите на средновековният ритуал, смесени със съвременни изисквания. Въвеждаме в рицарски сан - само по време на Конвент могат да бъдат приемани нови рицари, създаваме командерии, повдигаме в степени рицари и дами, които са заслужили през годината и извършваме награждаване на заслужилите. В края на всеки един наш Конвент се събира и благотворителна лепта, тази година със събраните средства подкрепяме Фонда за даровити деца, кауза, за която работим през последните пет години.

- Прави впечатление, че повечето от инициативите ви са свързани с младите хора - защо?

- Да, голяма част от каузите ни са свързани със запознаването и изучаването на християнските ценности от подрастващото поколение. Немалко от нашите благотворителни кампании имат за цел да подпомагат талантливи деца. Опитваме се в различни възрастови групи, доколкото това е възможно, да развиваме интерес и да провеждаме образователни инициативи, свързани с изучаването на историята на родния край, историята на нашата Родина, на добродетелите на християнството. Държа да подчертая, че като организация ние не изземваме ничии функции, напротив. Подпомагаме инициативи и развиваме такива, които целят да формират в младите хора, в обществото християнски ценности. Не на последно място, на всеки три месеца нашият Орден издава списание „Тамплиер“, отделните броеве на което са общодостъпни от нашия сайт и в него се публикуват статии за нашите срещи, за благотворителните кампании и конкурсите, които стимулират млади творци. В него може да откриете и много научни статии, писани от рицари и дами. Ние сме се отворили към обществото и не сме тайна организация, така че всеки, който има интерес, може да прочете, да се запознае с нашата мисия. През годините утвърдихме традиция и издаваме редки книги, които са преводни или много стари такива. Ще припомня за вашите читатели, че нашият Орден издаде „Царството на славяните“ на Мавро Орбини. Точно „Царството на славяните“, впрочем, служи за основа на написването от Паисий Хилендарски на „История Славянобългарска“. В рамките на близо 70 страници в тази книга е показана историята на България от средните векове. Куриозното е, че „Царството на славяните“ не беше преведена до сега на български език. Ние направихме превод от староиталиански и я отпечатахме, като разпространихме безплатно изданието в българските библиотеки, читалища, училища, научни и културни институти. Пак през годините успяхме да изградим традиция да провеждаме научни конференции, духовни събори. Не се ласкаем, че правим нещо голямо, но следваме и развиваме нашите просветителски инициативи. Ако всички граждански организации се включат в подобни кампании, смея да кажа, че нашето общество ще изглежда по малко по-различен начин.

- Гледам, че тук, в офиса ви, мечовете са положени на стените. Щом сте оставили истинските мечове, кои са оръжията, кои са мечовете на съвременните тамплиери?

- Обичта по християнски е мечът на съвременните тамплиери. Заменили сме меча с думите. Водещи при нас са думите разбирателство, взаимопомощ и любов. Орденът ни побеждава и днес с това, че действително по християнски обичаме хората. И онова, което правим, го правим с любов.

- Кои са основните акценти от форума ви тази събота в София? С какво 27-мият конвент на Ордена ви е по-различен?

- По-особен ще е 27-мият Конвент на Велик приорат - България. Радостни сме, че ще създадем първата Командерия в Македония, в Скопие. В Македония посветихме първите 12 рицари и сега ще приемем нови 4. Ще бъде връчен ритуалният меч на новия командер, който ще бъде произведен на специална церемония, ще им бъде връчено тяхното знаме и ще им се даде възможност да започнат едно интензивно развитие на тамплиерството в нашата западна съседка. Надявам се, че през следващите години ще станем свидетели и на създаването на Велик приорат - Македония. Но разбира се, това ще зависи от работата и желанието на рицарите и дамите от Скопие. На Великия ни съвет ще бъде утвърдена и първата награда, която Велик приорат - България създаде на името на нашия Велик церемониалмайстор - покойният вече Андрей Баташов. Той остави изключителна следа не само в актьорското попприще в България и смятаме, че името му е достойно да се носи отличието. Наградата е патентована, а пластиката е дело на нашия склуптор-рицар Спас Киричев. Отличието ще се връчва ежегодно на млади артисти до 33-годишна възраст, които имат не само впечатляващи творчески постижения на сцената и екрана, но и благородна дейност в полза на хората. За да се поддържа жива паметта за незабравимия актьор, отишъл си от този свят без време едва на 45, лауреатите, освен ярък талант и потенциал за принос в развитието на изкуството, трябва да притежават и редица християнски добродетели и морални качества - хуманност, щедрост, състрадание, безкористност, достойнство, сила на духа: качества, които и самият Андрей Баташов притежаваше. А за пръв път наградата се присъжда на младия актьор Владимир Зомбори. Неговото име бе отличено от петчленна комисия от известни режисьори, актьори, които дебатираха няколко месеца. Самата комисия ние държахме да не е от представители на Ордена ни и в нея участва само един наш рицар. Само мога да припомня, че Зомбори е събирал книги за деца за различни библиотеки, водил е безплатно курсове за зрелостници по актьорско майсторство, една част от неговите актьорски превъплащения, особено самостоятелните му роли, са с благотворителна цел. Това е и замисълът на наградата „Андрей Баташов“ - да отива при хора, които в ежедневието си правят добри дела.

- През цялата 2018-та година събитията на Велик приорат - България бяха белязани от двете годишнини - 10 години от дейността на Ордена у нас и 900 години тамплиерство. Успяхте ли да проведете всичките си планирани кампании?

- В началото на всяка календарна година изготвям план за работа на Великия приорат. Обикновено това са около 15 теми, които включват различни видове мероприятия, в които една голяма част от рицарите и дамите участват. Така всеки един от нас припознава дейности, които чувства близко до себе си. Дали ще са семинари или конференции на историческа тема, или спортни състезания, работа по двата Конвента, които провеждаме - всичко това дава възможност на нашите членове да планират своето време през годината и да присъстват на една голяма част от нашите мероприятия. Така с годините нашите братя и сестри натрупаха опит в ритуалите, в организационната ни работа и вече Велик приорат-България има стабилен гръбнак, чрез който развиваме инициативите си. Съвместната работа по кампаниите ни дава възможност на хората да развиват и да поддържат приятелства. Дори имаме и три сватби - на наши братя и сестри, които са се запознали в Ордена. Това общество, което през годините работа създаде Ордена у нас, донякъде замества сухотата на обществените отношения, в които сме потопени ежедневно. Имаме ясни и точни правила - никой няма право да говори зад гърба на своя брат, ако има някакви забележки, те се казват в очите, но добронамерено, а не за уязвяване на личността. Като че ли с работата в Ордена правим живота си по-смислен, по-съдържателен. А това е и една от целите на Ордена - да се чувстваш в приятелска, добронамерена среда. Участието в Ордена не носи паричен дивидент, точно обратното - плащаш членски внос, даваш от времето си за подпомагането на благотворителни инициативи, влагаш мечти, доверие към ближния...И ако бъдеш излъган, или ако не попаднеш на мястото, което ти си представял, то естествено е да останеш разочарован. Имаме подготвителна степен, в която се приемат постуланти, в която се престоява година или две. Така хората виждат дали им е интересно, дали очакванията им се оправдават, а съответно и очакванията на рицарите и дамите към тях. Това е eдно изпитание - да се харесат и двете страни. Радостното е, че все по-малко от тези хора, които влизат в Ордена, се отказват. Нямаме желание да нарастваме по численост на всяка цена. Важно е всеки от нас да намира в Ордена нещо което да му харесва ида го стимулира. Винаги, когато приемаме нови рицари и дами казвам, че тамплиерството е за хора, които гледат напред, за хора, които помнят миналото и го изследват, но работата им днес ще оформи бъдещето утре. Често повтарям, че тамплиерството е за щедри хора с големи сърца:„Ако теб те боли сърцето, когато даряваш или усещаш вътрешна спънка - недей да идваш при нас, защото членството при нас ще е една голяма мъка". Ако като даваш, мислиш колко или може ли да дадеш по-малко, то в един момент ще останеш разочарован от Ордена, но и ще оставиш разочарование сред останалите рицари.

Нашият гост

О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”, полицейската школа, УНСС, доктор по философия в Peninsula university, САЩ, с професорско звание. Академик. Служил е в УБО и НСО. През 2017 година е преизбран за Велик приор на рицарите - тамплиери у нас.