Румъния ни бие с по-евтини храни и по-високи доходи

Влошеното качеството на държавните услуги доведе до нисък стандарт на живот

Малките инвестиции и свиването на населението ограничиха потенциала за икономически растеж

Цените в Словакия догонват средните за ЕС

Евростат публикува експресна оценка за брутния вътрешен продукт на човек от населението според стандарта за покупателна способност (СПС) към края на 2022 г. България отново се нарежда на последно място с 59% от средния за Европейския съюз доход.

Какво означава този показател?

Смисълът на понятието БВП на човек от населението според стандарта на покупателна способност е да сравни какво може да си купи човек със среден доход в собствената си икономика, като се отчете какво е местното ценово равнище спрямо средното за ЕС. Среден доход обаче също не е еднозначно понятие, като резултатите от изчисляването като БВП на човек от населението могат да не са съвсем надеждни от гледна точка на действително случващото се в дадена икономика. Доходът се генерира неравномерно в рамките на ЕС. Така регионите, където се намира столицата на дадена държава, обикновено са значително по-добре развити и това се отнася и за България.

Например Люксембург, който е лидер по посочения показател, на практика представлява такъв регион. Освен това приходящите работници в него не се отчитат като местно население, тъй като са граждани на съседни държави, само че те генерират доход за себе си и за работодателите си на територията на Люксембург и увеличават неговия БВП, без да увеличават официалния брой на населението.

Случаят с Ирландия, която е на второ място, също е любопитен. Поради благоприятния данъчен режим (особено за големите технологични компании) множество корпорации отчитат приходите и печалбите си на територията на страната, като по този начин чувствително повишават нейния БВП. Само че фактически голяма част от тези доходи нямат нищо общо с местната икономика и не пораждат реални ефекти за нея.

Поради тези причини за по-реална представа при сравнението на покупателната способност се използва и показателят крайни потребителски разходи на човек от населението според стандарта на покупателна способност. Макар че този показател също има своите недостатъци, той сравнява колко действително харчат домакинствата за крайно потребление в зависимост от ценовото равнище в собствената си икономика.

Този показател дава съвсем различна представа за ирландската икономика. Докато според БВП на човек от населението според СПС тя с над 2,2 пъти над средния за ЕС, то при потребителските разходи тя се нарежда дори под средните за ЕС според СПС. Така всъщност стандартът на местното население е по-нисък от средния за ЕС и е подобен на този в Чехия и Словения. Дори и при този показател Люксембург е лидер, като е с около 50% над средното за ЕС.

Къде се намира България?

България е на последното място и според крайните потребителски разходи на човек от населението според СПС, но при този показател изоставането спрямо ЕС е по-малко. Според наличните данни към 2021 г. България достига 63% от средните за ЕС, тоест населението реално използва по-голям дял от генерирания доход за крайно потребление. От по-дългосрочна гледна точка това би могло да се явява един от факторите за по-бавния растеж на икономиката (по-високото текущо потребление означава по-малко спестяване, което дава възможност за устойчиво нарастване на потреблението в бъдеще). Равнището на цените в България (56% от средното в ЕС) обаче не е най-ниско в ЕС – това се отнася за Румъния (55%). Така румънската икономика изпреварва българската както според числителя (по-висок доход на човек от населението), така и според знаменателя (по-ниско равнище на цените) от България, поради което нашата икономика изостава от тяхната. Съществена разлика е налице между двете икономики при цените на хранителните стоки – в България са 79% от средните за ЕС, докато в Румъния са 69%. От друга страна средното ценово равнище при услугите на хотели и ресторанти в България е по-ниско отколкото в Румъния, което заедно с наличието на подходящи природни условия и географската близост вероятно е основна причина за големия интерес на румънските туристи.

Защо постоянно България е последна?

Множество фактори влияят върху представянето на местната икономика. На първо място е ниската стартова позиция. Фактически до 1997 г. българската икономика изоставаше съществено както от ЕС, така и от преките си конкуренти от Централна и Източна Европа. Икономическата криза и хиперинфлацията доведоха до дъното. Те обаче в някаква степен действаха и здравословно на българската икономика поради фактическото изчистване на вътрешния дълг в левове и ликвидацията на множество банкови институции и предприятия с лош мениджмънт.

След 1997 г. въвеждането на валутния борд, стремежът за членство в ЕС и хармонизирането на законодателството, провеждането на пропазарни реформи, намаляването и опростяването на данъчното облагане, излизането на държавата от нетипични за нея дейности поставиха основата за по-бърз и траен икономически растеж в страната.

Заедно с това обаче управлението на държавната собственост беше лошо, приватизацията често се случваше по непрозрачен начин и печелеше кандидат, предлагащ условия, различни от най-високата цена, които след това не изпълняваше. Правото на собственост не беше добре защитено, регулаторните органи не си вършеха ефективно работата и често бяха използвани за потискане на конкуренцията вместо за осигуряване на еднакви условия за всички. Така импулсът, получен поради членството в ЕС, се оказа временен и недостатъчен, за да промени последната позиция на страната.

След Световната финансова криза ниското равнище на местните и чуждестранните инвестиции в реално изражение и намаляването на населението с над 800 хил. души доведоха до намаляване на потенциала за икономически растеж. Заедно с това трайно се влошаваше качеството на образованието и на останалите услуги, за които държавният сектор е основен доставчик (решаване на спорове, защита на живота, здравето и собствеността). Резултатите от всичко това са нисък среден стандарт на живот и неблагоприятни перспективи.

Скорост на сближаване

Въпреки посочените проблеми обаче, България се нарежда по средата на класирането според степента на сближаване с ЕС след приемането в него. Като базова година за икономиките от ЦИЕ е приета последната преди началото на членството им в ЕС, а последната е 2022 г. На базата на данните на Евростат за БВП на човек от населението според СПС изчислявам с колко процентни пункта този показател се е променил през периода на членство на държавата в ЕС и разделям на броя години.

Така икономиките, които попадат в наблюдаваната съвкупност, са България, Чехия, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия. Средният показател за съвкупността е 1,13 пункта на година, докато при България той е 1,25 п.п. на година членство. (Разбира се, важен фактор за скоростта на сближаване е и стартовата позиция, която при България е най-ниска). Избраните икономики представляват групата на „новите“ членки. Повечето от тях се присъединиха към ЕС през 2004 г., България и Румъния – през 2007 г., а Хърватия – през 2013 г., и единствено Малта е достигнала покупателната способност на средния доход в ЕС.

Шампиони според скоростта на сближаване са Румъния (2,31 п.п. на година), Литва (2,16), Естония (1,79), Латвия и Полша (1,53) и България (1,25 п.п. на година), при които показателят е над средния. При останалите икономики от съвкупността сближаването е по-бавно, докато при Кипър се регистрира отдалечаване (преди влизането в ЕС доходът там е по-висок от средния, но вече е по-нисък). Последното е свързано със сериозната финансова криза, която се случи на страната след приемането й в еврозоната.

Кризата в Словакия

Любопитен пример представлява икономиката на Словакия. Благоприятното географско положение в центъра на Европа и наличието на качествена работна сила спомага за привличането на голям обем чуждестранни инвестиции. Членството в ЕС дава допълнителен позитивен импулс на икономиката. Преди присъединяването (2004 г.) покупателната способност според БВП е 57% от средната за ЕС и за относително кратък период от време до 2008 г. тя се повишава до 72%. След това комбинацията от Световната финансова криза и членството в еврозоната води до влошаване на показателите. Тъй като след кризата доходите в Словакия се повишават, то изглежда, че вторият фактор има по-трайно въздействие.

Така към 2022 г. покупателната способност е едва 67% от средната за ЕС, което отрежда предпоследното място в ЕС по този показател, единствено пред България. За сравнение, през 2008 г. (последната преди влизането в еврозоната), Словакия е пред Румъния, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Хърватия и Естония (и България), тоест изостава единствено от Чехия, Словения, Малта и Кипър.

Същевременно обаче (както и при всички останали икономики от съвкупността) сближаването при ценовото равнище е налице. Така към края на 2021 г. (последната, за която са налични данни) в Словакия то е вече 90% от средното за ЕС при едва 67% от покупателната способност.

Основен фактор за това развитие е неправилното определяне на валутния курс между словашката крона и еврото, използван при преминаването от местната към единната валута. Конвертирането на цени и заплати се случва по валутен курс, който не може да се промени след това. Преди влизането на Словакия в еврозоната валутата й трайно поскъпва спрямо еврото поради големите входящи капиталови потоци в местната икономика и високия икономически растеж. Заради финансовата криза тенденциите се пречупват, но курсът е определен преди да стане ясно, че ситуацията се е променила (в средата на 2008 г.), когато кризата не е толкова ясно видима и последствията от нея не са предвидими.

Конвертирането на заплатите при надценена местна валута повишава показателите за покупателна способност (видимо в данните за следващите няколко години), но няма как тази ситуация да е устойчива. От заплатите импулсът се прехвърля към потребителските цени, което е начинът да се понижат разходите за труд в реално изражение, тъй като липсва възможност икономиката да се приспособи чрез корекция на курса. Това води до настоящата ситуация.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари