Актьорът Руси Чанев е тазгодишният носител на голямата награда „Аскеер 2024“ за цялостен принос към театралното изкуство. Статуетките ще бъдат връчени за 33-и път по традиция на днешния празник - 24 май, на официална церемония в театър „Българска армия“. Звездата на българското кино и театър няма да вземе отличието лично, защото тази вечер ще бъде на театралната сцена - в адаптация за деца на романа "Под игото" на Иван Вазов.  На 78 години Руси Чанев отново се завърна на сцената и с постановката "И все пак животът е прекрасен" с режисьор Сашо Морфов, която играят в "Театро", винаги при пълна зала.

Наградите “Аскеер“ са единствени по рода си театрални награди в България, при които отличията се дават  „от артисти – за артисти“ и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър, обявиха организаторите. Единадесетте спектаклови категории на “Аскеер 2024" включват представленията и техните творци с осъществена премиера в периода от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 г.  Освен Руси Чанев, специална награда ще получи и актрисата Мимоза Базова – почетен „Аскеер“.

Тазгодишната церемония е наречена „Театрална суматоха“ и е посветена на 95 години от рождението на Йордан Радичков.

„Няма да взема лично "Аскеера", но съм благодарен. Ще изпратя думи на благодарност към хората, които са сметнали, че го заслужавам", обясни актьорът Руси Чанев. „Продължавам да имам коса и нямам бирено шкембе, затова все ме питат защо увеличавам възрастта си, а то не е така. Вярно е, че имам и друго честване - повече от 50 години съм в родното кино, но датите изобщо не ме вълнуват", сподели Чанев в едно от редките си интервюта на рождения си ден през септември миналата година.

Той е от актьорите, които най-ревностно пазят личния си живот и никак не обича медийното внимание. Руси Чанев казва, че се смущава да дава интервюта и винаги ги е избягвал, защото публичността на актьора е напълно достатъчна и не се нуждае от повече. "Да ти задават въпроси и да си изливаш душата на групова изповед като на комунистическо партийно събрание е вече ексхибиционистично действие за всеобщо удоволствие", обяснява Чанев във свое писмо до "Площад Славейков" по случай 75-ия си рожден ден.

Интелектуалец, велик манипулатор, гениален актьор. Това са само малка част от определенията, които колегите и публиката дават на Чанев. „Давам си сметка, че Руси Чанев разказва историята на нашия народ в цялата си филмова биография. Той трябва да е на мястото на всички, да разбере всички, за да концентрира тази енергия и да я излее в това, което прави“, казва за него филмовият критик Антония Ковачева.

Актьорът е известен с многостранните си таланти, освен че пише и има книги, той е драматург и сценарист. Заедно с режисьора Георги Дюлгеров измайстори образа си на Дилбер Танас в "Мера според мера", съсценарист е и в „Авантаж”.

Руси Чанев е роден на 18 септември 1945 година в град Бургас. През 1967 г. завършва актьорско майсторство в ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Боян Дановски.  Дебютира в ролята на Момчето в “Автостоп и “Петрол” от Ив. Радоев. 

Работил е в Драматичния театър – Пловдив, Младежкия театър, Театър „София”, Народния театър „Иван Вазов”. През 1990 г. с група колеги основава Малък градски театър “Зад канала”, където два сезона е и директор. В дългата си актьорска кариера е изиграл над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Самият той казва, че колегите, без които нямаше да е това, което е са съставите на Бургаския театър, на театър "София" и други, през които минава професионалният му път през годините.  

Сред най-емблематичните му образи са Студента в “Най-дългата нощ”, Велко в “Понеделник сутрин”, Жак Мюрие в “Осъдени души”, Петела в “Авантаж” (награда на ФБИФ, 1978), Поета в “Илюзия” (награда на СБФД, 1980), Дилбер Танас в “Мера според мера” (награда на ФБИФ, 1982),  Поп Алигорко във “Време разделно” и много други. Руси Чанев е женен за актрисата Невена Мандаджиева, чийто баща е бил навремето директор на Сатиричния театър.

Владее сцената на и на 78

И на 78 Руси Чанев владее публиката докрай – доказа го последната му роля в „И все пак, животът е прекрасен“ - нова версия на хитовия спектакъл на Александър Морфов, който се играе в „Театро отсам канала“.  „И все пак, животът е прекрасен“ е спектакъл, който преосмисля границите на театралното изкуство, вдъхновен от една от най-значимите пиеси на руската литература – „Самоубиецът“ на Николай Ердман. Александър Морфов, с неподражаемия си талант и визия, преобразява този драматургичен текст в карнавално-театрално събитие, което е обявено за „най-смешният и най-тъжен спектакъл, създаван през последните 30 години на българската сцена.“ Това не би било възможно без магията на Камен Донев и невероятната група от български актьори.