Наблюдава се сериозен пробив в чувствителни за САЩ и Великобритания теми като енергетиката и сирийския казус

След министър Десислава Танева в Москва отиде и първият ни дипломат Захариева

През последната седмица редица събития отново очертават разместващите се пластове в отиващия си стар свят. Впечатляващи са политическите сътресения, които съпътстват английския Брекзит, подчинен в последно време на исканото от премиера Борис Джонсън излизане от Европейския съюз на 31 октомври 2019 г. Не по-малко впечатляващи са и скандалите, които съпътстват предизборната президентска кампания в САЩ. Динамиката на събитията в англосаксонските общества предизвикват различни емоции, но същевременно показват и размерите на предстоящата глобална и регионална промяна. Това обаче все още е в бъдещето, предвид нерешения въпрос с еврочленството на Великобритания, както и неизвестния резултат от бъдещите избори за президент на САЩ.

Ерозията на аглосаксонския свят резонира в различни точки от земното кълбо, но същевременно се наблюдава отстъпление от ключови проблемни зони в широкия Черноморски регион, концентриращ през последните десетилетия стратегиите на глобалните и регионалните играчи. През настоящата седмица пробивът е в чувствителни за САЩ и Великобритания теми като енергетиката и сирийския казус.

От няколко години политическата агресия на Вашингтон срещу енергийното съвременно и диверсификационно присъствие на Москва в европейското пространство е последователна, откровена и брутална. Пресни са спомените за неосъществения газопровод „Южен поток“ и спрения проект за АЕЦ „Белене“. Не по-малко заплетена е и историята с газопровода „Северен поток 1“, както и с неговото продължение „Северен поток 2“. Вярно е, че трябва да се защитават европейските интереси чрез т.нар. Трети енергиен пакет. Факт е обаче, че алтернативата на Вашингтон се ограничава до втечнения газ, чиято американска принадлежност е повече от съмнителна. Пазарът на втечнения газ е глобален, което изключва национална принадлежност.

Преди години по инициатива на премиера Борисов се разработва енергийния модел за газов хъб „Балкан“, който все още предизвиква скептични усмивки и недоверие. Все още в сферата на хипотезите са изграждането на газовия терминал край Александруполис, както и завършването на междусистемната връзка България-Гърция. Юридическите процедури, политическите декларации и тържествените откривания не могат да скрият факта, че все още има работа по тези проекти. Все още политиката не е отстъпила на енергийната технология. Не трябва да се забравя и твърдата позиция на Анкара, чиито закани за отказ от разрешаване прокарването на газопровод от средиземноморското крайбрежие на Израел в посока Гърция не би трябвало да се пренебрегват. Американската подкрепа на енергийния проект на Гърция, Израел и Кипър едва ли може да е твърда гаранция за реализацията на такъв проект, но може да се окаже своеобразен стимул за увеличаване на напрежението в този средиземноморски район.

От друга страна, отказът от газопровода „Южен поток“насочва Москва към преструктуриране на проекта и към строителството с бързи темпове на „Турски поток“. Неговата реализация отново постави въпроса за транзитирането на руски газ през южната тангента, ориентиран към страните от Централна и Югоизточна Европа. Приближаване на крайния срок на договора между Москва и Киев за използване на украинската газопреносна мрежа активизира политическите брокери и повиши напрежението в региона. Борбата за балканското продължение на газопровода „Турски поток“ между Гърция и България бе спечелена от София, което повиши акциите й в геоенергийното европейско пространство.

Вярно е, че българо-руските отношения през последните години преминават през стабилна публична дипломация и неустойчиви и невинаги адекватни политически реакции. Събитията от последните седмици обаче показват промяна в прагматична посока в двустранния модел. Шпионският скандал и неадекватната позиция на българското МВнР по повод руска изложба, рекламирана от посолството на Руската Федерация, не оказаха очакваното негативно влияние върху проведената през следващата седмица двустранна междуправителствена комисия. Нещо повече, повиши се активността на институционално ниво. Посещението на министъра на земеделието Десислава Танева предшества визитата на българския външен министър Екатерина Захариева по покана на нейния колега Сергей Лавров.

За първи път от много години дипломацията се съчета с практически резултати. По време на срещата на двамата първи дипломати в Москва, в България премиерът Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, в присъствието на руския посланик в България Анатолий Макаров бе открита 11-километровата отсечка преносен газопровод и газоизмервателна станция „Странджа“. Политическата воля за пореден път доказа, че енергийни проекти се осъществяват чрез дипломация и постигнат консенсус.

Факт е, че присъствието в енергийни, най-вече реализиращи се диверсификационни проекти, свързани с конвенционални суровини, гарантират сигурността на всеки един от участниците. Това обаче е валидно вече само за европейските държави. Радикалните промени, които драстично променят страните от Близкия Изток и Африка от началото на т.нар. арабска пролет, неоспоримо доказват, че този принцип не е валиден за тях. Разрушаването на светски режими в такива държави като Ирак през 2003 г. и през последните десетина години в Либия, в Сирия с големи залежи на нефт и газ - за пореден път доказват променящите се правила, зависещи от фактори като география, етноконфесионални мотиви, възможности за съществуващи или създавани конфликти, акумулиращи повишени продажби на оръжие и нови геополитически конфигурации.

В този процес Русия през последната седмица за пореден път доказа възстановените си позиции на неоспорим фактор в Близкия Изток. Може да се каже, че това, което векове наред е запазена марка за Великобритания, а след това на САЩ – балансьор и медиатор за решаване на конфликтни ситуации в този регион, е вече на Москва. Постигнатото преди дни споразумение между президентите на Русия Владимир Путин и на Турция - Реджеп Таип Ердоган, е своеобразна еманация на последователната и неоспорима политика на многовекторна устойчивост на диалогичния формат на взаимоотношения на Москва с всички участници в сложния и многопластов сирийски казус.

Много анализатори и политици коментират двустранното споразумение. Прави впечатление реакцията на САЩ, НАТО и Германия. Американският президент дава висока оценка на решението между Москва и Анкара, генералният секретар на НАТО също приветства дипломатическото решение, а германският военен министър предложи под егидата на ООН сини каски да патрулират зоната за сигурност, договорена с посредничеството на Москва между Анкара и Дамаск. За пореден път се доказа, че организации като НАТО и Европейския съюз постепенно губят своите позиции като международни субекти в широкия Черноморски регион. Факт е, че светът се променя, а отсъствието на реална промяна в тях води до прагматични въпроси за техните възможности да решават както външни, така и вътрешни проблеми, свързани вече с екзистенциалния въпрос кои сме и докога ще съществуваме в тази архаична и неподвластна все още във времето архаична форма.

Черноморският пъзел много бързо се променя. Политическата инерция на мислене и поведение, както и неустойчивото икономическо пространство, изграждано върху устоите на англосаксонската система и правила и поведение, все по-бързо се руши. Постигнатото тази седмица от Москва в сферата на енергийното позициониране и непреодолимото й вече присъствие в решаването на близкоизточните дела доказват, че демокрацията и неолиберализмът са препятствие, което не гарантира светло бъдеще и сигурност.