Ситуацията сега е изключително лоша за властта

Кремъл се опитва да представи добър образ на една лоша игра: „Сега мнозина ще кажат, че много хора са участвали в тези незаконни акции. Не, малко хора излязоха, а много хора гласуваха за Путин“, бодро рапортува пресаташето на президента - Дмитрий Песков, опитвайки се да покаже, че властите не виждат никакъв проблем в митингите, проведени на 23 януари в цялата страна.

Но проблем има. И проблемът е много сериозен и може би въздухът наистина миришеше на промяна. Политическата ситуация в Русия навлезе в зона на турбуленция. 

Какво показва това?

Първо, ако опонираме на г-н прессекретаря, нека обърнем внимание на това, че числеността в този случай е далеч не най-важния показател, въпреки че тя не е толкова малка (от 110 000 до 250 000). По-скоро преминалите митинги трябва да се интерпретират в руслото, че потенциално голям заряд от негативизъм и недоволство от властите е концентриран в хората и това е разбираемо след като има увеличение на пенсионната възраст!

А съставът на участниците може да се разшири значително в много близко бъдеще. „Днешните действия показаха, че недоволството ще продължи да се натрупва, и че има много хора в страната, които вярват, че Русия се развива в грешната посока, че е стигнала до задънена улица. Броят на хората, излезли на улицата, не трябва да подвежда. Сега не е най-доброто време за митинги - зима е, лошо време, коронавирус и атомизация. Но това, че дори във Владивосток, където вертикалата на властта е строго изградена, излизат между 3000 и 5000 души, предполага, че в допълнение към тези хора все още има много симпатизанти, които биха искали и те да излязат, но не са се осмелили", казва ръководителя на политическата експертна група Константин Калъчев.

Второ, защото в този случай масовостта не е основният критерий. Нека си припомним неотдавнашната конституционна „недостатъчна реформа“ с квазиреферендума: нямаше ли ги там онези, които бяха против „поправките на Путин“? Имаше и то много от тях. Но нямаше протестни действия, тъй като имаше „карантинен режим“ и бяха в противоречие с Конституцията и блокираха всяка протестна дейност. И съботните митинги в този смисъл са само пробив в психологическата бариера, защото ограничителните мерки и забраната за масовите събития не са отменени! Това е много важен момент, който не бива да се подценява, защото сега „ковидните ограничения“ вече не са възпиращи фактори. И това е първата червена светлина за Кремъл.

Трето, което е важно, и за Русия е напълно безпрецедентно от 1990-те години насам, е че с тази радикализация в редица големи градове (Санкт Петербург, Екатеринбург, Владивосток) протестиращите пробиха пръстените на полицията за борба с безредиците и гражданите се сблъскаха със служителите на реда, измъкваха задържаните. И тук можем да говорим за друго строшено „табу“ - неприкосновеността на служителите на реда. Да, имаше някои незначителни прецеденти, когато пластмасови чаши летяха срещу силите за сигурност, но гражданите да участват в ръкопашен бой с жандармерията, това вече е нонсенс. Което подсказва, че това сега се превръща в норма и времето на мирните протести сякаш отиде в забвение. Това е втората червена светлина за Кремъл.

Четвърто, има качествена промяна в географията на протеста. Ако по-рано само московчани и питерци излизаха на митинги, сега това бе прихванато от регионите, което показва много сериозна настройка. И това изместване на протеста към периферията свидетелства, че границата на търпението на хората е към своя край. А провинцията, да не забравяме, винаги е била най-лоялният електорат към властите. И това е третата червена светлина.

Пето, въпреки всички усилия на пропагандистите да покажат, че протестиращите са куп тийнейджъри, социологията показва, че нещата са малко по-различни. Учениците бяха редки гости. Основният гръбнак на митингите се състоеше от хора на възраст от 18 до 35 години - онези, които не бяха родени в „бедните 1990-те“, или бяха в много „нежна възраст“. Това говори за пълния срив на младежката политика и неефективността на работата на политическите стратези на Кремъл, които усърдно плашат с препратки към миналото и чуждата намеса.

Шесто, цялата тази протестна маса е събрана под знамената на Навални, въпреки, че много от тях не го подкрепят. И това е феноменално! „Експертите бяха активно питани дали хората излязоха на протест „срещу Путин“ или дойдоха да подкрепят Навални. Този въпрос, който по-рано наистина беше актуален, напоследък започна да губи смисъла си. Първият вече става синоним на втория. Благодарение на усилията на властите, Навални уверено се превръща в нещо като „анти Путин“.

А броят на хората, които едновременно се противопоставят и на двамата, видимо намалява. Всичко се движи към една обикновена дихотомия: ако не одобрявате действията на Путин, то автоматично се присъединявате към редиците на привържениците на Навални“, заяви политолога Абас Галямов.

И най-интересното е, че Кремъл създаде тази опозиция "Путин - Навални" със собствените си ръце, старателно почиствайки политическата поляна до качеството на "медицински стерилитет". Примери?

Ето, моля: Анатолий Биков, Николай Платошкин, Сергей Удалцов и още други. В края на краищата на никого не му позволиха да влезе в спектъра на системната опозиция. Защо? Защото те се смятаха за опасни. А Навални първоначално не го смятаха за опасен - той беше сговорчив и дори полезен за властите: не е тайна, че всички разследвания на Навални се основаваха на течове, които му бяха предоставени от тази или онази „кула на Кремъл“, за да срита съперниците си в политическото поле с информация.

И конюнктурата стигна дотам, че Навални (може да се каже, че властите го насърчаваха) се превърна в най-големия медиен играч сред несистемните опозиционери, а след последните събития и също така и в преследвания (властите изглежда си признаха, че той е заплаха) опозиционер на цяла Русия, превръщайки се във видимия образ на идеята за "анти Путин", тъй като се оказва, че ако сте против властите, значи сте за Навални.

И, седмо, това е липсата на адекватен отговор от Кремъл (с което и започнахме): властите не искат да влизат в диалог с хората, фокусирайки се върху метода на насилствено потискане и очевидно свързване протестна активност с името на ''берлинския пациент”, който в случая само беше спусъка. И тук нека да му отдадем дължимото, след като подготви качествено появата си на сцената.

Но това не е всичко: нека не забравяме, че Европейският парламент вече призова ЕС да наложи санкции, включително лични, срещу близкия кръг на Путин по случая Навални.

И ако те наистина бъдат въведени, това значително ще повлияе върху настроенията на руските елити, които предпочитат да пазят основните си активи в чужбина, и които ясно ще почувстват, че сега благосъстоянието им може да бъде застрашено всеки момент.

А вече и мистър Байдън се заинтересува от случая Навални и според пресаташето на Белия дом Джен Псаки, новият американски „президент е инструктирал разузнавателната общност да извърши пълна оценка на използваното химическо оръжие от Русия срещу опозиционния лидер Алексей Навални“, която ще послужи като оправдание за въвеждането на нови санкции.

По този начин се развива изключително лоша ситуация за Кремъл, както вътре, така и извън страната, от която няма положителни изходи за него и системата трябва да бъде преформатирана, но дали властите ще се съгласят с това?

По някаква причина се създава впечатлението, че не, това няма да се случи, опитвайки се да се „спре времето“ (политика на „консервация“), но и да направи това дори и в средносрочен план, съдейки по митингите на 23 януари и трите червени светлини, това ми изглежда малко вероятно.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)