Преди двайсетина дни либералният ни елит получи поредния повод да разкрие своята дълбока експертност, съчетана с характерното за него тънко острумие. Онова видео от срещата в Техеран, в което Ердоган кара Путин да го чака цяла минута, обиколи стотици, ако не и хиляди стени. То не бяха смешки, то не бяха духовити коментари, то не бяха проникновени геополитически прозрения в стил: Ей, Ердо пак забърса пода с джуджето. 

Винаги съм уважавала подобен експертен подход. Наистина, за какво им е на либералните ни шегобийци да знаят какво се случи на тази среща? Кой въобще се интересува от подписания договор с Азербайджан и постигнатото споразумение за Сирия?! Важното е, че джуджето пак си го получи.

Още по-незначителна, разбира се, е новината, че между Газпром и Националната петролна компания на Иран е подписан меморандум за съвместна разработка на проекти в газовите находища Киш и Северен Парс в Персийския залив, на стойност някакви си 40 млрд. долара. А западната финансова преса посвещава анализ след анализ на сделката.

Само напомням, че Русия и Иран са номер 1 и номер 2 в света по конвенционални запаси на природен газ, и заедно с Катар контролират 60% от запасите на природен газ в света. Също така напомням, че в контекста на настоящата енергийна криза, немалко западни експерти и политици разглеждаха иранския газ като потенциален спасител от руския газов гнет. 
Това означава, че руснаците сложиха ръка и на още един потенциален газов кран, който, според огласената информация, вероятно ще тръгне към Индия, Китай и Пакистан, но не и на Запад. И изглежда, не са напразни опасенията на експертите, че Иран и Русия поставят началото на глобален газов картел, аналог на нефтения ОПЕК+, който ще получи контрол над цените и доставките на природен газ в планетарен мащаб…

Да, да – знам. Това са незначителни подробности и евразийска пропаганда, за която лапам минимум 4000 кинта на месец. Важното е, че Ердоган накара Путин да го чака цяла минута.