Русия – последната колониална империя

Завоевателните войни, които държавата води в периода XVI-XIX век са многобройни и кървави

С разпада на СССР беше извършена само частична деколониализация на Евразия

В брюкселското предградие Иксел се намира улица „Вейдт“, където на номер 36 преди близо 130 години се създава Международният колониален институт. В него тогава членуват десетки учени, изпратени от правителствата на европейските колониални сили: Великобритания, Нидерландия, Белгия, Германия, Испания, Португалия, Италия, Франция и Русия. Целта е била се обменя опит и да се изграждат общи „методи и техники“ за усвояване и управление на колонизираните от тези държави територии по света.

Русия участва в дейността на този институт до болшевишката революция през 1917 г. Вероятно за мнозина Русия и колониализъм изглеждат оксиморонни понятия. Историческата истина обаче е, че Русия достига днешните си мащаби с кървави завоевателни войни в Кавказ, Средна Азия, Сибир и Далечния Изток, които протичат успоредно с Великите географски открития и формирането на големите западноевропейски колониални империи.

Този процес е обстойно разглеждан в цялата руска историография от ХIX век. В класическите трудове на Сергей Михайлович Соловьов (1820-1879) и особено в шестте тома на „Курс русской истории" на Василий Осипович Ключевски в духа на тогавашната епоха, zeitgeist, завоевателната и колонизаторска политика на Русия е обосновавана с прилаганата и от останалите колониални империи, доктрина за terra nulius – т.е. за завладяването на ничии земи, които или не са населени, или са владение на по-изостанали народи и племена, които трябва да бъдат „цивилизовани". Специфичната теза, която Соловьов и Ключевски формулират е екстравагантна: завладяването на десетки други народи в Евразия било руска „само-колониализация". Това според тях означава, че за разлика от западноевропейските колониални империи, чиито колонии са отвъдморски, Русия, бидейки континентална сила, колонизирала земи, върху които имала „изконно право“, защото са в нейно съседство. Нещо като руска версия на политическата идея за „предопределеност от съдбата" (manifest destiny), през чиято призма европейските заселници в Северна Америка през XIX век разглеждат завладяването на целия континент.

Завоевателните войни, които руската държава води в Евразия в периода XVI-XIX век, са многобройни и кървави. Свързани са с изтребление на народи и коренно население, с покоряване на самостоятелни държави, с ограбване на техните богатства и природни ресурси. С други думи – нищо различно от това, което правят западноевропейските колониални империи по същото време в други части на света.

Марксистко-ленинският подход след болшевишката революция е характерен със своите анти-империалистически лозунги, а СССР изиграва важна роля в процеса на деколониализация през 60-те години на XX век. Но сложното минало на покорените народи, на завоюваните и колонизирани от руската държава територии в Евразия, които многократно надхвърлят руските етнически граници, остава тема-табу за официалната руската наука и за държавната политика на Кремъл. Изградени са фалшиви митове за „доброволно присъединяване" и за „братска помощ", чрез които десетки народи от Евразия са поставени под руски суверенитет. В същото време се провежда систематична „русификация" не само чрез езика и културата, а и чрез масови премествания на население и заселване на етнически руснаци във всички завладени територии, така че да съставляват поне 15-20 процента от местното население и да бъдат аргумент за военна намеса в случай на активизиране на искания и настроения сред автохтонните народи за независимост от Москва.

Списъкът на руските завоевателни войни в периода XV-XIX век, т.е. от епохата на колониализма, е много дълъг. Изучава се със съответния великоруски и империалистически ентусиазъм и внушения още в читанките по руска история. За любителите на кратките форми - има го в табличен вид дори и в руската Уикипедия. Тук ще споменем телеграфно само някои от по-важните.

През този период, след кървави войни, са завладени Казанското ханство в Поволжието (т.нар. булгарский вилаят), Прибалтика, Кримското ханство. Марийският народ, който днес населява съставните на Руската федерация републики Марий-Ел и Башкортостан води тежка война за запазване на своята свобода, но в крайна сметка е покорен. Вдига въстания срещу в продължение на десетилетия, но те са брутално потушавани. Същата е съдбата на чувашкия и удмуртския народ – днес Удмуртска република и Република Чувашия в състава на РФ. На юг е завладяно и насилствено присъединено Астраханското ханство при Каспийско море. Покорени са кавказките народи. С особена жестокост през първата половина на XVIII век са потушени башкирските и ногайските въстания за освобождение от руско владичество. В навечерието на Руско-турската война, в резултат от която се стига до Освобождението на България, Руската империя завладява Хиванското ханство, Кокандското ханство и Бухарския емират в Средна Азия (на територията на днешните Казахстан, Узбекистан, Киргистан и Таджикистан), избива хиляди от коренните народи и голяма част от техните управляващи прослойки, за да подчини така обезглавените народи на властта на руския император. Прочее, ключова роля на военачалник в тези войни играе известният у нас ген. Михаил Скобелев. През 1916-1917 г. тези народи се вдигат в т.нар. Средноазиатско въстание срещу колониалната власт на Русия и заселваните от нея етнически руснаци. То е потушено отново с още по-голяма бруталност – според различните оценки са избити между 300 и 500 хиляди от коренното население. По същия начин – с огън и меч – са покорени племената и народите на Далечния Изток. Още през XVI век е покорено Сибирското ханство, а Сибир е колониализиран. Донесените от завоевателите болести, най-вече едрата шарка, унищожават близо 80 процента от народите на тунгусите и якутите (по аналогичен начин болестите, донесени от белите колонизатори, унищожават съществена част от индианците в двете Америки). Със серия от военни походи и наказателни операции са покорени чукчите в Чукотка. Водена е политика на изтребление спрямо онези части от коренните народи на Далечния Изток, които не са приемали руско поданство и васално подчинение на Русия.

Когато Путин или яхниеното невежество из социалните мрежи говорят за американските индианци, трябва да се припомня и изтребителната война на Руската империя срещу американските индианци в Аляска. Известна е войната срещу индианския народ на тлингкитите, в която руснаците избиват до крак индианските поселения на остров Ситка и в околностите, за да завладеят техните територии и ресурси (риба, кожи и пр.). Неслучайно, когато през 1989 г. в Ситка беше поставен паметник на руския колониален управител Александър Баранов, това предизвика вълна от възмущение сред днешните американски индианци. И прочие.

Докато западноевропейските колониални империи обаче отдавна се разпаднаха, то с разпада на СССР беше извършена само частична деколониализация на Евразия. В определен смисъл РФ си остава последната колониална империя. И когато Лавров преди няколко дни заговори за тежкото колониално минало на Африка, си струваше да му бъде припомнено всичко това.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи