Специалният кореспондент на kp.ru Дарья Асламова отиде при братушките, за да види със собствените си очи как нацизмът надига глава в София

Проходен двор за НАТО

„Вставай, страна огромная! Вставай на смертный бой!" - гърми от високоговорителите директно срещу американското посолство в София. Група демонстранти с плакати "САЩ и НАТО са убийци" скандират: "Янки, отивайте си в къщи!". Двама американци, които излизат от посолството, спират и наблюдават с интерес.
- Много е малък протестът, - подигравателно отбелязва единият от тях

Противници на НАТО по време на пикета.

Тук наистина има не повече от двадесет души. А полицията е много повече, отколкото протестиращите. И това е в седеммилионната България, където вече има три бази на НАТО! Нещо повече, на фона на силния скандал в село Чешнигирово. Там, на 11 май, американските войници, въоръжени до зъби, нахлуха на територията на малък завод за преработка на зехтин и накараха работниците да стоят мирно, докато обискираха помещенията. По-късно американското командване се извини и каза, че това са учения и стават грешки.

"Народът ще накаже предателите. Войските на САЩ и НАТО вън от България!"

България обаче отдавна е проходен двор за чуждестранния военен персонал. Преди месец в планините на България се изгуби турски военен конвой от камиони на НАТО. Техният GPS навигатор отказа да работи и турците влязоха в отдалечено планинско село и изплашиха до смърт селяните. А преди няколко години френски парашутисти се приземиха с парашути точно на полето близо до Плевен, казаха ''Бонжур'', и бяха набити от местните мъже, след което французите бяха откарани в болницата.

Демонстрация против НАТО. "Свобода или смърт!"

- Не се учудвайте, че протестът срещу НАТО е толкова малък, - отбеляза иронично моят сръбски приятел Алеша Миленкович, известен журналист и експерт по балканска история.
- Ние сърбите добре познаваме нашите съседи българите. Ние имаме израза „българска политика“ и  това е политика на постоянно страстно присъединяване към победителя, към този, който е по-силен. Това е политиката на ножа, забит в гърба. Ако утре балансът в света се промени и НАТО бъде победен, хиляди българи ще демонстрират по улиците на София до през нощта и ще крещят, че са били вкарани в НАТО със сила. Българите винаги си държат носа по посока на вятъра.

Демонстрация против НАТО. "Янки! Отивайте си в къщи!"

Табула раса

Ракия вече не се сервира в баровете в София. Не е модерно.
- Защо не искаш уиски? - изненадан е сервитьорът.
- Защото съм в България, - отговарям аз.
- Ракия сега се пие само в селските кафенета, - отбелязва снизходително той.

Местната младеж се стреми във всичко да бъде като своите западни връстници. ЕС вече изсмука почти цялата млада работна сила като прахосмукачка и два милиона души напуснаха страната в търсене на по-добър живот.

Как се отнасят тук с руснаците? Учтиво. Ако попитате обикновения средностатистически българин какво мисли за Русия, ще чуете: „Прекрасна държава. Ние много обичаме руснаците". И какво трябва да отговори? Българите са прагматични, а за тях туристите са пари. Но популярната притча, че 70% от българите са русофили, е пълна глупост. Всички русофилски партии губят на избори с изненадваща последователност и дори скандално се провалиха на последните избори, като спечелиха по 0,3 % или 0,4 % всяка. А това не е повече от статистическата грешка.

- Защото вие, руснаците, не искате да правите нищо тук! И това много ме ядосва! - войнствено възкликва Велиана Христова, журналистка от вестник „Дума“. - Вижте американците. САЩ са навсякъде, а къде е Русия? В продължение на 30 години американците прогресивно правят всичко, за да настроят обществото ни срещу Русия. Тук има една такава фондация "Америка за България". Сега фондацията прави проекти във всички училища, обучава учителите и работи съвместно с нашето Министерство на образованието. Всъщност това е паралелна образователна система!

По-младото поколение не се интересува кое е вярно и кое не. Те знаят само, че руските партизани по време на Втората световна война са били терористи. Че комунизмът беше признат за престъпен режим в България. Ние дори отменихме присъдите на Народния съд! (Военният трибунал в България от декември 1944 г. до април 1945 г. е произнесъл 11 000 присъди на военните престъпници, на идеолозите на фашизма, на членове на националистическите организации, и военния и политическия елит на нацистка България). Сега тези убийци и фашисти са герои и са чисти като сълза. България е единствената държава в света, която отрича антифашистката съпротива!

Българската журналистка Велиана Христова.

Ако така продължава, тук ще се появи „табула раса“, девствена в смисъла на знанието територия, както е на Запад, където според социологическите проучвания само 17% знаят какво е Втората световна война.

Комунистите станаха демократи за един ден

Работейки като журналист в различни страни, постоянно се натъквам на всякакъв вид русофоби. Понякога те са яростни, пръскащи слюнка хора, които са готови да ви ухапят. Тази порода бесни кучета се среща в Полша, балтийските държави и Украйна. Те са носители на искрена, сляпа омраза, която засенчва здравия разум и логиката. Но България е страната на професионалните русофоби, живеещи от западни грантове. Те пищят най-силно в медиите, имат влияние върху правителството и сами отиват във властта. Много от тях, колкото и да е странно, са учили в СССР и все още говорят отлично руски. Както например капитанът 1-ви ранг и военен журналист Васил Данов, завършил военното училище в Лвов.

Българският военен журналист Васил Данов.

Наскоро той предложи план от 12 точки за пълната дерусификация на България. Ето най-фрапиращите от тях: прекратяването на всички контакти с Русия за един „санитарен период“ от 10-12 години, изгонването на Русия от ООН, забраната за всякакъв внос от Русия, преименуването на всички населени места и улици, носещи имената на "българските ненавистници и национални предатели" (сред тях е граф Игнатиев, на когото България дължи своята свобода и държавност!) ... И черешката на тортата е точка 12, която ще цитирам изцяло: ''Да се свалят, конфискуват или унищожат всякакви символи на нечовешкия сталински болшевизъм (паметници, паметни плочи, „общи“ гробове и други тотеми на „Червената“ армия, знаците и намеците за „подводничарите“, „парашутистите“, „партизаните“ и други съветски терористи"...

Този план беше предложен на Атлантическия съвет на България — сборище от клинично болни русофоби. И прекрасен детайл от този план е „стриктното спазване на предишните споразумения с Руската федерация“. И още! През България минава ''Балканският газов поток'', свързан към „Турския поток''. Газ "екс братушките", ох, колко им е нужен!

- Защо сред най-отявлените русофоби има толкова много бивши партийни кадри и съветски възпитаници? - питам главния редактор на вестник „Труд“ Петьо Блъсков, опитен и ироничен журналист.
- Ще ви разкажа една история, - усмихва се той. - Моята баба беше жена от заможно семейство и не обичаше комунистите. И след влизането на Съветската армия в България на 9 септември 1944 г. на власт идва БКП (Българската комунистическа партия). Веднъж баба ми слушаше новините за поредния конгрес на БКП и с изненада отбеляза: „Откъде се взеха толкова много комунисти у нас? Тогава, на 9 септември 1944 г., никакви ги нямаше!"

- Аз си спомних нейните думи след 10 ноември 1989 г., когато започна нашата българска перестройка. На 11 ноември всички станаха демократи и до уши влюбени в Америка. А истерията с разрушаването на съветските паметници е стремеж за подмазване на новите ни приятели. Тези борци наистина искат американските им другари да ги потупат по рамото и да кажат „браво, момчета“. Примитивно мислене и евтини трикове. Но има и добре платени пропагандисти-агитатори, които търсят начини да компрометират Русия на българска земя. Вече 30 години основният борец за събарянето на паметниците е някой си Иво Инджев. Той е истински предател. Отличен съветски кадър. Завършва Московския държавен университет, където учи арабски. Връща се в България и започва работа в БТА (Българска телеграфна агенция, аналог на вашия ТАСС) и тя изпраща Инджев като кореспондент в Бейрут, столицата на шпионажа. Всички кореспонденти, които БТА изпращаше в чужбина и още повече в Ливан, бяха разузнавачи и, разбира се, комунисти.
Аз, самият бях комунист-журналист и знам това много добре. След перестройката Инджев моментално се „преобува“ и се превръща в главния хейтър на Русия.

А някога Русия и България бяха най-добри приятели.

Паметник на пилотите, бомбардирали София

Когато се обадих на г-н Инджев с молба за интервю, чух почти змийско съскане в слушалката:
- Аз ви презирам! Четох вашите статии за България. Написахте, че България е бедна страна и в нея има много цигани.
- А Вие имате ли друга картина на света? - го попитах. - Можете ли да ми я нарисувате?
- Никога! Не можете да ме принудите да се срещна с вас!
- Пази Боже! - възкликнах и затворих слушалката, задавяйки се от смях.

- Ние имаме неофашисти и неонацисти, за които паметниците на Съветската армия са обект на постоянна агресия, - обяснява ми ръководителят на антифашисткото движение в България Борис Цветков. - Децата и внуците на нацистите живеят в България и като техни наследници, те жадуват за отмъщение. Те казват: ние бяхме добрите по време на Втората световна война, а Съветската армия беше окупатор, завоевател и убиец. Всяка година в България се провежда походът на Луков с факли. Христо Луков е подобие на Бандера, че дори и по-лошо. Бандера беше просто екзекутор, а Луков беше идеологът на българския фашизъм и получи добро финансиране от Хитлер. Фашизмът надига глава в Европа - в Украйна, в балтийските страни и в България.

Българските нечовеци с еднакъв ентусиазъм се борят не само за разрушаването на съветските паметници, но и за инсталирането на нови за своите западни „приятели“. Преди няколко години те издигнаха паметник на 314-те американски пилоти, загинали при варварските бомбардировки на София. Около една четвърт от сградите са унищожени, включително трите най-стари църкви, както и храмът на ''Александър Невски'' е бил повреден, а Руската църква беше силно повредена. Убити са над 4000 цивилни граждани. Паметникът беше благоразумно инсталиран на територията на американското посолство, за да не бъде облян с лайна. Между другото, в резултат на анкетите се оказа, че по-младото поколение българи знае, че София е била бомбардирана ... но от руснаците!

И още един план - шедьовър на самоунижението. Това е предложението да се кръсти един площад в София на името на канцлера на Германия, Ото фон Бисмарк, главният враг на независимата българска държава. Неговото изказване е всеизвестно: „Аз не бих жертвал живота на нито един немски хусар заради овцекрадците от долния Дунав!“. Циник и реалист, Бисмарк беше много точен в своята оценка.

Специален кореспондент на „Комсомолская правда” Дарья Асламова с демонстранти против НАТО в България.

Кой освободи България

Тази крехка сивокоса 70-годишна жена просто ме изумява със своята енергия и харизма. Искра Баева, е уважаван професор по история в Софийския университет. Наречена е Искра в чест на вестника на Ленин. Тя наистина прилича на малка светлина. Бащата на Искра отишъл в планината при партизаните като 18-годишно момче. Заедно със своя приятел те крадат печатницата от училището (за разпространение на позиви) и се сдобиват с един пистолет и за двамата.

- Партизаните от Втората световна война, сега се считат за националните предатели в България, - казва Искра с горчивина. - По-младото поколение се възпитава в изключително русофобска образователна система. Програмите бяха променени, за да не се пише нищо добро за Русия след Великата отечествена война. Те пишат, че през 1944 г. в страната са дошли „съветските ботуши и щикове.
Окупационните войски донесоха комунизма и това е най-лошото нещо, което можеше да се случи на България.” На учениците се казва, че Третото българско царство се е превърнало във величието на българската нация, но нищо не се казва за това, че по това време България е била съюзник на Хитлер.

Паметник на руските и българските воини в парк в София. "На Шипка всичко е спокойно"

- Но какво ще кажете за процесите в Нюрнберг? - изумена съм аз.
- А това го няма в учебниците по българска история. Има го само в учебника по световна история, който обяснява какво е фашизъм. Но ние като че ли не сме били причастни към него.
- Но учениците, надявам се, че знаят, че Русия е спасила българите от турското иго и им даде държавност?!
- И тук всичко не е толкова просто. Те пишат, че Русия е една имперска сила, която е искала да превземе България. И е освободила българите, само защото е искала да стигне до Босфора и Дарданелите.

Паметник на срещата на руските и българските войници през 1944 г. Сега съветските воини в България са обявени за окупатори.

Между другото в България вече не е на мода да се казва „османското иго“. Съседите турци може да се обидят. Сега е политически коректно, да се нарича "турското присъствие". А руско-турската война от 1877-1878 г. е преименувана от либералните журналисти от освободителна в „поробителна“. Оказва се, че ние сме „откраднали“ територията от България! Не е много ясно как е възможно да се „открадне“ територията на една държава, която не е била на картата, но „братята“ все още си мечтаят за Великата България, изчезнала през 1396 г. (!).

По традиция отивам да запаля свещ в Храма-паметник ''Александър Невски'' и изведнъж инстинктивно спирам. На плотове пред храма, където обикновено се продаваха матрьошки и шапки-ушанки, имаше цигари, колби, запалки със свастика, нацистки железни кръстове и наръчник на немски език „Как да се сражаваме с партизаните“.

Свастика, публично демонстрирана, която в Русия е забранена, но в България сега е „популярен антиквариат”. 

Вторият шок за мен е новата табела на входа на храма. На предишната беше красиво написано, че храмът е издигнат със средства на българския народ в знак на благодарност към руския народ за своето освобождение. Имаше трогателни думи за около 200 000 загинали руски войници. Сега текстът е следният: „... в знак на памет за хилядите руски, български, украински, молдовски, финландски и румънски войници, загинали през 1877-1878 г.“. Какво е това?! Тогава не са съществували държавите България, Украйна, Молдова, Финландия! Руската империя е тази, която освобождава българските земи, плащайки за свободата на българите не само с руска кръв, но и с немислима по онова време сума. Един милиард и 100 милиона златни рубли – това са два годишни бюджета на Русия за 1878 година!

Храм-паметника ''Александър Невски в София.

Обикалям храма, за да намеря две старинни мраморни плочи с изтрита позлата, на които е написано: „Вечна слава на руските войници, паднали за освобождението на България“. И тогава си спомням скандала отпреди четири години. През 2018 г. патриарх Кирил пристигна, за да отпразнува 140-годишнината от освобождението на България. В странната си приветствена реч българският президент Румен Радев заяви:
- На бойните полета на руско-турската освободителна война загиват войници - представители на много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, беларуси, поляци, литовци, сърби и черногорци.

Но патриарх Кирил му отговори достойно:
- Още веднъж искам да ви кажа много ясно, че Русия освободи България. Не Полша, не Литва, не други страни, а Русия. И искам да кажа откровено, че ми беше много трудно да чуя всички тези препратки към участието на другите държави в освобождението на България. Нито полският сейм, нито литовският сейм взеха решение да започнат войната с османска Турция ... Ние сме за историческата истина, и ние сме завоювали тази истина с кръвта си.

Човек може да си представи какъв вой на омраза вдигнаха местните медии! В резултат на това българските власти не само промениха табелата, но се започна пропагандата за преименуването на катедралата.

Ето истинската мраморна плоча на храма ''Александър Невски“ в София. "Вечна памет на загиналите за свободата на България руски воини".

А ето и модерната фалшива плоча на входа на катедралата "Александър Невски".

„Ние трябва да поправим грешката на нашите предци“

- Това е моята мечта, да преименувам катедралата „Александър Невски“. Въпросът е в това да възстановим нашето национално достойнство. Този храм е израз на голямата политика.
Пред мен седи един напълно вменяем господин на име Горан Благоев. Той не е просто известен български журналист. Той е историк, доктор, теолог и университетски преподавател.

- А с какво ви пречи Александър Невски? - питам аз.
- Това е руски светец, когото никой не познава в България. Ние си имаме свои светии - Кирил и Методий.
- Но, нали не Кирил и Методий освободиха България, - отбелязвам аз. - Александър Невски е небесен покровител на руската армия и на цар Александър Втори Освободител.
- Александър II е един имперски култ! - възкликва г-н Благоев. - Цар Александър не е освободил България!
Аз направо онемях.
- А кой според вас даваше заповедите на руската армия? Кой взе решението за войната?
- Освобождението на България е планът на Русия за да получи контрола над Проливите.

Руски хранителни стоки в България.

- Но Вашите предци мислеха иначе, - възразявам аз. - Цяла България събираше парите за построяването на катедралата „Александър Невски“.

Благоев маха с ръка пренебрежително:
- След освобождението на България всички бяха русофили. Те не знаеха какво ни направи Русия по време на Съединението и след това. Но интелигентна България още тогава вече разбираше имперските планове на Русия. Руският цар направи всичко, за да предотврати създаването на голяма православна държава на Балканите - нито Сърбия, нито България. И България не получи своите територии.
- А вие имахте ли ги? - питам иронично аз.
- Разбира се, - гордо отговаря моят събеседник. - Имахме Българската екзархия, територията на Българската православна църква в рамките на Османската империя.

- Е, тогава всичките Ваши въпроси трябва да са към турците - ухилвам се аз. - Обърнете се с молба да ви върнат в Османската империя. Ердоган само ще се зарадва. В същото време катедралата може да бъде преименувана като джамията на Ердоган.
- Но аз не казвам, че с турците ни е било добре. А само в какво нашите предци са грешали? Мнозина в България мечтаят да се преименува катедралата. Дори отворихме страница във Facebook и вече 1266 души са се записали в наша подкрепа. Трябва по-активно да обясняваме нашата позиция на хората.

Гледам го и вече ми става лошо от отвращение. Господи, за кого загинаха нашите предци?! Та, нали в България все пак имаше героични хора, които вдигнаха въстанието през 1876 г. срещу турците. Биеха се със секири и коси в ръцете. А селянките сушиха и начукваха лютите чушки, за да ослепяват турските войници.
Потушаването на самото въстание е било ужасно: масовото изгаряне на жени и деца живи, стотици отрязани глави на деца, разкъсани кореми на бременни жени, набити на кол мъже и печени като кебап. И тогава из цяла православна Русия се разнесъл плач! Как така?! Убиват нашите братя, а ние мълчим?! 

И така, аз седя и слушам истории от техния потомък за злата „имперска Русия“, за „съветските окупатори“, и за паметниците, които трябва да бъдат съборени.
- Но до септември 1944 г. България беше съюзник на нацистка Германия, - припомням му аз. - Ние Ви освободихме от фашизма.
- Какъв фашизъм е имало в България? - маха с ръка г-н Благоев. - Ние не закачахме нашите евреи.

Историкът-журналист Горан Благоев.

- Но българите изпратиха 11 000 евреи на смърт в окупираните територии.
- Това бяха евреите от териториите, които нашите съюзници ни бяха дали да ги администрираме.
- Но Ваши съюзници бяха нацистка Германия и фашистка Италия. Вие не смятате ли режима на Третото българско царство за престъпен?
- Не, не мисля така. Ние, нямахме избор.
- Как така да нямахте? - възразявам аз. - Сталин нали предложи през есента на 1940 г. пакт за взаимопомощ на България 
- Не искахме да попаднем в мечите обятия на Сталин.
- Значи Вие предпочетохте обятията на Хитлер?
- Но Хитлер беше на нашите граници. И това, което направи България, си бяха българските проблеми. Но това са нюанси.

- А наказателните операции в окупираните територии, това нюанси ли бяха?
- Това бяха наши законни територии. И тогава: на война, като на война. А къде беше цивилното население? Те бяха с партизаните. А нашите войски контролираха ситуацията.

Книжен пазар в София. Чехов все още е любим автор и се чете. 

Слушам тези чудовищни изказвания и си мисля каква огромна грешка направи СССР. Грешката на великодушието и прошката по отношение на така наречените "братски" страни и "братските" балтийски републики. Ние не им предявихме сметката за престъпленията срещу човечеството.

В България православните икони са във всеки добър дом.

„Милостта към падналите“ обикновено самите „паднали“ няма как да оценят. По съветско време децата им се възпитаваха по учебници, в които се разказваше само за героичните партизани и мощната антифашистка съпротива, която много често беше много далеч от истината. Но е дошло времето за втория Нюрнбергски процес.

Руската църква е любима и почитана от по-възрастните българи. 

"Историята се пише от победените"

Българската историчка Дарина Григорова е млада и страстна жена, която написа една прекрасна статия за „идеологическия демонтаж на Великата победа“. В нея имаше две цели. Първата е регионална: „Да се прекъсне единствената свещена връзка в постсъветското пространство, и това е не само пъпната връв между Руската федерация и СССР, но и между Руската федерация и останалите постсъветски републики. Ако се се случи, значи е демонтирана Победата и постсъветското пространство също ще бъде демонтирано. Войната срещу паметниците на победилата Червена армия не е хаотичен варварски импулс, а системна и методична политика". Втората цел е глобална: „Демонтаж на международната система за сигурност, чийто основен гарант е ООН, паралелно се провежда с делегитимирането на международния правен ред след споразуменията от Ялта-Потсдам (1945)“.

Дарина Григорова - автор на забележителна статия за „идеологическия демонтаж на Великата Победа”. 

„Западният свят се върна към езика на Студената война, - казва Дарина Григорова. - Ако забравите за Победата, за онези, които бяха основният двигател на Победата и които принесоха основните жертви, тогава ще забравите и победените. Това е самата същност: че сега ПОБЕДЕНИТЕ се опитват да напишат историята! А победените са агресивни. Те се опитват да получат реванш на фона на избледняващата памет. Това е пряко свързано с варварското отношение към паметниците и всичко, което е свързано с Русия.

Паметник в София на руските медици, загинали в руско-турската война 1877-1878 г. 

От какво се страхувам? По отношение на паметниците България все още държи фронта. Има хора, които доброволно ги следят и ги почистват. Но се страхувам от реакцията на крайния национализъм. Той вече е тук и е захлебен. Винаги съществува опасност от псевдонационално чувство.
- Но на какво се надявате?
- Сред младите хора има все още здрав корен, нищо че само 5 % от тях, мислят и четат. Но ги има. И паметта, а не само от празник на празник. Това е непрекъснат процес. Във всяка българска църква по време на литургията свещениците почитат цар Александър Николаевич, нашият Освободител, и всички войници, загинали за вярата и Отечеството. Това не се вижда от светските хора. Но това е живата памет за Русия.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)