„Пари, оръжие и въстание“, проповядва Бакунин на българските поборници

През 1872 г. руснаците обвиняват Ботев в „комунистическа агитация“

През 60-те години на XIX век сред българската емиграция във Влашко назрява идеята за незабавно освобождение. Нека припомним, че това е епоха, в която все още са живи отзвуците от революциите от 1848-1849 г.; идеите на Кошут, Гарибалди, Мацини, Маркс; на стълбовете на руското просвещение Херцен, Чернишевски, Добролюбов, Писарев; на руските анархисти Бакунин и Нечаев; на сръбската „Омладина“ и Светозар Маркович. Тези идеи в една или друга степен оказват силно влияние върху хъшовската общност и водачите на българската национална революция, върху Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, върху българските войводи.

По същото време в Русия започват радикални реформи, но руската общественост е дълбоко разочарована от тяхната половинчатост. Любен Каравелов, който по това време живее в Москва като литературен сътрудник на руски издания, не остава чужд на революционните настроения, обхванали интелигенцията. Установява връзка с известния революционен кръжок на Дмитрий Каракозов, както и със сподвижника на Михаил Бакунин - Замфирий Арборе-Рали. Политическата реакция обхванала Русия след 4 април 1866 г., тоест след неуспешния опит на Каракозов за атентат срещу цар Александър II, принуждава Каравелов - почти едновременно с Раковски, Панайот Хитов и Христо Ботев, да напусне Русия през 1867 г. Но той вече е възприел не само общите социално-политически и идейни възгледи на Чернишевски и Херцен, а и идеите на влиятелния по това време революционен панславизъм, проповядван от Бакунин, чиито принципи по славянския въпрос са били за национално-политическо освобождение на всички славяни, за демократична федерация, комунално устройство и създаване на Славянски интернационал. Подкрепата пък, която от своя страна Раковски търси за каузата на българското освобождение в Русия, Сърбия, Румъния, не се увенчава с успех; а след провала на двете легии, трайно се разочарова от действията на Русия и Сърбия, публикува дори брошура против царската политика на Балканите. Постепенно той преосмисля тезите си и стига до идеята за освобождение чрез национално въстание, идея, която ще бъде продължена от Васил Левски.

През 1869 г. основаният в Букурещ „Таен български революционен комитет“ (ТБРК) с председател Любен Каравелов решава да изпрати в Европа делегация, за да се посъветва с Херцен, Бакунин, Мацини, Гарибалди и Кошут. В Женева Херцен приема делегатите, водени от Теофан Райнов (син на известния възрожденец Райно Попович), но им казва, че не познава българските работи и ги насочва към Бакунин, по точно - към една лавка за тютюн на улица „Мон Шийон“, държана от българин, където често се отбивал Бакунин.

Според спомените на Т. Райнов, къщата на Бакунин в Женева била „гнездото, в което се зараждали революциите“; там пристигали емигранти от най-различни националности, водели се разпалени спорове, по време на които гръмкият глас на стопанина заглушавал гласовете на опонентите му; решава се съдбата на света, строели се проекти за новото му социално устройство. Гост в дома по това време бил Сергей Нечаев, който, според Райнов, вярвал само в прякото действие и упражнявал силно влияние върху Бакунин.

„Нечаев увличаше Бакунин със своя темперамент, с непреклонната си воля и с предаността си към революционното дело“, пише в спомените си З. Арборе-Рали, публикувани в сп. „Минувшiе годы“. Може да си представим, че вероятно същото, ако не и по-силно влияние, Нечаев оказва малко по-късно върху Христо Ботев, с когото в продължение на седмици съжителства в Браила у дядо хаджи Паничков през август 1869 г., сочи Евгений Волков - руски народник-анархист, намерил убежище от царската „Охранка“ в България през 1911-1915 г., където създава една от най-пълните биографии на Христо Ботев (изд. 1929 г., въз основа на доклад на Историко-филологическия клон на БАН; второто издание - ФАБ, 2009 г.).

Бакунин посреща българите с отворени обятия. „Скъпи братя, прощавайте, че досега не съм мислил за вас, но аз ви обичам, защото съм космополит...“. Започнали с обсъждане програмата на ТБРК, която почти изцяло била написана от Бакунин и продиктувана на българите от сподвижника му Николай Иванович Жуковски, поради нечетливия почерк на Бакунин. Влиянието на Нечаев в хода на обсъжданията било толкова силно, че те не се задълбочили в теоретическото разглеждане на въпросите, а директно пристъпили към практическите решения на българската революция.

„Пари, оръжие и въстание“, им казва Бакунин, съветвайки първо средствата да се събират под формата на дарения за училища, библиотеки и т. н.; и второ - да складират оръжието в означените за въстание места, които от по-рано добре да са укрепени и снабдени с припаси поне за шест месеца; а що се отнася до въстанието - да се уреди така, че укрепените планински позиции да могат да бъдат задържани продължително време, „та дано Европа се притече на помощ“. Бакунин дори обещава на българите да им изпрати военен специалист, който да ръководи въстанието.

На следващата 1870 г., лично Каравелов посещава Бакунин в Женева. Отново се обсъжда програмата на българския революционен комитет, в която се включват много от бакуниновите възгледи. Впоследствие Каравелов вмъква специфично български - чужди на бакунистките - положения относно църковната борба; както и различно разбиране на задачите на българската революция. Макар да насърчава Каравелов и делегацията на Т. Райнов, Бакунин изглежда е скептично настроен към революционния потенциал не само на българите, но и на славянството въобще. Това разбираме от писмото му до Н. И. Жуковски с дата 17 юли 1870 г., в което той частично ревизира възгледите си от 1848 г. по въпроса за славянството. Бакунин вече счита, че руските социалисти трябва да се борят против царизма, да съставят секция [към Интернационала] не само от руснаци, а и от чехи, поляци, сърби и българи, сочи биографиста Евгений Волков. В края на писмото Бакунин съобщава за срещата си с „един добър българин“ (Каравелов), с когото обсъждали въпроса за общославянска секция, но след отпътуването му няма информация по българските работи.

Връзките на българските емигранти с руските революционери - най-вече с лица от кръга на Бакунин, обаче не престават. Обсъждат се възможности с помощта на българите от Галац, Браила и Измаил (тогава румънска територия) за прехвърляне в Русия на революционна пропагандна литература. Това взаимодействие привлича вниманието на царското правителство. Засилва се дейността на руската агентура в Румъния. През 1871 г. Христо Ботев е посетен и разпитван в Браила от специално командирован от Петербург агент на Трето полицейско отделение. Царското правителство дори иска да бъдат екстрадирани от Румъния всички руски емигранти, намерили приют в пределите u. По настояване на руския консул в Галац, Ботев, който през 1872 г. се намира във Фокшани, е арестуван. Обвинен е в „комунистическа агитация“, но поради липса на улики, след тримесечно задържане е върнат в Браила по етапен ред и освободен.

Връзките на българския революционен комитет с руските бакунисти и с Нечаев не остават скрити и за турската власт. Тя отправя изрично искане до румънското правителство да екстрадира Каравелов. По този повод Кирияк Цанков се явява пред руския посланик Зиновиев с молба да се застъпи. Посланикът обаче отхвърля това искане с аргумента, че поради отношенията си с Нечаев и преписката си с руски революционери, Каравелов е включен в черните списъци на посолството и затова не може да се намесва в съдбата му.

Следва продължение