Какво е бъдещето на туристическия сектор, ще се рестартира ли индустрията след въвеждане на европейските сертификати за пътуване, на какво трябва за заложи родният туризъм? Защо ще поевтинеят месечните и седмични винетки, как трябва да се реформира БДЖ и какви са новите евродирективи, на които ще отговори страната ни? На тези и други важни въпроси отговаря евродепутатът Петър Витанов.

- Г-н Витанов, безспорно един от най-засегнатите икономически сектори е туризмът. Ще може ли да се възстанови той и какви мерки трябва да се вземат, за да се случи това?
- Ще мине време преди туристическият сектор да се възстанови до нивата отпреди кризата. Със сигурност европейският туризъм няма да бъде същият - епидемията ни показа колко опасни могат да бъдат събиранията на големи групи хора на едно място, споделянето на общи пространства като в хотелите и ресторантите, дори използването на общи спортни съоръжения. Хората се страхуват и това е разбираемо. Епидемията още дълго време няма да си тръгне от нас. Виждам го при пътуванията ми. Мерките на летищата продължават да са строги, доскоро половин Европа беше затворена. Сега, благодарение и на напредването на ваксинацията, се надявам, че хората ще възобновят пътуванията.

- Кога можем да очакваме да се възстановят пътуванията до нивата преди пандемията?
- Всичко зависи от напредъка на ваксинацията на световното население. Към края на 2021 г. може да очакваме, че развитите държави ще са успели да ваксинират почти цялото си възрастно население. Но това означава две години, които са изключително тежки за туризма в световен план и за българския в частност. Има, разбира се, и друга гледна точка. Всяка криза е и нова възможност за развитие. Надявам се да сме направили важна равносметка какъв туризъм ни трябва в годината, в която големите хотели, които разчитат само на ол-инклузив, останаха затворени.

- Ще се възобнови ли туризмът след въвеждането на европейския сертификат и как ще се гарантира, че той няма да доведе до дискриминация, особено на тези хора, които имат медицински причини да не се ваксинират?
- Позицията на групата на социалистите в ЕП, която впоследствие стана част и от мандата на ЕП, предвиждаше и безплатни тестове за хората, които не могат или не искат да се ваксинират. За съжаление, държавите членки в Съвета отхвърлиха това наше предложение и оставиха тестовете платени. Изминалата година показа, че без решителни мерки от страна на европейските институции, всяка държава членка си прави каквото иска и настава пълен хаос. Препоръките не работят - остават си само пожелателни. С приемането на регламента за европейските сертификати се опитахме максимално да защитим правата на гражданите и наистина правим всичко възможно за улесняване на тяхното придвижване. Това, от което хората имат нужда, за да пътуват спокойно, е именно предвидимост на мерките, пред които ще се изправят, когато отидат на почивка в чужбина и когато се завръщат в родината си. С приемането на европейския сертификат подпомагаме именно това и затова смятам, че той е един от инструментите за възстановяване на туристическия сектор.

 - По какъв начин трябва да се трансформира българският туризъм, за да остане като водещ отрасъл, осигуряващ голям дял от БВП?
- Туризмът е един от най-сериозните мултипликатори и всяко 1 евро от сектора носи на националната икономика допълнителни 4 евро от съпътстващи дейности като транспорт, строителство, финансови услуги и т. н. Пред българския туризъм има огромен хоризонт, въпреки всички трудности. Но едно е ясно - в ситуацията, в която се намираме, няма как да разчитаме само на летен туризъм. Ако сравним България с Турция и Гърция, та дори и с Хърватия, те имат и по-дълъг летен сезон, и по-голяма плажна ивица. България е държава, която трябва да развива туризъм 4 сезона, защото имаме всички дадености за това.

 - Много се говори за специализирани видове туризъм. Какви са възможностите за развитие в тази посока според вас?
- Имаме богатство от минерални извори (на второ място сме по брой извори на кв. км, след Исландия) и отлични условия за спа и здравен туризъм. След ковида, хората започват все повече да обръщат внимание на своето физическо състояние, на начина на хранене, на спортуване, възстановяване и профилактика. Едва 6% от туристите в България използват предимно балнео и спа услуги, но за сметка на това тези услуги формират висок дял в общата печалба - 20%. При този тип туризъм се гарантира и приход за общините от съпътстващи дейности - например, консумация на местни био продукти. Регионът на Балканите е изключително благоприятен, защото притежава изворите и климатичните условия. Не на последно място и като възможност за развитие е екологичният туризъм. Европейците изпитват все по-голяма необходимост да почиват на „зелено“, или казано с други думи - да са сред природата, край реки, езера, по туристически маршрути.

- Към момента туризмът не е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост. Бизнесът обаче е категоричен, че ако това не се случи секторът е обречен. Трябва ли според вас служебният кабинет да включи мерки за подпомагане на сектора в Плана?
- Туризмът е секторът, който пострада най-сериозно от корона кризата, а нека не забравяме, че той формира над 10% от БВП на България и съвсем естествено и очаквано е той да бъде подпомогнат по всички възможни начини. В националните планове на държави членки като Испания и Италия е включена възможност да се подпомогне туристическия бранш индиректно - през политики за насърчаване на дигитализацията, екологичната устойчивост, енергийна ефективност. Не виждам защо този подход да не бъде възприет и от българското правителство.

- Другият голям пропуснат сектор в Националния план е авиосекторът. Какви мерки според вас трябва да бъдат взети за спасяване на индустрията, която също е сред най-засегнатите от кризата?
- В рамките на Националния план няма как да бъдат финансирани и подпомагани директно с грантове частни компании. Има обаче много държави, като Германия с „Луфтханза“, които нотифицираха държавна помощ. Въздушният транспорт е безспорно един от най-засегнатите от пандемията сектори, като в него ще се наложат и значителни промени, произтичащи от политиката за декарбонизация на транспорта. Тя ще има последици и по отношение на авиокомпаниите, но и по отношение на летищата и летищната инфраструктура. Въздушният транспорт вероятно ще попадне в рамките на европейската схема за търговия с емисии. Съществуват и по-радикални предложения, като например намеренията на френското правителство да ограничи полетите на къси разстояния, при които пътуванията с железопътен транспорт могат да се извършват за по-малко от два часа и половина.

- Според европейския регламент при закъснения на влака, жп-операторът е длъжен или да ти възстанови парите, или да ти пренасочи билета. А в България тези закъснения са ежедневие. Как може да се преструктурира железопътният ни транспорт, така че да се модернизира и да не бъде глобявана държавата за неспазване на регламента?
- Само преди няколко седмици беше приет регламент, защитаващ правата на пътниците, които ползват жп транспорт. Съгласно новите правила при закъснение от над 60 минути пътниците могат да изберат дали напълно да им бъде възстановена стойността на билета, или да продължат пътуването си, или да бъдат пренасочени при сравними условия, но без да понасят допълнителни разходи. Те трябва да могат да пътуват в същата класа като обозначената на оригиналния билет. От години Европа инвестира сериозно в железопътния си транспорт, който е и доказано най-екологичен, а България върви в обратната посока. Аз съм убеден, че част от вашите читатели умишлено не се качват на влак, а ползват кола, автобус, самолет. И за това има обективна причина - жп транспортът в България е в много лошо състояние. Въпреки огромните пари, които гълта БДЖ, до Северното Черноморие все още се стига за 10 часа. Един от основните проблеми са закъсненията на влаковете. През 2017 г. например в България влаковете са закъснели общо с 20 400 часа, което представлява 2 години и 4 месеца. А с новите европейски правила, ще трябва и да се плаща за това. Наложителна е спешна реформа на българските железници, които години наред бяха използвани за партийна касичка, за удобен пристан на футболисти и кражба на нафта, но са далеч от представите за модерна компания.

- Европейският регламент посочва, че трябва да се осигури безплатен транспорт за асистентите на лицата в неравностойно положение, както и във вагоните да бъде предвидено място за велосипеди, като мярка за поощряване на зеления транспорт. Кога реалистично според вас тези текстове ще се прилагат изцяло в България?
- Тези разпоредби следва да бъдат изпълнени с влизане в сила на регламента от 6 юни 2023 г. Дотогава България трябва да успее да го направи. Пътниците с намалена подвижност трябва да могат да получават помощ при пътуване, ако уведомят БДЖ 24 часа по-рано. Освен това техният придружител ще пътува безплатно. Това изискване може да бъде изпълнено, чрез въвеждане на мобилно приложение, създадено от железопътния оператор. По отношение на велосипедите - всички влакове трябва да бъдат оборудвани със специални места и стоянки за велосипеди. Всеки влак трябва да разполага с най-малко четири места за превоз на велосипеди, което в голяма част от Западна Европа вече се прави.

- Според евродирективата трябва да поевтинеят и дневните, седмичните и месечните винетки, за да са „пропорционален процент“ от годишната. В момента обаче у нас това не е така, а кратковременните винетки излизат значително по-скъпо. Трябва ли това да се промени?
- България ще трябва да се съобрази с това изискване веднага, ако Евродиректвата влезе в сила. И ако цената на годишната винетка се запази същата - 97 лева, това веднага ще се отрази на цената на кратковременните. Ако сега седмичната е 15 лева, то тя трябва да стане 10 лева. В момента месечната е 30 лева или близо една трета от цялата сума. Според Евродирективата тя няма как да надвишава 19 процента, тоест няма как да струва повече от 18 лева. Безспорно тази система ще е по-справедлива, защото таксите ще са съобразени изцяло с това, колко често използваме пътната мрежа. И още един плюс. Евродирективата ще изиска от националните правителства пълна прозрачност за това как се харчат парите от пътни такси. Тема, която е болна за много българи, които са на мнение, че плащат и карат по лоши пътища.

Нашият гост
Петър Витанов е ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Той е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и на тази по транспорт и туризъм. Витанов участва в Световен туристически форум в Бодрум като представител на ЕП, на който беше обсъдено възстановяването на туристическия бранш след ковид кризата. Той беше и единственият български депутат, който бе част от преговорите по Директивата “Евровинетка”.