Александър Балабанов сащиса даскалите с уникално помагало

Интересът е огромен, потича сребърен поток от всички краища на отечеството. Най-много абонати има в Сливен и Пловдив

На млади години Александър Балабанов сащиса педагогическото войнство с уникално “Ръководство по преписване”. Есента на 1895 г. бъдещият професор по класическа филология събра ученическия опит, систематизира го, вложи нови идеи и спретна полезно помагало.

“Трябва да кажа, че тогава ние учениците пъшкахме под гнета на множество писмени работи в клас - внезапни или екстемпорални, месечни, срочни, полугодишни, годишни и не само по математика и езиците, но и по всички други предмети”, спомня си Стефан Костов.

Талантливият комедиограф е съученик на Балабанов в пети клас на Първа софийска мъжка гимназия. По това време школото образова плеяда видни личности. От гимназията излиза композиторът Янко Биненбаум, който пробива в Мюнхен и Париж. Коста Баталов пък се издига до министър на външните работи.

Всички обаче са в сянката на яркия чешит Александър Балабанов. Той е родом от Щип и целият му живот е белязан от знака на куриоза. Като момче Сандо се опитва да подражава на Икар. “А аз не един път бях си навяхвал силно крака, когато исках да политам от брега на реката с големи орлови крила - и падах като пълен чувал на пясъка”, разказва професорът.

В зрелите си години Балабанов се прочува като най-разсеяният българин. Класическият му номер е да си събува галошите преди да се качи в трамвая.

Александър Балабанов е най-големият наш специалист по древни езици и литератури. Още като ученик печата преводи на “Илиада” в авторитетното списание “Български преглед”. Македончето няма проблеми с латинския и старогръцкия, но съучениците му немеят в часовете по тези мъртви езици.

“Знайте, че абсолютно всички преписваха тия предмети от мен”, хвали се Сандо и разкрива процедурата: “Във време на класни Байчев Панайот седеше до мен, преписваше бърже от мен темите и преводите и ги хвърляше с котешка ловкост на нуждаещите се другари...”

Класът обявява стачка, когато Сандо е изхвърлен от гимназията заради лошо поведение. Двойкаджийте правят събрание и стигат до извода, че приятелят е изключен несправедливо. Ст. Л. Костов взема думата: “А бе, справедливо, несправедливо. Не е там въпросът. Ами въпросът ето где е: като го няма Балабанов, от кого ще преписваме латински и гръцки?”

Гора от ръце гласува, ако не бъде върнат Сандо всички да напуснат гимназията. В този дух е пратен ултиматум до директора. “Приеха ме, но с минус единица поведение”, оплаква се изключеният.

По-лошото е, че даскалите стават бдителни - надушват хватката с листчетата. Тогава Георги Аврамов предлага да използват “ръчната азбука” от енциклопедия “Ларус”. По време на зор двамина надничат в тетрадката на Балабанов и усърдно работят с пръстите.

Сандо обаче иска да реши радикално въпроса: “Тая работа с преписването отиде дотам, щото аз, който нямах никакъв интерес тогава, поне за тия предмети да преписвам, обявих, че ще издавам ръководство по преписването.”

Разпратени са покани до провинциалните гимназии за събиране на спомоществователи. Интересът е огромен, потича сребърен поток от всички краища на отечеството. Най-много абонати има в Сливен и Пловдив. Ст. Л. Костов документира как авторът събирал средства в междучасията:

“Чорлав, зачервен, с провиснал изпод недозакопчаната му жилетка каиш, с опърпани крачоли, той развяваше с ръка оръфана, мазна хартийка с имената на спомоществователите. Той викаше, убеждаваше, рекламираше своята методика всред глъч и смях и събираше медни и никелови рубчета.”

Сумата е 5 стотинки, по джоба и на най-бедния гимназист. Всички очакват с трепет ценния наръчник. Книгата вече е в печатницата, но работата се разчува. Списание “Учител”, което е в опозиция на официалната просветна политика, използва случая да удари министерството. “Жестока, но е много духовита иронията на един ученик - Александър Балабанов, който е приготвил ръководство по преписването”, злорадства журналът.
Разярен, директорът привиква Балабанов. “Ти ще се подиграваш ли с нас?”, реве педагогът. “И преди да отворя уста да му отговоря, така силно ме цапна по лицето - собствено по носа, защото се извърнах, за да отбегна удара му - щото шурна кръв, много кръв”, свидетелства познавачът на Омир.

Свикан е конгрес, на който гимназистите обсъждат драматичната ситуация. Първо, събраните пари са обърнати в сладолед. С него делегатите подслаждат горчилката си. Второ, форумът решава да не предава фронта. “Прие се, като най-изгодно, всеки да си преписва на малки тефтерчета всеки учебник по всички предмети. А за устни изпитвания и класни на свободни теми все още помагаше ръчната система по “Ларус”, разказва Балабанов.

Бунтарят пак е изключен, но под натиска на общественото мнение е върнат на чина. Само поведението му пада на минус 3 единици. “Значи, аз трябва да се старая да постигна нулата, че сетне да се качвам едно по едно”, пресмята даровитият елинист.

Сандо твърди, че новите “пищови” са истински художествени изделия. “Аврамов, Павлович, Пупешков, Груев, после дългогодишен главен счетоводител, бяха станали Гутенберговци. И всички бяха силни ученици”, гордее се с питомците си той.

Най-сръчен бил Цветан Пупешков. Пълнел “пищовите” със ситни, но четливи букви. Оръжието се криело в джоба на жилетката. При нужда се вадело и гърмяло без засичане.

Александър Балабанов завършва гимназията през 1898 г., когато просветен министър е Иван Вазов. По ирония на съдбата народният поет също е обвиняван в преписване. През 1882 г. Захари Стоянов открива, че “Митрофан и Дормидолски” са откопирани от Гогол. “Бог да прости озлобената му душа!”, възкликва по-късно майсторът на перото.

Плагиатството е обширна тема в родното литературознание. Трудно е да се посочи класик, върху чието чело да не свети клеймото на крадец. Христо Ботев разгласява, че Любен Каравелов е обрал Хайне. Пенчо Славейков твърди, че Кирил Христов е преписал драмата “Стълпотворение”. Кирил пък алармира, че Пенчо пладнешки е задигнал поемата “Фрина”. По различно време за преписвачи са обявявани Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Людмил Стоянов, Елисавета Багряна.

В ония години дори професорите пиратстват, без да се изчервяват. Когато Балабанов си помага с “Ларус”, те черпят с пълни шепи от “Голямата енциклопедия”. Вестник “Сила” съобщава, че “студентите много пъти намерват например в “La Grande Encyclopedie” кое и колко е откраднал еди-кой техен професор”. Това старо издание е радост за литературния апаш. В неговите 31 тома са подвързани 37 406 страници.

В Софийския университет, където се пенсионира Александър Балабанов, плагиатството пуска дълбоки корени. През 1989 г. там хванаха с лука в торбата проф. Михаил Василев. Лъсна, че колосални негови трудове са преписани от колеги.

За този скандал - следващата събота в “Труд”.