Президентът Румен Радев поема инициативата за размразяване на отношенията с РС Македония

Въпросът не е как ще отидат, а дали и как ще се върнат?

И Румен Радев, и Стево Пендаровски май не могат да излязат от наложената от Бойко Борисов и Зоран Заев символна матрица в отношенията между двете държави. Помните – първо Заев дойде в София и заедно с Борисов отидоха при паметника на оспорвания цар Самуил, за да положат цветя. После тогавашният български премиер отскочи до Скопие, за да подпише Договора за добросъседство и приятелство на 1 август, когато и в двете държави отбелязват Илинденското (в Северна Македония) плюс Преображенското (у нас) въстание. На следващия ден – 2 август 2017 г. двамата поднесоха цветя и отдадоха почит пред гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие.

По-късно Заев покани Борисов  на първо съвместно заседание на двете правителства в родния си град Струмица, символен знак на гостоприемство, а на 2 август следващата година двамата се видяха отново пред друг паметник на Гоце Делчев, този в Благоевград. И като я подкараха така символно, от паметник на паметник, от монумент на монумент, от обща дата до друга такава, та чак до момента, когато стана ясно, че въпреки прегръдките между Заев и Борисов и заклинанията за истинско приятелство и добросъседство, нещата в отношенията не вървят.

Заев съвсем се изгуби в обидната си за България реторика, особено в последно време, та се чудя кой ли ще бъде българският премиер, който в бъдеще ще си наложи усилието да преодолее горчивото чувство и да седне срещу колегата си от Скопие, за да разчиства задръстените с активното участие на Заев „Авгиеви обори“ на двустранните отношения. Ще му трябват здрави  нерви. Защото се страхувам, че политическото говорене вече достигна до такива „висоти“, че се превърна в терен на сблъсък между личното его на политическите елити. Той ли ще ми каже на мен?

Нещо по-различно  сега се опитва да направи президентът Румен Радев. Хем да ползва магията на символиката, хем да бъде практичен. Ще се качи с делегацията и с малката група журналисти от София, пътем ще прескочи до Скопие, където на борда ще дойде и колегата му Стево Пендаровски заедно с придружаващите го журналисти, и всички заедно ще полетят за Рим. А там?

Какво там? Всяка от делегациите ще си следва своята програма, но двамата президенти ще се видят в черквата „Санта Мария Маджоре“, където някога, преди много столетия папа Адриан е благословил преведените от Константин-Кирил Философ богословски книги и по такъв начин се е родила нова цивилизация – българската, славянската. Тази година поклонението няма да е традиционно в мрачното и тясно подземие на „Сан Клементе“, където в предишни години двете делегации – българската и македонската, се надпреварваха кой ще отиде по-рано, за да изпревари другия и по този начин да има претенцията за наследството на делото на Константин-Кирил. А чрез него и на цялото културно, историческо и духовно богатство, което светите братя оставиха на всички славяни в Европа и по света.

Важното е какво ще си кажат Радев и Пендаровски в онези два часа от Скопие до Рим. И важното е какво ще последва от всичко това за двустранните ни отношения. Нали празникът на светите братя бе използван от Радев да потвърди позицията си, че пътят на Северна Македония към членство в Европейския съюз минава през София. Но че точно затова в момента са важни конкретните стъпки за излизане от батака на двустранния ни диалог. Пендаровски вече подхвърли в свое интервю, че имал обещание от португалския външен министър Силва  от последната им среща в Скопие, че на Съвета на Европейския съюз на 22 юни Северна Македония ще получи „зелена улица“ за старт на преговорния процес. Как ще стане това, когато пред същия този председателстващ ЕС португалец служебният външен министър на България даде ясно да се разбере, че промяна в позицията на София няма.

Часове след това пък в Скопие Заев се самоободри с твърдението, че португалските предложения за изход от кризата в двустранните ни отношения със Северна Македония били „добра основа“. Външният министър Буяр Османи в телевизионно интервю обяви „ексклузивната“ новина за съдържанието на португалския пакет, който, всъщност давал гаранции, че ще се спазва и изпълнява Договора за добросъседство. Какво сега, пак ли ще продължаваме да си подмятаме през границата медийни изявления, с които ще се опитваме да се излъжем? 

Чудя се и на европейската дипломация, пък и на поведението на някои страни членки на Европейския съюз, които би трябвало да следват старото и до болка познато правило, че съюзите се сключват, за да се грижат за интересите на своите членове, а не на кандидатите за членство. Еврокомисарят по разширението Оливер Вархеи и португалецът  Силва дойдоха в София да ни убеждават да намерим решение със Скопие, когато у нас има служебно правителство, което, въпреки готовността за пряк диалог,  няма мандат да прави каквито и да са резки движения. Португалците искали много да завършат шестмесечния си мандат начело на ЕС с успех за процеса на разширяване към Северна Македония и Албания. Вероятно и всяка друга държава членка на тяхно място би искала да ознаменува председателството си с този дипломатически успех. И това е нормално.

Но защо натискът е само срещу България, страна членка, която очаква солидарността като важен принцип в ЕС да се прояви тъкмо към нея, а не към кандидатката, пък била тя арогантна и креслива като нашата югозападна съседка. Какво, в Брюксел се уплашиха от заканите на Заев, че ако Северна Македония на получи старт на преговорния процес до края на юни, това ще накара Скопие да се откаже от заявката си и да търси други пътища. Странно бе и посещението на тримата външни министри на Австрия, Словения и Чехия край Вардар да изразят подкрепата си за позицията на Северна Македония, което пък породи въпроса защо не дойдоха в София да се срещнат с нашите държавници, ако наистина става дума за промяна на позицията ни. 

Нещо ми намирисва на една нова Австро-Унгария, да ви кажа. Преди време, когато се формираше сегашният състав на Еврокомисията, имаше спор за това, кой да оглави ресора по разширението и добросъседската политика. Будапеща на Виктор Орбан имаше претенции към него, един негов кандидат бе отхвърлен, но вторият мина – Оливер Вархеи. Тогава си припомнихме за апетитите на Хабсбургската империя към контрол на пътищата към топлите морета, в които апетити се вписваше и контролът над Вардарската долина. Нали някой  бе казал, че който държи въпросната долина, то държи и най-прекия път от сърцето на Европа към водите на Бяло море. Вижте лобистите на Заев – унгарец, чех, словенец, австриец, словак. Унгария, Чехия, Словения, Австрия, къде без нея, Словакия. Прибавям и хърватина Зоран Миланович, президент, който двукратно се изказа остро против България сякаш да потвърди старата максима, която и друг път съм споменавал – Югославия е мъртва, но югосферата е жива.

Иначе идеята на Радев не е лоша. Хем символна, хем практична. Сега заедно в самолета с духа на светите братя, покровителите на Европа, напред към Рим. Нали всички пътища водят натам.