Преизчисляването на пенсиите ще доведе до повишаване на размера ми за много голям брой пенсионери. При актуален средномесечен осигурителен доход, като например този за 2019 г., броят на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г., които ще получат увеличение, е над 1 500 000. Това показва анализ на Националния осигурителен институт, изготвен от ангажираните с темата експерти.

Те са направили изчисления какво би се получило, ако всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2019 г., бъдат преизчислени през 2021 г. със средния осигурителен доход за 2019 г. от 986,52 лв. Експертите са използвали два сценария.

При първия вариант преизчисляването се извършва, считано от 1 януари, като след това не се прилага швейцарското правилото. А при вариант 2 преизчисляването е от 1 октомври, като преди това е извършено осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване с 6,3 на сто. В резултат при първия вариант средната пенсия у нас ще стигне 583,45 лв., ако пенсиите, отпуснати до края на 2019 г., се преизчислят с осигурителен доход за същата година. А при втория тя ще стане 591,91 лева.

Освен голям обхват, преизчисляването ще има много сериозни положителни последици за пенсионерите, чиито пенсии ще бъдат увеличени. Оценките показват, че при двата хипотетични сценария средното увеличение на основния размер на пенсиите, които подлежат на преизчисляване и ще бъдат увеличени, е между 39 и 44 на сто.

Преизчисляването на пенсиите все пак няма да доведе до положителни последствия за всички пенсионери. Оценките показват, че между 496,9 и 612,8 хиляди пенсионери, чиито пенсии са отпуснати до 31 декември 2019 г., няма да получат никакво увеличение. Или това са между 23,2% от пенсионерите  (при вариант 1) и 28,6% (при вариант 2) от общия брой на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г.

Сред тях доминират пенсионерите с най-ниски пенсии, т.е. именно възрастните в особено уязвимо положение. От друга страна, трябва да се отчете и фактът, че в резултат на очакваното увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст до 250 лв. от 1 юли 2020 г., за пенсионерите с минимален размер на пенсията за трудова дейност ще се приложи по-висок процент на увеличение (близо 14 на сто), отколкото за останалите пенсии, които ще бъдат увеличени с процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (6,7 на сто). За пенсионерите, чиито действителен размер на пенсията е над максималния размер на пенсиите (т.нар. „таван“), преизчисляването, при равни други условия, не може да е благоприятно.

Тези пенсионери няма да получат увеличение на изплащания размер на пенсиите им, защото той така или иначе е ограничен на „тавана“.

Преизчисляването може да се окаже без положителни последици за голяма част от пенсионерите, за които се смята, че попадат сред получателите на т.нар. „стари“ пенсии. Това са пенсионерите, действителният размер на чиито пенсии е толкова нисък, че е приравнен на минималния за съответния вид.

Независимо колко назад във времето е отпусната пенсията и без значение с колко актуален средномесечен осигурителен доход се извършва   преизчисляването, ако осигурителният принос на пенсионера е много малък и той получава минимален размер, има вероятност и преизчисленият размер да остане под минималния за съответния вид. Това е важна последица, имайки предвид какви са широко разпространените възгледи за целите на преизчисляването на пенсиите, подчертават от НОИ.

Според тях не са никак маловажни и финансовите последици от преизчисляването на пенсиите. Оценките показват, че и при двата сценария може да се очаква рязко завишаване на очаквания разход за пенсии, уточняват от НОИ.

Само за месец, разходът за пенсии ще се повиши с между 27 и 34 на сто или с между 271 и 316 млн. лв. Отчитайки текущото финансово състояние на ДОО, както и актюерските прогнози за следващите десетилетия, категорично се налага изводът, че преизчисляването на пенсиите, без да бъде съпроводено с компенсиращи мерки по отношение на приходите или оптимизиране на разходите, може сериозно да разклати финансовата устойчивост на държавната пенсионна система.

Поради това, разумният подход предполага към мярка с подобен мащаб и въздействие да се подхожда с нагласа за намиране на баланс между краткосрочните цели за повишаване доходите на пенсионерите и съхраняването на дългосрочния потенциал на ДОО да изпълнява обществените си задачи, посочват експертите.