Езера, водопади и вековни дървета ви носят прохлада и в най-горещите летни дни 

Селото е обявено за най-доброто за посещение от Световната организация по туризъм 

Бутикови къщи и конаци предлагат подслон

Каре: Всеки който е посещавал турския мегаполис Истанбул поне веднъж се е чудил как местните отмарят и бягат от така любимата на туристите смесица от култури, миризми, цветове и емоции. Къде се крият от жегите, докато любопитните тълпи се редят на опашка пред Света София, Синята джамия или цистерната Йеребатан? Къде водят децата си да играят сред природата и организират любимите си пикници с вкусни шишове от меса и задължителния турски чай под сянката на многовековни дървета? С удоволствие ще открехнем вратата пред отговорите на тези въпроси и ще ви представим региона Сакария и обявеното за едно от най-добрите места за селски туризъм от Световната организация по туризъм села със запазена османска архитектура и автентична атмосфера – Тараклъ.

Хората и животните в селцето са еднакво дружелюбни с гостите.

Област Сакария и село Тараклъ се намират на под 3 часа път от центъра на Истанбул. Естествено, времето е приблизително, предвид огромния трафик в многомилионния град. За да стигнете до тях минавате по втория мост, който свързва Европа и Азия, покрай азиатското летище на Истанбул Сабиха Гьокче и следвате навигацията. 

Село Таракли има малко под 7000 души население и едно от четирите места в Турция, в които можете да се насладите на типичната османска архитектура и почти непокътната атмосфера през вековете. Другите три са малко по-известни – Шириндже край Кушадасъ, Джумалъкъзък край Бурса и градчето Сафранболу. 

Според Световната организация по туризъм обаче именно Тараклъ е единственото село в Турция, което заслужава честта да бъде обявено за най-доброто за туризъм. И причините за това ви стават ясни веднага щом стигнете до него. В Тараклъ все още липсват тълпите от туристи, които вероятно ще срещнете на другите три места. Автентичността в съчетание със запазената османска архитектура и дружелюбните местни хора, които рядко говорят английски, но общуват на международния език на усмивките и гостоприемството. 

Езерата и прохладните гори са любимо място за отдих на местните в горещите летни дни.

Село Тараклъ е разположено в тясна долина, заобиколено между хълмове, по Пътя на коприната. От мястото, където се е извисявала местната крепост, буквално на две минути над центъра, можете да се насладите на панорама на старата част от селото – с джамията от 16 в., площада, на който се веселят младежи и семейства и свири уличен музикант на тамбура, на тесните улички, част от чаршията и на запазените къщи от 19 век. 

Сред забележителностите в селото, които можете да посетите са над 5-вековния чинар, покрай който вероятно ще влезете, влизайки в селото. 

Впечатляваща е и джамията Юнус паша, която е построена през 1517 г. от едноименния везир, който е служил на деветия султан на Османската империя – Селим I. Куполът на молитвения дом е изграден от олово. И днес мъжете се молят на първия етаж, а дамите се качват над тях, като че ли няколко стъпки по-близо до Бога и до оловния купол на джамията. 

Сред сувенирите, които можете да си купите от Тараклъ са всякакви дървени изделия, изработени от бук. И тъй като името на селото идва от „тарак“ или гребен, със сигурност чудесен подарък от мястото би бил дървен гребен, нашарен с красиви цветя, каквито можете да намерите на чаршията. Или пък дървена лъжица, дъска, кошница или каквото още ви привлече погледа. 

Хотелите в селото са предимно бутикови и се помещават в стари османски къщи. В един от местните конаци например историята и модерността си дават среща .. в банята. Тъй като за да стигнете до нея от стаята си просто трябва да отворите долапа в стената. Усещането да чувате стъпките си по пода, който е видял как се сменят столетията е повече от романтично, а самите хотели приличат и на музеи заради запазените стари вещи и мебели, от които можете да се запознаете с бита на Тараклъ през вековете. 

Местните сувенири са автентични също както и атмосферата.

Платото Карагьол, което се намира на 20-ина километра от Тараклъ е сред любимите места за прохлада, пикник, барбекю и риболов от местните. То е покрито с бор, бук, ела и дъб и е известно с лечебния си въздух, богат на кислород и с вкусната си студена планинска вода. Край едноименното езеро можете както да паркирате къмпинг или каравана, така и да разпънете палатка. На повечето подобни места в Турция има изградени джамии, бани, тоалетни и дори барбекюта с пейки и беседки, така че да се чувствате максимално комфортно. 

В близост до Тараклъ се намира и живописен водопад, до който се стига след около 700 метра стръмно слизане. Той носи непретенциозното име Şelale или простичко „водопад“. 

Направете си пикник или барбекю край Сапанджа и Пойразлар 

Разходете се сред лонгозни гори 

Пробвайте една от водещите световни писти за колоездене

Екопътеката на  Аджалар Лонгозу ви откирва гледки към различни растения, птици и животински обитатели.

Едно от най-приятните места в района на Сакария е Аджалар Лонгозу или гъсти гори от дървета, чиито корени се намират във водите на река Сакария дала и името на едноименната област. Низината е с площ от 1562 хектара, но срещу скромна сума за входен билет можете да влезете и да се разходите над километър по дървените екопътеки над течащите води, да се насладите при късмет и в случай, че сте през правилния сезон на водни лилии, водни лалета и водни теменужки и на различни видове птици. Сред тези, в чието местообитание ще навлезете са фазани, горски бекаси, диви патици и различни видове риби. Низината е дом на близо 2300 вида растения и 243 вида птици. А разходката по дървените пътеки, част от които са така направени, че да запазят дърветата, чието място заемат, е прохладна и приятна.

Низината е дом на близо 2300 растения.

Сред най-известните места за посещение е езерото Сапанджа, което можете да видите и чрез еднодневна екскурзия от Истанбул, но ви препоръчваме да отседнете в региона, най-малкото заради кухнята, за която ще разкажем след малко. 

Най-добрата гледка към езерото е от така наречената градска гора, която е предпочитана за пикници, семейни тържества и е пригодена за посещения чрез множество барбекюта, пейки и беседки. Намира се само на 4 км от самото езеро. Има въжен приключенски парк за малки и големи, възможност за колоездене, ATV, конна езда и трекинг. 

Езерото Пойразлар в близост до едноименното село е отдалечено на 8 км от Сакария и също е подходящо за къмпингуване и за еднодневна разходка с пикник. В района живеят 154 вида птици, а дивите патици са повече от любопитни да видят с какво точно се хранят местните и почиващите. Около езерото сянка ще ви пазят горите от жълт и черен бор. Ако сте запален риболовец можете да пробвате късмета си за щука или шаран. А ако имате малко повече късмет, да срещнете някой от местните обитатели – лисици, невестулки, зайци, катерици, таралежи, диви свине, къртици, полски мишки, черни костенурки, саламандри, гущери и жаби. 

В случай че сте спортен тип то със сигурност ще ви впечатли пистата за колоездене в Сакария, на която са провеждани и световни състезания. Целият парк, на който можете да се насладите от седалката на велосипеда, е с площ от 170 декара, както с градски писти, така и с такива за планинско колоездене и ползването му е напълно безплатно. 

В Карасу дори кафето и чаят са с дюля

Пробвайте специалитетите на столиците на тиквата

Закуската включва десетки ястия

Османската закуска може да засити с цветове и вкусове и на-ненаситния апетит.

Богатството на турската кухня, използването на пресни сезонни и регионални продукти, подправки и зехтин нареждат специалитетите й сред най-обичаните и популярните в света. Колкото и добре да я познавате обаче в Сараклия и Карасу ще ви изненадат.

На първо място, ако още не сте пробвали турска/османска закуска, непременно го направете. Тя е различна във всяко селище, но винаги впечатлява. В Сакария включва няколко вида хляб, няколко вида маслини, омлет, няколко вида сладка, мед, плато с различни сирена, салами и въобще една маса не стига за дори и само за двама. Естествено, придружена е с турски чай и/или кафе. Заради богатството на турската закуска все по-често младите предпочитат да поръчват такава през уикенда в ранните следобедни часове, като брънч.

Сараклия е известна още и като столица на тиквата, така че имате шанса да присъствате на фестивал на тиквата 365 дни в годината, тъй като местните заведения ще ви предложат сладки и солени десерти с тиква. От традиционните локуми и дживизли суджук, до наистина уникални сладости, след които само ви остава да си оближете пръстите.

Сакария е известна и като столицата на тиквата.

В Карасу, който е също в област Сакария пък на почит е дюлята. Тук дори можете да опитате кафе и чай с дюля, като вкусът е повече от интересен. Отделно ви предлагат всякакви продукти съответно с тиква или дюля – сапуни, местния ароматен дезинфектант на спиртна основа „колоня“, петмези, сиропи, сокове, сувенири във формите на плода или зеленчука и така нататък.

Въпреки че Турция е известна основно с вкусните си меса, шишове и кебапи, всъщност ако сте вегетарианец, със сигурност също ще откриете страшни вкусотии за себе си. Като пълнени лозови постни сармички, сварени „сърца“ от артишок, овкусени с лимон и зехтин, бабуня или ястие от боб, приготвен в доматена салца и лук, чи кюфтета (кюфте от накиснат в домати булгур, което е много, ама много по-вкусно отколкото звучи), които се ядат увити в маруля като дюнер и подправени със сос от нар и лимон, шакшука – ястие от патладжан, домати и картофи, мюджвер – вид пържени зеленчуци, калем бьореи – или пържени банички, навити на рулца, с дебелината на човешки пръст, с плънка от сирене.

От десетите освен традиционните баклави, локуми, халва, тулумби и пишмание, можете да пробвате още варена дюля или тиква със сироп, сушени сиропирани смокини с орехи, варени сиропирани кестени, фърън сутляч или нещо като родното мляко с ориз, тавук гьосю – млечен пудинг, в който са настъргани пилешки гърди  и да, вкусно е), казан диби – отново вид млечен десерт от карамелизирано мляко, ашуре, гюляч – с мляко и розова вода, кешкюл – млечен пудинг с бадемово мляко, мухалеби, пепеджура – гроздов пудинг, зере – шафранов пудинг, локма – сиропирани пържени топки тесто, кадаиф, кюнефе, шекерпаре и още, и още.