Скандално сочната сирена Салма Хайек стана сензация на фестивала в Кан тази седмица и възбуди всевъзможни разговори с появата си по червения килим на “Кроазет”. Около нея винаги се случва нещо. Преди време и българските зрители оцениха извивките на Хайек в “Професия стриптийзьор 3”, а скоро трябва да пристигне и новият филм с нея, озаглавен “Без кръв”. Салма е една от най-големите латиноамерикански звезди в Холивуд. Тя пробива в голямото кино с роли в “От здрач до зори” и “Десперадо” на Робърт Родригес. През 90-те се превръща в световна секс икона и е една от най-желаните жени в публичното пространство. Салма се утвърждава като качествена актриса с драматични изпълнения във филми като “Фрида” и “Диваци” на Оливър Стоун.
Днес, на 56, тя продължава да бъде смятана за една от най-красивите и атрактивни жени в развлекателната индустрия и участва в престижни проекти за киното и телевизията. В личен план тя е вече 16 години с френския милиардер Франсоа Анри-Пино, от когото е вече пробиващата в модната индустрия нейна дъщеря Валентина.

- Салма, връщате ли се често в мислите си към началото на изумителната си кариера в киното?
- Разбира се, случва се. Давам си сметка, че бях поставена в стереотип. През целия си живот исках да правя комедии, но хората в Холивуд не ми даваха такива роли. Чак като срещнах Адам Сандлър и той ме сложи в истинска комедия. Но тогава вече бях прехвърлила 40-те. Казваха ми, че съм прекалено секси, за да имам чувство за хумор. Значи не просто няваше как да бъда умна, но и забавна. Така беше през 90-те.

- А труден ли беше самият пробив в този бизнес?
- Първо ми казваха, че мексиканка никога няма да пробие в Холивуд, защото по това време наистина беше почти невъзможно мексикански актьор да се сдобие с главна роля във филм.
След това пък ми обясняваха, че кариерата ми в Холивуд ще свърши още докато съм на 30. Е, много съм горда, че успях, защото се борих със зъби и нокти срещу всички онези, които ме обезсърчаваха и не вярваха в мен. Толкова пъти ми повтаряха, че не може да се случи, че почти им повярвах. Но аз се борих.
Борих се и спечелих. И искам и другите жени да го знаят, да са наясно, че няма невъзможни неща. Жените все смятаме, че не сме достатъчно добри в работата, достатъчно добри за мъжа, който ни изневерява, за децата ни, които винаги искат повече от това, което им даваме. Жените работят повече от мъжете, по-взискателни са спрямо себе си и въпреки това непрекъснато имат усещането, че не е достатъчно. Поради тази причина нямат увереността и самочувствието да поискат по-добра работа, по-добри условия, по-добро заплащане, по-добро отношение.

- Какво ви мотивира да продължавате да играете?
- Аз съм една голяма късметлийка. На моята възраст съм постигнала много неща. Но най-огромно щастие ми доставя откриването на любовта. Открих любовта и това ме кара да смятам себе си за изключително голяма късметлийка.

- Промени ли ви връзката с Франсоа Анри-Пино?
- Откриването на любовта в негово лице е най-голямото ми постижение. Да споделя живота си с него е преживяване, което постоянно ме вдъхновява и променя. Имам до себе си фантастичен партньор, в когото съм още лудо влюбена. Той ме подкрепя, вдъхновява ме, стимулира ме да израствам като личност.
Късметлийка съм също, защото имах възможността да родя дете. То се появи късно в живота ми и бе напълно вероятно да не успея да имам собствено потомство, но все пак стана. Съпругът ми Франсоа има три деца от друга връзка и сега двамата имаме общо четири, а аз обичам децата страшно много. В момента мога да имам едновременно кариера и голямо семейство, което е страхотно.
Обичам да готвя на мъжа ми и на дъщеря ни. Защото често жените на моята възраст имат проблеми в Холивуд, казвали са ми, че няма как да работя тук, за съжаление в развлекателната индустрия има нещо като срок на годност за жени и той често изтича, след като те навършат 30. А не трябва да е така. Никога не е късно да направиш кариера, да намериш любовта, да флиртуваш, да бъдеш себе си, да откриваш нови неща. Възрастта не трябва да ни спира.

- Важен ли е за вас мексиканският ви произход?
- Има нещо наистина красиво в латиноамериканската култура. С филма “Как да бъдеш латино любовник”, например, се опитахме да го пресъздадем през моя персонаж, да го въплътим в образа. Ние не обичаме да предаваме нашите хора, имаме силно чувство за общност. Държим страшно много на семейството. Имаме капацитет да прощаваме. Винаги сме готови да отворим вратите си и да подкрепяме своите хора в добри и лоши времена.
За нас кръвната връзка е особено силна и мексиканците държат изключително много на нея. Това ме кара да се гордея със своя латиноамерикански произход. Уважаваме по-възрастните. В Америка забелязвам много хора, които просто се отказват от своите остаряващи родители и близки, защото в един момент те стават пречка за тях, превръщат се в препятствие, развалят комфорта.

- Изиграхте майка в “Как да бъдеш латино любовник”. Колко близо беше ролята до реалността?
- Бих казала, че има паралели. Аз също не давах на моята дъщеря да ползва смартфон, когато беше по-малка, например.
Важно е децата отрано да бъдат научени, че има неща, които не могат да имат, а понякога и не трябва да имат. Трябва да знаят, че ще получат някои неща, които желаят сега, чак след години. Важно е да осъзнаят, че не всяка тяхна прищявка ще бъде изпълнена автоматично, механично и на момента. На мнение съм, че балансът между правила и лична свобода е от изключително значение за развитието на децата и изобщо не е лесно да бъде постигнат. Индивидуалността на всяко дете е много важна, защото не всички деца са еднакви и един родител никога не трябва да забравя това.