Как държавата дисциплинира тези, които не спазват елементарни антиепидемични мерки и пращат в болниците хиляди?

Очевидно е, че ако държавата няма възможност да компенсира напълно или дори смислено затворените бизнеси, каквито са ресторантите, нощните клубове и туризма, то трябва да им даде шанс да се издърпат за ушите от блатото сами... като ги отворят частично. Това е морковът. Властта решава един социален проблем, като ги оставя на самите давещи се, но поне е шанс. Шанс получава и вирусът, защото вратите на пандемията се отварят широко. И ми е чудно къде е тоягата в това уравнение, защото пандемията е като приливна вълна, ако отвориш една пролука, може да спука цялата язовирна стена.

Отварянето на кръчмите, свалянето на много други ограничителни мерки отваря палитра от опасности. Но това важи и за всички други свалени мерки - конгреси, форуми, екскурзии. Как обаче може да се гарантира, че хората ще бъдат отговорни в свободата си? Няма как, особено ако в самата администрация се случват безобразия.

Българското правителство никога не прие мерки, които да дисциплинират хората, дето сеят зарази. Какво правим, когато човек с видими симптоми отива в ресторант, ходи на работа и заразява околните? Има ли правителството решение на този казус? Категорично не!

Какво се случва, когато началник в администрацията, заради немарливостта си, прекратява дейността на цяла дирекция в министерство? Нищо! Защо? Защото на правителството, на Бойко Борисов, не им пука за такива казуси.

Заразяването на други хора, когато знаеш, че си заразен, е престъпление. Това е чист биотероризъм. Само затвор може да вразуми безотговорните простаци.