„Ще оправя България за два дни!“, обещава „легендата на демокрацията"

Зад хилавите политически формации стоят по един файтон хора. Зад Йоло е целокупният народ

Сухите напъни за съставяне на правителство няма да родят нищо. Нито отпред в пленарната зала, нито отзад в тоалетните на парламента. На този фон за многострадалния български народ има само един изход. Йоло Денев е името на спасението.

Аз съм пророк Йоил
Духът на богове,
борци, поети
Живее в мен като
Пророк-Спасител
и аз вървя
по път свещен
и Истината като
Вяра Свети,
че аз съм ЙОЛО -
Огън, Факел,
Светлина и Път.
И светя нощ и ден...

Това изрече Йоло Денев в зората на демокрацията. Забравихме неговите клетвени думи и днес сме в задния двор на Европа. Окаяни обитатели на Стария континент!

Йоло Димитров Денев е син на борческия Врачански край. Иде на този свят в село Тлачене под знака на Дракона. Денят е понеделник, 1 януари 1940 г. Часът е 1 след полунощ. В англоезичната версия на Йоловия сайт пише:

„Това определя неговата съдба - на основоположник, на водач, на борец. В астрологията 1 е числото на лидерството. Януари е началото на годината, полунощ - преходът между нощ и ден, между старо и ново, между старата и новата година...“

Йоло се дипломира в Агроикономическия факултет на Селскостопанския институт. Работи като агроном, икономист, проектант, строител. Денем блъска за насъщния, нощем се труди за каузата на демокрацията. В полулегални условия издава стихосбирката „Паралели на тревогата“ и списание „Камбана“. Готви се за оня ден, когато ще блесне светкавицата на неговия гений.

Десети ноември 1989 г. свари дисидентите по бели гащи. Само Йоло беше изряден. Той се маскира като Тодор Живков, за да заклейми ретроградното. После отприщи таланта си в порой от гражданска лирика. Инфарктната поезия на Йоло промени политическата физиономия на страната и отвори дверите на голямата политика пред автора.

На 1 юли 1990 г. Йоло основа Българската демократическа партия. С нея участва в парламентарни, президентски и кметски избори. Фалшификации и подмяна на вота му пречат да вземе властта. Силните на деня сложиха и финансова бариера пред партията. От 2005 г. насам искат минимум 5000 лева за регистрация на изборно участие.

Големият удар срещу Йоло Денев стана по време на кампанията през 1991-1992 г. Тогава по донос на съпартийци беше обвинен в злоупотреба с 300 000 лева. Парите са изтеглени като предизборен заем и присвоени, твърдеше прокуратурата. Истината е, че са вложени в народополезна дейност, с тях Йоло е финансирал книгите си.

Тикнаха Йоло в Централния затвор, после го преместиха на Четвърти километър за освидетелстване. Не е луд, произнесоха се психиатрите. Белите престилки обаче бяха потресени от невероятното му творческо усърдие. „Даваха ми листчета и химикалка, пишех по 30-40 стихотворения на ден“, спомня си пациентът.

Върнаха Йоло обратно в Централния, където условията са коренно различни. Тук не го снабдяват с канцеларски материали. Налага се да остри молива с нокти и зъби. И най-жестокото - гаврят се с онова, което е сътворил.

„На 3 дена ни пускаха за по 7 минути - разказва страдалецът. - През това време правеха обиск в килиите. Като се връщаме, гледам - пред килията изхвърлени листчета. Върху едното бях написал с молив стихотворение. Посегнах да си го взема, а полицаят стъпи върху ръката ми и рече: „Това е боклук!“ Отвърнах му - „Не, това е моята рожба, това е моето сърце.“

Пуснаха Йоло през 1993 г., но съдебният фарс не приключи. Призовки го тормозиха всеки месец. През декември 2001 г. над препатилата му глава отново надвисна опасност от арест. Причината беше, че изчезна в почивката между две съдебни заседания.

Йоло обясни липсата си със стомашно разстройство, причинено от кафе. Предният ден гледал бъдещето на чашка и прекалил с кофеина. „В почивката отидох по естествени нужди, но стомахът ми не беше в ред. Наложи се да изтичам до аптека, за да си купя йод и въглен. Върнах се в 11,40 часа - 10 минути след като съдия Мая Цонева беше прекратила заседанието“, извади истината наяве набеденият беглец.

На 11 юли 2002 г. Йоло Денев получи една година условно. От юридическата голгота спечели не Темида, а световната литература. Защото окованият поет комплектува седем книги. „Стихосбирките, написани в затвора, бяха изискани от Лондонската кралска библиотека и аз изпратих по 5 екземпляра от тях в Лондон“, свидетелства мъченикът на прехода.
Изстрадани заглавия като „Вик зад решетките“ и „Писма от психиатрията“ влязоха в златния фонд, за да се наредят до „Записки от мъртвия дом“ на Достоевски.

И най-същественото!

В тъмницата, в безкрайните часове на усамотение Йоло изгради философска система, която впечатлява със силата на внушенията. Йоловата космогония има вертикална структура и е нагодена за масово потребление.

На върха е Тангра. Той е изначалието, бог на всички богове, сътворител и разрушител. Под Тангра е словото българско, което е първоезик на всички човеци, лексикален фундамент на земните говори.

Следва българското племе. Ние сме богоизбраният народ, създали сме 22 империи и 55 държави, включително Мексико и Япония. Наша кръв тече в жилите на Моисей, Христос, Буда, Заратустра. Български дюлгери са вдигнали пирамидите, Вавилонската кула, Китайската стена и всички по-значими градежи на планетата.

В основата на философското построение е Йоло, посредник между Тангра и простосмъртните. Той изложи своето учение в „Кратка библия на българите“. След като изданието се разграби, пусна разширен вариант. „Библия на българите и човечеството“ беше посрещната с международни овации.

Днес, в условията на сухи напъни, само Йоло Денев може да състави правителство. Зад хилавите политически формации стоят по един файтон хора. Зад Йоло е целокупният български народ. „Ще оправя България за два дни!“, обещава легендата на демокрацията.