Разчистен кадрови терен и съвсем ново правителство очакват премиера Кирил Петков при първата му визита в Скопие

Никой от подписалите Договора за добросъседство не остана в управлението на Северна Македония 

В неделя вечерта, по-точно в полунощ, парламентът в Скопие гласува новото правителство с премиер Димитър Ковачевски. Хванат бе буквално последният влак на конституционното изискване в рамките на 20 дни мандатоносителят да предложи и Събранието да приеме програма и състав на новия кабинет. Предложението на Ковачевски бе прието само с 62 гласа, с два над обикновеното мнозинство, но напълно достатъчни той да получи легитимност и да започне да действа. Партиите от управляващото мнозинство и от опозицията очевидно бяха направили всичко възможно да докарат в залата целия депутатски ресурс, изпълнявайки заканата на председателя Талат Джафери, че ако трябва, пратениците ще бъдат  облечени в скафандри, само и само да гласуват. От всички 120 човека отсъстваха общо 12. Опозицията взе „своите“ 46 гласа, което е много по-малко от подкрепата, която само преди седмици получи при гласуването на вота на недоверие, внесен към правителството на Зоран Заев след местните избори.

Република Северна Македония има своето ново правителство, единадесето от провъзгласяването преди 30 години на нейната независимост и суверенитет, а Ковачевски е деветият премиер на страната в същия този период. Очевидно тепърва ще оценяваме качествата на новите девет от всички 20 министри, както и на онези, които останаха в този състав, но смениха ресорите. Коалицията между социалдемократите и Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети продължава, като СДСМ има 11 министри, а ДСИ - 6.

„Добавената стойност“ към тях са тримата министри на другата, по-малка партия на албанците - „Алтернатива“ на Африм Гаши, която срещу своите четирима депутати получи цели три фотьойла. Четирима пратеници, ама какви? С тях Ковачевски получи малкото, но достатъчно предимство от гласове, което му гарантира мнозинството. Пазарлъкът бе дълъг и тежък, но в крайна сметка резултатът е налице - „Алтернатива“ държи „златната акция“ в кабинета.

Вчера, понеделник, 17 януари, бе извършено приемо-предаването на властта. Пост сдаден - пост приет, както се казва. За някои министри и преди всичко за премиера Димитър Ковачевски времето ще стигне само, както шеговито се казваше някога в администрацията, да научат къде са тоалетните в сградата на повереното им ведомство. Защото днес в Скопие на първата си визита идва новият български министър-председател Кирил Петков. Той бе така обсебен от това да изпълни обещанието си да бъде първият чуждестранен гост на новия си колега край Вардар, че дори наложената от него самоизолация заради пандемията бе така преценена, че да не попречи на визитата. Дано времето, прекарано у дома, да му е помогнало да попрочете повече за досегашното състояние на отношенията ни със Скопие, а и да прояви по-широк интерес към темата, за да не попадне в някоя от клопките, които ще му поставят неговите домакини. Ще видим. Важното е да не отива там с убеждението, че ще започне всичко отначало. Поне той да не прави тази грешка.

Ако има нещо добро в ситуацията обаче, това е фактът, че Петков отива в Република Северна Македония на разчистен кадрови терен. Нито един от политиците, които свързвахме с подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество на 1 август 2017 г. вече не е в играта. И от двете страни. Зоран Заев подаде оставки и от партийното лидерство на СДСМ, и като премиер на страната. Казват, че щял да остане обикновен, но активен партиен член. Въпросът е дали ще продължи да финансира партията, както го правеше досега. Тогавашният министър на външните работи Никола Димитров, по-късно „произведен“ във вицепремиер по европейските въпроси, не влезе в състава на кабинета на Ковачевски. Нещо повече, единствен той от всички отпаднали министри се възпротиви на взетото от мандатоносителя решение да го освободи. На пресконференция в Скопие, която предизвика истински трус, Димитров заяви, че причината той да бъде отстранен се крие във факта, че е държал на по-твърда позиция в преговорите със София.

За разлика от  министъра на външните работи Буяр Османи, който запазва поста си и при Ковачевски, с неговото бързане да се намери решение със София. Нека не бъда обвиняван в използването на етническа бленда към въпроса, но намекът, дори и да не бе изречен вербално, бе, че ето, македонецът Димитров държи на идентичността, езика, нацията и историята, докато албанецът Османи гледа да ги претупа в името на евроинтеграцията. Какво пък, не е тайна, че доста хора от елита на албанците в Северна Македония виждат в спора на Скопие със София проблем, който тях не ги засяга и който пречи на по-бързия път на държавата към евроинтеграцията. Каква ще бъде съдбата на Димитров оттук нататък, не е ясно, но познавайки го, смея да твърдя, че няма да си остави „магарето в калта“, както се казва. Амбициозен и суетен, но подготвен и с опит, не бих се учудил, ако стратегията му през следващите три години ще бъде да набира точки и да се впусне в борбата за президентското място срещу Стево Пендаровски. Освен ако не получи предложение за висок пост в някоя международна организация или структура, каквато е мечтата на всеки балкански дипломат, в това число и на българските.

Но това няма да върне доверието у нас към него, особено у някои български политици и евродепутати, които в назначаването му за външен министър в първия кабинет на Заев виждаха едва ли не инструмент за влияние в полза на българската позиция. Толкова за него.

От българска страна е същото. Няма го Бойко Борисов, Екатерина Захариева е депутат в Народното събрание, а Красимир Каракачанов дори не е там. Него го чака конгрес, на който трябва да се реши дали подадената оставка ще се приеме или той ще продължи да бъде начело на ВМРО. И понеже и при гърците, които подписаха Преспанския договор със Скопие също има промяна и главните актьори - премиерът Алексис Ципрас и външният министър Никос Кодзияс, слязоха от сцената, човек си задава законния въпрос за политическата цена на държавническите решения. Особено когато те не работят пълноценно, какъвто е случаят с нашия Договор за добросъседство със Скопие. 

Да, Кирил Петков ще се срещне с нови лица на политическата сцена в Скопие. Някои от тях носят приемствеността между кабинета на Заев и този на Ковачевски, като външният министър Буяр Османи, да речем. Или като Кристиян Вигенин, за когото чух, че също е в делегацията на премиера ни и който знае добре проблема за отношенията ни със Северна Македония. Или го знае по-добре от Петков, от външния ни министър Теодора Генчовска и от Даниел Лорер, които ще го придружават. Нови, нови, колко да са нови тези лица, след като Димитър Ковачевски под път и над път повтаря мантрата, наложена от вече обсъдения Никола Димитров, че за език, идентичност и история с България няма да се преговаря. И какво – ще си мерим нашите „червени линии“ с техните такива, така ли? Няма хляб в такова съревнование. Най-малкото, защото в него, за най-голямо съжаление, вече е заложено повече лично и политическо его, отколкото рационални и разумни аргументи.

Петков отива в Скопие. Не ми беше приятен този факт, но понеже съм човек, който от всяка несполука се опитва да извлече позитиви, ще кажа: добре, ще се видят с Ковачевски, ще се запознаят, може и харвардски спомени да споделят, пък и чаша вино за тридесетата годишнина от признаването да изпият. В Загреб на 15 януари по същия повод вечерта оцветиха с цветовете на българския трибагреник фонтаните в центъра на града. Като знак на признателност от Хърватия към България за онзи 15 януари 1992 г. Да сте чули или разбрали за нещо подобно в Скопие?

Аз не съм.