Всеки човек се нуждае от връзка с други себеподобни, за да се чувства добре. Макар да има такива, които обичат да са сами, рано или късно им се налага да потърсят общуване с други, за да оцелеят. Много хора обичат да останат за известно време настрана от всичко и да си отпочинат от социалния живот, но самотата е нежелана. А как реагира тялото?

Проучване установява, че една и съща част от мозъка на човека се активира, когато хората жадуват за компания или искат храна. Подкрепя се схващането, че социализирането е основна човешка потребност, подобна на храненето и съня.

Известни са редица доказателства, че хроничната самота е вредна за физическото и психическото здраве. Изследвания показват, че това състояние отслабва имунната система и има отношение към появата на диабет, деменция или психични заболявания. 

Изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) в Кеймбридж извършват сравнение на  мозъчната активност на хора, след като са гладували 10 часа и са били активни, с други, лишени от социален контакт във всякакъв вид в продължение на 10 часа. Изследването е публикувано в Nature Neuroscience.

За целта на проучването са събрани 40 доброволци на възраст между 18 и 40 години, които били предимно студенти. Всеки участник е изброил своите 20 любими храни и социални дейности. Тази информация е използвана впоследствие, за да се намерят снимки, които да предизвикат глад по време на сканирането на мозъка им. 

За да се създаде чувство на пълна социална изолация, преди да прекарат 10 часа сами в стая без прозорци и без интернет, доброволците предали своите мобилни телефони и лаптопи на изследователите. Те имали право да играят на прости компютърни игри и пъзели или да четат писмени текстове без социално съдържание. Периодично те попълвали въпросници, оценяващи социалния им глад, самота, дискомфорт, щастие и отношение към изолацията. Изследователите след това са сканирали мозъците на участниците в експеримента.

Резултатите показват, че самотата въздейства подобно на глада върху човека. Желанието за компания и храна засяга една и съща област в мозъка, където вече се диференцира от определени участъци. От друга страна хората привикнали с по-малко общуване я понасят по-леко, за разлика от силно активните хора. Планират се допълнителни проучвания, които да установят как се отразява при самотата видео общуването и разликите във възрастта. Известно е, че старите хора и младежите са засегнати в различна степен от самотата.