Двойно артистично завръщане в родината си България прави, наложилият се от десетилетия в немското кино и театър, Самуел Финци. Той играе главна роля в новия филм “Януари”, режисиран от Андрей Паунов, който преди броени дни беше представен пред българската публика, а през март ще гостува в Народния театър със спектакъла “Един кон влязъл в бар”.

Финци е част и от актьорския екип на международната продукция “Сенека” с особено актуалния за нашата страна световен актьор Джон Малкович, а самият филм ще бъде показан на започващия тази седмица фестивал Берлинале.

Същото престижно събитие Берлинале, чието 70-то юбилейно издание беше открито именно от Самуел Финци преди три години. Тогава за бляскавото му One Man Show от сцената на “Берлинале Палас” специално за “Труд” писа професор Божидар Манов. “Свободно преминавайки през няколко езика (немски, английски, френски, руски) той завладя залата с мощно лично присъствие. А веднага след това изнесе с висок емоционален градус силен актьорски етюд за собствените си творчески съмнения и нощни кошмари, когато е получил и приел поканата да води откриването и закриването на Берлинале 2020. И успя да се превъплъти с изключителна убедителност в сложния изповедален монолог, който само минути преди това бяхме видели като предварително заснет видео клип. А в него цитира и отиграва знаменити епизоди от вечната кинокласика: “М” (1931) на Фриц Ланг, “Гражданинът Кейн” (1941) на Орсън Уелс, “Казабланка” (1942) на Майкъл Къртис. И избухнаха заслужени аплодисменти.”

В началото на актьорската му кариера някои смятаха, че Самуел подражава на баща си: като темпо-ритъм и интонационен релеф на словото, жесто-мимични приспособления, двигателна техника. Но преди време Ицко Финци сподели с бяла завист в реплика до сина си: “Възхищавам ти се! Защо не мога да съм като теб!” А майка му, пианистката Гина Табакова, бе пределно лаконична: “Не коментирам децата си. Само да е здрав!”

“Санчо, както го наричат всички близки, приятели и колеги, идва на бял свят в Пловдив през 1966 г., а за професията на актьора се “ражда” през 1992 г., след 4 години в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. После специализира в елитната школа на Лий Страсбърг в Ню Йорк. Но дебютът му на професионална сцена е още през 1989 г. в софийския Театър на армията.

И същата година се установява в Германия, където започва да играе неспирно на театрални сцени в Берлин, Кьолн, Хамбург, Хановер, Лайпциг”, припомня професор Манов.

Работи много с българските режисьори Иван Станев (“Войцек” на Бюхнер, компилацията “Представление и наказание”) и с Димитър Гочев, признат за един от най-ярките европейски режисьори по онова време.

С него правят серия постановки в Дюселдорф и гостуват на най-престижната немскоезична сцена “Бургтеатър” във Виена. Стъпва солидно в най-известните берлински театри “Фолксбюне” и “Дойчес театър”, където играе Владимир в знаковата пиеса на Бекет “В очакване на Годо” под режисурата на Иван Пантелеев.

В “Талия театър” в Хамбург с нашия режисьор Теди Москов правят “Blue in Blue” - импровизационни етюди по музика на Гершуин.

В Цюрих работи с великия режисьор Бено Бесон. Театралните му роли са десетки: Трепльов в “Чайка” и в други спектакли по текстове на Чехов; после е Волпоне в едноименната пиеса на Бен Джонсън; играе в “Калигула” на Камю, в пиеси на Хайнер Мюлер, Артур Шницлер и други бележити автори.

През 2015 г. е обявен е за най-добър актьор в Германия в анкета на 42 театрални критици и журналисти за списание “Театърът днес”.

У нас дебютира в киното през 1989 г. с “Аз, графинята” (реж. Петър Попзлатев) и “Парчета любов” (реж. Иван Черкелов).
Снима се още при режисьорите Коста Биков, Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, Красимир Крумов, Димитър Петков, Александър Морфов и други.

Гледали сме го в “Лагерът” (1990), “Посетени от Господ” (2001), “Опашката на дявола” (2001), “Хълмът на боровинките” (2002), “Рапсодия в бяло” (2002), “Пазачът на мъртвите” (2006), “Цветът на хамелеона” (2012) и последно в “18% сиво” (2020) на реж. Виктор Чучков.

От 1995 г. започват ангажиментите му към чужди кинопродукции (Германия, Австрия). И така до днес: над 30 години пред камерата и повече от 110 роли на екрана у нас и в редица европейски филми.

Eдин кон влязъл в бар... и в Народния театър

Самуел Финци се връща на българската сцена със спектакъла “Един кон влязъл в бар” по едноименния роман на Давид Гросман. Представлението е копродукция на Дойчес Театър (Берлин), Залцбургски фестивал и Бургтеатър (Виена).

Режисьор и сценограф е Душан Парижек. Драматург на постановката е Ева-Мария Фойгтлендер.

Самуел Финци е в ролята на Дов Гринщейн, Катлийн Моргенайер се превъплъщава в образа на Пиц. Музикален съпровод на пиано: Антони Дончев. Спектакълът ще се играе два пъти, на 25 и 26 март 2023 г., в Народен театър “Иван Вазов”.