Мантрата „съдебна реформа” и некадърните и откровено вредни опити тя да се осъществи, доведоха до невиждани трусове в системата – не само съдебната, и политическата

Съдебната реформа, така като я разбират управляващите ни, явно е да махнем вече неудобния Стоян, за да сложим послушния Драган

Откакто Иван Гешев беше освободен от поста главен прокурор, уж заради изказването му "ясно кой е политическият боклук в Народното събрание", явно съдебната реформа беше приключена. Съдейки по рязкото понижаване на интереса и импровизациите по темата – както от страна на политиците, така и от страна на редица медии, можем да заключим, че беше и успешно приключена. Няма го Гешев, няма проблем!

Не само крайно обидното оправдание, че е махнат заради изреченото, което всъщност не е далеч от истината, а фактът, че именно когато се активизира най-много, за да разтърси родната политическа (а и правораздавателна) система, рязко стана неудобен, беше пределно ясният атестат, че съдебната реформа, така като я разбират управляващите ни, явно е да махнем вече неудобния Стоян, за да сложим послушния Драган.

Не по-малко безумно беше, че парламентарното мнозинство си приписа заслугата за отстраняването му, като по този начин управляващите ни всъщност си признаха, че Висшият съдебен съвет изпълнява политически поръчки. Една от целите, която беше ясна отдавна, беше прокуратурата да бъде поставена под контрола от народните представители, които представители обаче, за разлика от прокурори, съдии и прочее, всъщност прекалено лесно и често без да притежават необходимите качества, се оказват в правото да дирижират случващото се в държавата.

Рефренът беше „Гешев е маша в ръцете на мафията”, затова трябва да си ходи. Тук обаче дойде и първото очевадно противоречие – ако той наистина е бил подчинен на този или онзи, спрягани за престъпни елементи, кой всъщност го отстрани от поста главен прокурор? Не са ли същите, по логиката на обвинителите на Гешев. И то с помощта на дългогодишните врагове на бившия главен прокурор, произлизащи от редовете на уж демократичната общност, която общност няколко парламента успя да се добере до парламента именно заради рефрена „съдебна реформа”.

Ако пък логиката е, че Гешев е бил обслужващ разни нечисти интереси, а видите ли, бил е освободен от „добрите сили”, би трябвало да означава, че доброто е победило злото и всичко след това е тръгнало по мед и масло, реформите са осъществени, влиянието в прокуратурата на подозрителни лица е премахнато, а системата е поела с бързи темпове нагоре. Но както наблюдаваме вече близо година, нищо подобно не се случва, което напълно изключва и най-малката вероятност добрите (които и да са те) да са победили лошите (Гешев, заедно с oще X лица).

Напротив, случи се така, че както предупреждаваше именно той, с отстраняването му, къде веднага, къде през месеците, бяха окончателно прекратени делата срещу някои олигарси, както и други ключови производства.

Че въобще не става дума за каквото и да е промяна за добро в съдебната система, стана ясно още миналата година, когато поста на Гешев беше зает, временно, от заместника му Борислав Сарафов. Но както знаем, временните неща често са най-постоянни. Сарафов, който явно,  макар и негласно, беше признат за алтернатива на вече отстранения главен прокурор, всъщност почти до края, с изключение на последните няколко месеца, беше близък с Гешев, имаха и сходен профил – както в работата, така и във вижданията си. Но явно за политиците беше достатъчно, че макар и за съвсем кратко време, показа, че няма да им създава проблеми и ще се дистанцира от предшественика си.

И всичко вървеше сравнително гладко, медиите удобно спряха да каканижат ежедневно за съдебна реформа, политиците вече не виждаха толкова сериозни корупционни практики и съществени проблеми по веригата, докато не се стигна до убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, с което убийство, наяве, за пореден път, излязоха сериозни данни за корупция в съдебната власт. И ако за Гешев противниците му боравеха предимно с косвени обвинения, плод на подозрения и интерпретации, за Сарафов беше доста по-категорично ясно, че е близък с бившия следовател Петьо Петров-Еврото, за когото е установено, че е поддържал добре смазана верига за корумпиране на магистрати и е основно действащо лице в аферата с “Осемте джуджета“. Същият е в неизвестност от миналата пролет.

Лично шефът на ГДБОП заяви пред медиите, че в дирекцията разполагат с около 100 страници материали за дейността на Еврото, като в материалите се споменават и имената на няколко магистрати, сред които и това на сега изпълняващи длъжността главен прокурор. Не по-малко показателно е, че само до момента, по думите на Лада Паунова, зам.-председател на Върховния касационен съд (ВКС), са постъпили 65 сигнала, в които се твърди, че Сарафов или негови заместници, са извършили престъпление.

За Сарафов пък се знае, че е бил чест посетител на „Осемте джуджета“, а разследването срещу Еврото, което е разкрило различни зависимости (включително и със Сарафов) е започнало по лично разпореждане на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, който малко след това се оказва вече съвсем крайно нетърпим и неудобен и на управляващи, и на опозиция.

Разбира се, в различни изказвания и изнесени данни често се споменава и името на Гешев, но именно тук се появяват и съществените разлики. Гешев вече не е фактор, Сарафов е на една от най-високите позиции в държавата. Срещу Гешев миналата година бяха впрегнати всички ресурси, за да бъде отстранен, с най-нелепия довод и обяснение, че е използвал израза „политически боклук”, а в момента името на Сарафов е замесено в крайно скандални вероятни връзки с престъпни елементи.

Ако Гешев, според дългогодишната реторика на ДБ и ПП, е бил бухалка на мафията, по същата логика, как биха определели същите Сарафов? Ако отстраняването на Гешев е било едно от задължителните условия, отново по логиката предимно на ДБ и ПП, за да стартира съдебната реформа, същата възможна ли е въобще да бъде осъществена, когато начело на прокуратурата стои лице, за което с всеки изминат ден излизат наяве все по-компрометиращи твърдения, включително и от свидетели? Ако с действията си Гешев е нанасял непоправими репутационни щети и клеймо на цялата съдебна система, в момента, следвайки тази логика, какво прави Сарафов?

Години наред наблюдавахме цирковете, които шепа случайно озовали се в парламента политици разиграваха срещу Гешев, години наред заради неистовите опити да бъде овладяна прокуратурата наистина важните въпроси бяха оставени на заден план, а фанатичното желание да бъде елиминиран бившият главен прокурор, доведоха до разрушаване на и без това разклатеното доверие в институциите, до безпомощността им. Накрая беше закрито и спецправосъдието, което въпреки хилядите обещания на чегъртащите го, не промени към по-добро ситуацията, напротив, спряха делата и срещу някои от тези, които подкопават устоите на държавата.

Начинът, по който беше сменен Гешев, светкавичните действия, необяснимото на пръв поглед единодушие между повечето партии, включително и от страна на доскорошните му най-сериозни поддръжници, направи впечатление, оставяйки тягостно усещане. И ако към онзи момент сякаш надделя първичната еуфория сред противниците на тогавашния главен прокурор, в последните месеци дори и те вече са крайни песимисти, че е започнала каквато и до е реална реформа в правосъдието.

Мантрата „съдебна реформа” и некадърните и откровено вредни опити тя да се осъществи, доведоха до невиждани трусове в системата – не само съдебната, и политическата. Единствените печеливши от това са само няколко партии, които само благодарение на този рефрен успяха да се доберат до парламента, та даже и до управлението. Е, разбира се, и някои олигарси.