Съветските ракети могат да заличат няколко големи града

Някои от тях все още са на въоръжение в руската армия

Бойните възможности на руските балистични ракети, поставени на бойно дежурство по времето на СССР, все още не позволяват на американските военни да спят спокойно. Характеристиките на някои от тях са ненадминати.

“Стилет”

Един от тези “продукти” е ракетата “Стилет”. УР-100Н УТТХ е въведен в експлоатация през 1979 г., но през 2021 г. животът на ракетната система е удължен с още две години. През 1985 г. е произведена последната партида модернизирани ракети от този комплекс. Отличителна черта на “Стилет” е опростената схема за изстрелване - необходими са само трима офицери, всичко останало се извършва от автоматична система за съхранение и подготовка на ракетата.
Тя е оборудвана с автономна система за управление, базирана на бордова цифрова компютърна система, и се управлява дистанционно от командния пункт във всички бойни режими. Благодарение на инсталацията за разединяване на ядрени блокове в челната част, може да изхвърля бойни глави над целите, посочени в полетната мисия. Специалният транспортно-пусков контейнер, в който се поставя “Стилет”, поддържа желания температурен режим.

Р-36М “Сатана”

Стратегически комплекс с ракета от тежък клас, която благодарение на термоядрен заряд е в състояние да заличи няколко големи града от лицето на земята, е разработен още през 60-те години. През 1963 г. е извършено първото изстрелване на полигона Байконур, но то е неуспешно. Отнема още три години за усъвършенстване и до 1966 г. дизайнерите премахват недостатъците, повишавайки ефективността и надеждността на комплекса. Усилията на съветските ракетни учени обаче дълго време са напразни - “Сатаната” (както го наричат на Запад) упорито не иска да излети и постъпва на въоръжение едва през 1987 г. Максималният обсег на ракетата Р-36 с тежка бойна глава е 10 200 км, а с леката тя е способна да поразява цели на разстояние до 15 000 километра. Благодарение на редица конструктивни решения, тази ракетна система има висока степен на херметичност на горивните системи и може да се съхранява седем години в заредено състояние в очакване на заповед за изстрелване.

Р-36М2 “Воевода”

Ракетната система от четвърто поколение с многоцелева междуконтинентална ракета от четвърти клас е по-усъвършенствана версия на Р-36М “Сатана”, специално проектирана да елиминира всички видове цели, оборудвани със съвременни системи за противоракетна отбрана. Забележително е, че е проектирана да работи дори при условия на ядрен удар в позиционен район, тоест агресорът гарантирано ще получи “отговор”. На бойно дежурство е от 1988 г. В сравнение с предишния модел, радиусът на увреждане е намален с 20 пъти, но толерантността към рентгенови лъчи (десет пъти) и гама лъчи (100 пъти) е значително увеличена. Точността е увеличена с 1,3 пъти, а времето за подготовка за битка е намалено наполовина. Максималният обсег на стрелба е 11 000 км с тежка бойна част и 16 000 км с едноблокова бойна глава. През 2014 г. срокът на експлоатация на “Воевода” е удължен на 27 години.

РТ-23 УТТХ “Молодец”

Боен железопътен комплекс, разработен в края на 60-те години. На дизайнерите е възложено да създадат една ракета за три варианта на базиране: стационарна, железопътна и наземна. Тестовете са проведени от 1985 до 1987 г. Комплексът е въведен в експлоатация през 1989 г. РТ-23 УТТХ “Молодец” включва три дизелови локомотива, вагон-цистерна със запас от гориво, команден модул със седем вагона, както и три модула с три вагона с междуконтинентални балистични ракети РТ-23УТТХ. На външен вид комплексът не се различава от обикновен влак, както е замислен. Максималният обсег на стрелба е 10 450 км. Благодарение на мобилността, този комплекс прави възможно преместването на местоположението от началната позиция до 1500 км. на ден.
“Молодец” е истинско главоболие за Пентагона, тъй като дори от космоса е почти невъзможно да се различи инсталацията от товарен влак. За съжаление, в периода от 2003 до 2005 г. инсталациите са свалени от бойно дежурство. През 2012 г. на базата на този комплекс започват да разработват нов подобен - “Баргузин”, но през 2017 г. проектът е прекратен. Но е твърде рано да се сложи край на “Молодец” - той има много предимства, които предоставят редица възможности за решаване на широк спектър от стратегически задачи.

Темр-2С “Грешник”

Наземна ракетна система, предназначена специално за нанасяне на удари по системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на врага, както и по стратегически важни военни и промишлени цели на противника. Разработката започва през 1966 г. Първият тест е проведен през 1972 г. Три години по-късно комплексът е въведен в експлоатация. Обсегът на стрелба е 10 500 км. Темп-2С се отнася към твърдотопливните ракети. През 1985 г. “Грешник” е изваден от “програмата за дългосрочно съхранение”, след 12 години е изхвърлен. Въпреки това, той е основа за създаването на по-модерни мобилни ракетни системи, включително “Топола”, който също използва твърдотопливен двигател.