Във Вашингтон долавят страшните тенденции откъм Поднебесната и други конкуренти, но упорито го играят Гневния чичо Сам

Луднали са политици, банкери и медии в Щатите

Тези дни президентът на САЩ Доналд Тръмп сравни разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за руска намеса в американските избори с „маккартизъм от най-лошия вид“ и го нарече „новобранец“ в сравнение с Джоузеф Маккарти. Този сенатор републиканец, мрачен герой от времето на Студената война, през 50-те години беше оглавил кампания „Червения страх“срещу всеки заподозрян в симпатии към комунизма.

Луднали са политици, банкери и медии в Щатите в навечерието на изборите в Конгреса. Русия вече била мобилизирала многобройна хакерска войска за фалшифицирането им, обилно пръскала „новичок“ върху американската демокрация. И не била сама в туй пъклено дело, пудрят либерал-демократичните сили мозъците на избирателите, ами Иран, Северна Корея и особено Китай размахвали кирки да я подкопаят.

Руският президент Путин тези дни беше почетният гост на сватбата на външната министърка на Австрия, после в замъка Мезеберг в Германия се срещна неофициално с канцлерината Меркел. Сондажите показаха, че 51% от немците считат, че санкциите по отношение на Русия трябва да бъдат снети, 34% са против. 81% искат Ангела Меркел да съдейства на Владимир Путин, за да се решават по-ефективно проблемите на световната политика, само 10% - не щат.

Само за кратко време един политик може да върви срещу такива проценти, продължи ли – отива си дори в условията на силно външно контролирана либерална лъжедемокрация. От санкциите срещу Русия страните от ЕС губят близо 20 пъти повече, отколкото губят САЩ. Много повече от американците ще губят европейците и от евентуалното присъединяване към санкциите спрямо Иран. По всичко личи, Вашингтон в императивна форма ще настоява пред ЕС за подкрепа на наказателни мерки и срещу Турция.

Същото важи по отношение на възстановяването на Сирия и всякакви други печеливши проекти. За да печелят фирмите на САЩ, трябва да губят европейските, това е днешната линия на Вашингтон. Груб, циничен натиск, но това могат, принудени са това да правят. И ще продължават да натискат, докато Брюксел или по-вероятно група европейски страни не пресметнат, че загубите от скъсването с американския курс не надхвърлят ползите от него и не се опънат твърдо.

Изключително трудно е на този етап да се откачат от зависимостта си от САЩ, от създадения след световната война финансово-икономически модел. Тъй като не просто са свързани, ами направо за завинтени и занитени в него. Чрез ЦРУ и други свои спецслужби Вашингтон контролира движението дори на дребни финансови потоци и търговски операции на конкурентите си по света, особено на страните от ЕС. Всичко има край, естествено.

Чрез свирепото налагане на санкции на десетки държави, на глоби на чужди банки и фирми за милиарди по най-малък повод, а често без такъв, напълно обезсмислят свободната конкуренция. А как иначе да бранят благодатната си хегемония! Пределно ясно е, че тази политика не може да се води дълго, ускорено се губи доверие. Неизбежно такива практики ще подтикнат големия брой потърпевши към координирано и разнообразно противодействие.

Китай и Русия несъмнено имат общ замисъл в тази посока, внимателно събират около себе за организиран отпор и други обекти на американската агресивност. Според Пентагона „Пекин скоро ще има триадата за ядрени носители на земята, по морето и във въздуха и „вероятно“ отработва нанасяне на удари по САЩ и техни съюзници“. Китай остро протестира и призова Вашингтон да „се откаже от менталността на студената война“ и да не разиграва картата за „китайската военна опасност“.

Ще продължат обаче, не могат иначе. Вече засилват и икономическия натиск, въвеждат санкции, заплашват с още по-болезнени. Пекин има немалки възможности, както огледално да отговаря на ударите самостоятелно, така и да прилага оригинални разработки, привличайки и други играчи. Във „Файненшъл Таймс“ тези дни писаха: „САЩ не могат да сдържат марша на Китай към глобална техническа доминация“. Знаят го във Вашингтон, долавят и други страшни тенденции откъм Поднебесната, но упорито го играят Гневния чичо Сам.

За Русия отдавна се знае, че е единствената държава, способна благодарение на ядрения си потенциал да унищожи САЩ. Знае се още, че със санкции е почти невъзможно и да се свали нежелан режим. През последните 70 години са налагали санкции и глоби на над 70 държави, но без интервенция не са постигали почти нищо трайно. Куба, Либия, Ирак, Иран... Единствената надеждица е появата в Русия на някой нов интернационалист от сорта на Ленин или Горби, но засега не става.

Кремъл и Путин действат по принципа „поддай се, за да победиш“. Не заплашват, със сдържани протести посрещат дори най-необоснованите санкции и очернящи кампании. Не отказват преговори дори и да е ясно, че ще са безплодни. Дългият исторически опит е доказал, че който пръв нападне, почти винаги накрая губи. Оставят чичо Сам да бучи и жестикулира сърдито, да бърчи вежди и размахва „томахавки“, като в отговор миролюбиво му показват своите военни ефективи. Налаганите икономически санкции са болезнени, но носят и редица ползи.

Путин при срещата с Меркел несъмнено е предложил активно финансово-икономическо участие в Сирия на ЕС, в който Германия играе много важна роля. И други неща е предложил. А външният й министър Хайко Маас предложи в „Ханделсблат“ да бъде създадена собствена европейска система за трансгранични плащания, която да позволи търговията с Иран. Както и да се създаде Европейски валутен фонд. Сега това е само юнашка поза, Маас не е Меркел, думите му не тежат много, но призивът за финансова автономия от САЩ е симптоматичен за ЕС.

Като се погледне под политическите вихрушки и пропагандната шумотевица, добре се вижда икономическият причинно-следствен комплекс. Превърнали се след двете световни войни в свръхсила и след разпадането на СССР в световен хегемон, САЩ обективно вече не могат да поддържат този си статус. Без него все по-очевидните перспективи са две: бързо сриване с разпад на англо-американската империя или поетапен спад до една от няколкото велики държави. Към второто се стреми Доналд Тръмп, към първото води инатът на враговете му.

Битката вътре в страната е безмилостна, тъй като залозите са огромни, а възможните последствия са с фатален характер. Президентът не е всесилен, враговете му доминират в конгреса, в медиите, сред интелектуално-духовните елити и лобистките кръгове, имат и по-голям финансов ресурс. При липса на политическа гъвкавост и алтернативи за маневри в сблъсъка с икономическите конкуренти, неолибералната съпротива срещу каквото и да било оттегляне от хегемонията в света днес е трудно преодолима.

Според експерти годишно само от качеството на долара като резервна световна валута САЩ извличат близо един трилион печалба. Без комфортното печатане на долари губят извънредно лютата битка за природни ресурси. Десетки милиарди им влизат от произволно налагани глоби, чрез санкциите наляво и надясно имат огромни конкурентни ползи в икономиката и търговията. Хегемонията все още им позволява да правят и имат всичко това в разрез с международното право и в драстични нарушения на подписани договори.

Значителни ползи извличат от подривна дейност чрез секретните си служби, мощния контрол над традиционните медии и новите през интернет. Цензурирането в тях на нежелани, дори за дреболии, автори и материали става практика. Обаче действията раждат противодействия и промените обективно стават неизбежни. Китай и Турция ги атакуват през СТО, вероятно САЩ ще я напуснат, както стана с ЮНЕСКО, както все по-силно се дърпат от ООН и НАТО, а вече рушат и създадения по тяхна схема ЕС. Изчезват и последните остатъци от „благосклонната глобална хегемония“, при това е обезсилен и „световен полицай“, раздаващ правосъдие и въвеждащ планетарен ред.

Много са обаче потърпевшите, желаещите възмездие. Най-големият досега военен бюджет от $716 млрд, може да насърчи за кратко чрез ВПК икономиката, обаче конкурентите от Русия и Китай завземат все повече пазари за оръжия. Бюджетът нито ще укрепи влиянието на САЩ в света, нито ще осигури „поддържане на мира с помощта на сила“. Няма начин да спечелят голяма война.

Нямат и време за маневри. Напрежението в страната расте, студената война е вътре в западния свят. „Четвъртата технологична революция“ няма да се извърши само в САЩ. Биткойните напредват срещу долара, пекат се нова резервна валута и независима SWIFT система. Иде времето на безплатните и извън монопола на американците свободни информационни мрежи. Затова в САЩ е доста по-вероятно да победи линията „Отново да станем велика държава“!