Решаващо влияние оказват успехите на руската групировка, които са резултат от приетата от руското командване успешна стратегия и тактика за водене на бойните действия

Западът очакваше, че Русия много бързо ще бъде победена

Западът желаеше, подготвяше и очакваше война между Русия и Украйна, считайки, че Русия е слаб отглас от военната мощ на СССР и че много бързо ще бъде победена. На 24 февруари т. г. очакването стана реалност - Русия започна специална военна операция (СВО) в Украйна с действително неголяма военна групировка.

Ако в началото на СВО се считаше, че Русия воюва с Украйна за нейната демилитаризация и денацификация, то след четири месеца бойни действия стана съвършено ясно, че битката е между Русия и САЩ с участието на почти всички членки на НАТО, а Украйна си остана само инструмент за реализация на техния план.

В тази битка участието на САЩ се състои в общо ръководство на дейността на НАТО, организиране доставката на въоръжение, предоставяне на разузнавателни данни в реално време за движението на руските сили, прогноза за действията им на едно или друго оперативно направление, командироване на съветници в ръководството на Украйна и в по-голямите щабове /твърде активни в това отношение са Полша и Англия/, участие в разработване на бойни операции, например, в двете неуспешни за връщане на стратегически важния остров Змийски в Черно море, превзет от руски части още в началото на СВО.

От останалите страни-членки се изисква доставка на съветско въоръжение и боеприпаси, ако не директно, то чрез трети страни. Такъв е случаят с нашата държава - на практика ние сме страна от тази битка с Русия, защото съзнателно не сме забранили на крайния получател да предава доставяното въоръжение на трета страна. Направено е така, за да могат управляващите да твърдят, че не продаваме оръжие на Украйна.

Така формираната политика на САЩ показваше още от самото начало, че те са готови да воюват с Русия до победа на Украйна. След четири месеца обаче и военната, и политическата обстановка изобщо не е такава, каквато е планирана от САЩ и точно това налага промяна.

Една от причините за нея са възникналите сериозни вътрешни икономически проблеми в САЩ и ЕС, породени от собствената им санкционна политика. Решаващо влияние обаче оказват успехите на руската групировка, които са резултат от приетата от руското командване успешна стратегия и тактика за водене на бойните действия, изправили ВСУ пред неминуем разгром. Именно от това най-вече се страхуват и в САЩ, и в ЕС, защото той ще сложи край на тяхното доминиране не само над Русия, но ще предизвика и важни геополитически промени.

Сигналът за необходимост от промяна дойде от Х. Кисинджър, а по-късно беше подет и от ръководителите на Германия, Франция и Италия. Наскоро те посетиха Украйна и, според западни медии, са предлагали на украинския президент да се съгласи на териториални отстъпки на Русия с цел прекратяване на бойните действия и мирно уреждане на конфликта. Изглежда, че това е в разрез с интересите на САЩ и Англия и вероятно поради това английският премиер изненадващо, след визитата на тримата европейски ръководители, срочно пристига в Киев, за да не допусне спиране на бойните действия.

Тези две посещения очертаха два подхода на Запада за по-нататъшния развой на битката с Русия.

Същността на плахата идея на европейските ръководители е да се отстъпи на Русия част от украинската територия, вероятно до границите, до които е достигнала. Това би позволило да се стабилизира икономически и финансово останалата част от нея, да се обнови, въоръжи със съвременно натовско въоръжение и да се подготви за нови, по-успешни бойни действия с Русия.

Инициативата на водещите три страни от ЕС не се прие от англосаксите и подходът за мирно уреждане не получи развитие. Това пролича от думите на американския президент, че войната ще продължи до пълното изтощаване на Русия във военно и икономическо отношение, а не до победа над нея, както и на ЕС като техен икономически конкурент и ще зависи от тяхната издържливост. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше ясен - войната в Украйна може да продължи с години, независимо от високата цена на подкрепата.

След тези декларации германският канцлер бързо промени позицията си - ВСУ ще се подкрепя толкова, колкото е необходимо. По-конкретен бе английският премиер - войната може да продължи години и доставката на оръжие ще увеличи възможността на ВСУ да воюва с Русия.

Какви могат да бъдат последствията от тази битка? Ако Русия победи, т. е. завземе и се настани в древните руски земи, тя ще сложи край на сегашното господство на Запада, ще придобие нови икономически възможности и ще се установи като реална геополитическа сила. Ако Русия загуби войната, за Запада това ще бъде Пирова победа. В това отношение интересен е коментарът на американското издание „The American Conservative“. Според него Русия преминава през етап на възкресяване на руската империя и на стабилизиране на православието. Ако Русия бъде победена, ще възникнат и много проблеми за православието, чиято опора е тя. В този аспект възникват редица въпроси - какво ще стане с католическа Европа без руския православен защитен заслон? Трябва ли Европа така безропотно и във вреда за себе си да следва политиката на САЩ в битката им с Русия? Странно е, че на тези въпроси търсят отговор хора от САЩ, а не от Европа, а когато тя се замисли за тях, може вече да бъде твърде късно.

При загуба на Русия, Украйна ще бъде превърната в силна неонацистка страна, която ще окаже определено въздействие и върху част от обществото на редица европейски държави, което за тях може да има неприемливи последствия. Навярно това се има предвид при поставеното от ЕС условие за приемане на Украйна като кандидат за членство - страната да изостави радикалните бандеровски идеи. Тя сигурно ще се съгласи, но няма гаранция, че ще ги изостави - идеите не се изоставят по указание. Същевременно загубата на Русия може да доведе на власт в страната националисти, готови дори на ядрен реванш срещу Запада. Дори сега, след частичната блокада на Калининградска област от Литва, се чуват гласове за пробив на Сувалския коридор, въпреки че това означава война с НАТО. Нима в това отношение не е показателно писмото на началника на английския ГЩ Патрик Сандърс до въоръжените сили, в което той настоява английската армия да се подготви и, заедно със съюзниците си, да воюва и победи Русия на европейския континент, т. е. отново други да воюват за интересите на САЩ и Англия, да се изтощават и самоотстраняват от пътя им към глобално величие.

*От Гласове, със съкращения