Ние на този стадион сме родени и на този стадион ще умрем! С тази песен стават и лягат милиони "червени" сърца. Млади и стари! Едни от първите стихове, които дете, вречено във вярност към ЦСКА, научава.

Стадион "Българска армия" е мит и величие. Люлката на шампиони, прославяли не само четирите свещени за "червените" букви, но и целия български футбол. Там изгря звездата на Христо Стоичков, най-успелия и най-големия посланик на родината ни по света. Всеки ден до ден днешен там е и Димитър Пенев. Не само е треньор №1 на ХХ век. Пената е Мистър ЦСКА. Ще кажем само тези две имена от уважение към всички останали, тъй като мястото във вестника не би стигнало да се изброят имената на героите в "червено".

"Българска армия" ще посрещне последния си мач в неделя. В следващите дни, седмици и години на същото място ще израсне нова и модерна арена. Такива са правилата на живота. Десетилетия на ред на ЦСКА не се даваше право нито да строи, нито да реновира основно. Затова са и подигравките, че на "Армията" седалките са в 10 нюанса на червеното. И какво от това? Дори в момента на този стадион има над 1300 купи от различни спортове. Бог да прости бате Сашо Манов, който ги лъскаше и им се радваше. Да, музеят е малък, но само на размер. Никой, наистина никой друг български клуб не може да се гордее с такава история. Не може да се гордее с такъв дом!

Вярно е - най-големите европейски мачове на ЦСКА са били на националния стадион "Васил Левски". Нещо напълно логично! Когато "червените" биеха "Ливърпул", "Байерн" и "Ювентус", ходиха по 70 000 на мач. За първи път ЦСКА приема евродуел на "Армията" на 13 октомври 1965 година срещу ирландския "Лимерик". Знаково е, че при победата с 2:0 гола вкарва едно от най-великите имена в историята - Иван Колев в 53-ата минута. На следващата година за първи път ЦСКА играе в турнира на шампионите на своя стадион. И по пътя до епичните три полуфинала срещу "Интер" у дома бие "Слиема" (4:0), "Олимпиакос" (3:1), "Гулник" (4:0) и "Линфийлд" (1:0).

Три са евромачовете, които спорят за №1 в историята на арената. Ще ги изредим хронологично. На 3 октомври 1984 г. ЦСКА отстранява "Монако" с 2:1 за Купата на УЕФАс попадения на Стойчо Младенов и Радослав Здравков. Вторият е четвъртфиналът за КНК срещу "Рода" - 2:1 през 1989 г. В него Емил Костадинов вкара фамозно със задна ножица извън наказателното поле, а Христо Стоичков добави втория гол. Другият дуел е победата с 1:0 над "Байер" (Леверкузен) на 29 август 2005 година с попадение на мароканеца Мурад Хидиуед. Тогава ЦСКА стана първият в историята български тим, влязъл в групите на евротурнир - в случая Купата на УЕФА. Друг голям триумф е разгромът на превръщащия се вече в еврогранд "Шахтьор" (Донецк) - 3:0 през 2001 г. На "Армията" глава е преклонявал и великият "Ювентус" - 3:2. Да, поп Кръстьо е българин! И тогава някой нашенец алармира УЕФА, че Петър Михтарски играл нередовно. Голяма работа! Важно е, че "Юве" с Джанлука Виали и Алесандро дел Пиеро дойде до Борисовата градина, за да си тръгне с наведена глава.

"Армията" е и мястото, където за последен път ЦСКА беше награден като шампион на България. Тогавашният президент Александър Томов и треньор Стойчо Младенов тропнаха по масата вечното дерби с "Левски" да е денят на купата, защото това е последен домакински мач за сезона. След хиляди разправи с полиция и БФС желанието беше изпълнено. И това е последният ден, в който Борислав Михайлов стъпи на "Армията", за да връчи най-ценния трофей на отбора, който единствен в историята завърши сезон без загубен мач.

Всеки един фен на ЦСКА може да разкаже своя спомен от арената. Да обясни как се е качвал на съседния колодрум, за да гледа без пари или защото просто сектор "В" е препълнен. Да си спомни за запалените във форма на факли вестници и палките, получени от родната милиция при комунизма. Да отпие от чешмата, направена от Димитър Пенев и Сашо Манов. Да отиде до ресторанта на безкрайно голямото "червено" сърце Пламен Делев и да види снимките на всички шампионски отбори.

Всичко това ще липсва много на хората, които са закърмени с любовта към ЦСКА. Но 10 декември 2023 година не е тъжен ден. Напротив! Ще бъде записан в историята като датата, на която ЦСКА поема по нов път - нещо задължително за славно бъдеще. Бащи ще разказват на децата си как са скандирали "Ицо, Ицо"! Как са вдигали шампионски титли! И така митът никога няма да бъде забравен. Повече от три десетилетия различни собственици на ЦСКА показваха проекти за нов стадион.

Сега Гриша Ганчев мина през деветте кръга на ада в лицето на институции и правителства, за да се сбъдне мечтата.
"Българска армия" ще се извисява вечно в Борисовата градина като един от най-ярките символи на футбола ни! Ние на този стадион сме родени и на този стадион ще умрем!