Лъвският пай от средствата отива в малко на брой земеделски стопани

Сбърканата схема за субсидии в земеделието доведе до нова аномалия при разпределението на държавните пари. Последното решение на Министерството на земеделието е да подпомагат българските производители на зеленчуци, като дават субсидии на... търговците. Беше решено търговските вериги да бъдат подпомагани, за да изкупуват оранжерийни зеленчуци - домати, краставици и чушки, да ги сортират, опаковат и продават. Държавата пък ще компенсира част от разходите на търговците за транспорт и логистика. За да получат средствата, те трябва да докажат пред фонд „Земеделие“ с фактури, че са изкупили продукцията от земеделските стопани. Единичната ставка за подпомагане за търговските обекти е в размер на 600 лв. за тон домати, 400 лв. за тон краставици и 800 лв. за тон чушки.

Въпросът е защо тези пари не отиват там, където са най-необходими - при земеделските производители. Защото, ако те получат адекватни за пазарната ситуация субсидии, ще продават продукцията си на веригите на по-ниска цена и ще може да се конкурират с внасяните от Гърция плодове и зеленчуци.

Между търговските вериги и земеделските производители има и съществена разлика в бизнес модела. Плодовете и зеленчуците са бързооборотна стока. Трябва да бъдат продадени за няколко дни и след това щандовете отново се зареждат. Това означава, че например 1000 лв., вложени в стока, се завъртат няколко десетки пъти в годината. В резултат дори веригите да работят само с 10% чиста печалба (след всички разходи и изхвърляне на нереализираната продукция), при десет пъти продаване на продукцията и зареждане с нова в рамките на година печалбата от вложените средства става 100%. Скоростта на движение на оборота зависи от конкретната земеделска продукция. Ако някои плодове и зеленчуци се зареждат във веригите всяка седмица, реално вложените в стока пари се завъртат 50 пъти в годината. Дори веригите да работят само с 5% чиста печалба, от всеки продаден килограм домати или краставици, това означава 250% печалба за година от вложените средства в стоки. Разбира се търговските вериги са инвестирали много средства и в самите магазини. Затова реалната им печалба спрямо вложените средства не е толкова голяма.

При фермерите ситуацията е коренно различна. Част от културите дават плод само един път в годината. С една реколта трябва да бъдат покрити разходите и труда на фермерите за цялата година. А ако има лоши климатични условия, цялата продукция може да загине.

Тогава защо субсидии получават търговците, а не самите фермери. Едната причина може да е жест към тях, за да се съгласят да продават повече българска продукция. Проблемът е, че родните производители на плодове и зеленчуци са малки стопанства, които не могат да гарантират регулярно зареждане на веригите. Което пък затруднява логистиката на доставките. Другата причина субсидиите да са за веригите може би е, че при тях има точна отчетност - оборотът се засича на касовия апарат и е ясно какво е продадено. Ако субсидиите се дават на фермера, вероятно ще се окаже, че за няколко месеца производството на домати у нас е скочило необичайно много и ще достигнем рекордни стойности от събрана продукция от всеки декар.

Оказва се, че заради проблеми като малки стопанства и недобра отчетност дори министерството на земеделието да иска да помогне на стопаните, е по-добре да го направи като дава субсидии на търговците. Въпросът е защо се стигна до този абсурд. А за да намерим отговор трябва да погледнем назад във времето. Прецизната отчетност никога не е била силна страна в земеделието. По сергиите на пазарите все още няма касови апарати и търговци продават дори ананаси и банани като собствена земеделска продукция. Заради схемите за източване и укриване на ДДС при зърнените култури още преди години се стигна до необходимостта от въвеждане на режим на обратно начисляване на ДДС - данъкът се начислява от купувача по веригата на доставки, а не от продавача. Но тези проблеми не са характерни само за България.

Наличието на много малки стопанства за плодове и зеленчуци обаче е свързано със субсидиите, а при разпределението на парите за земеделие можем да учудим много европейски експерти. Според данни отпреди няколко години, 6% от земеделците в страната получаваха над 80% от субсидиите. Това са т. н. „зърнари“, които взимат лъвски пай от европейските средства за подпомагане на земеделието. Въпреки че Европейската комисия наложи таван на субсидиите за едно стопанство, това не е променило съществено ситуацията в страната, просто стопанствата са разделени на няколко по-малки. Огромните субсидии, които получават „зърнарите“, им дават възможност да карат коли като „Ролс Ройс“ и „Бентли“, докато производителите на плодове и зеленчуци едвам свързват двата края. В България от всички земеделски площи зеленчуци се отглеждат върху около 1%, на овощарството се падат около 1,4%, приблизително толкова са и площите с ароматни култури. Всичко останало са полета със зърнени култури.

Благодарение на европейските субсидии „зърнарите“ купуват модерни трактори и комбайни, изнасят продукцията си с кораби и всичко това им дава възможност да разширяват още дейността си. Същевременно много производители на плодове и зеленчуци са готови да се откажат от дейността си, защото едвам свързват семейния бюджет. Много стопани си правят сметка, че ако работят на полетата в Гърция, ще спечелят повече пари отколкото, ако обработват собствената си земя.

Промяната е бавна

Повечето родни производители на плодове и зеленчуци са малки стопани, които не могат да осигурят големи и редовни количества за търговските вериги. Но ако получават повече субсидии, ще може да разширят дейността си и този проблем ще бъде решен. Ако много производители се обединят в сдружения, които заедно договарят цени и количества с веригите, ситуацията също ще се промени. В земеделието може да бъдат направени много неща и част от тях стъпка по стъпка се реализират. Но промяната става твърде бавно.