Няма как да повярваме, че той е „македонски“ светител при дълбоката българска същност на неговата личност, живот и дела

Светецът израснал в Мизия като син на благородни родители

В самото навечерие на големия празник Рождество Христово отбелязваме паметта на св. Наум Плисковско-Охридски в деня на неговото Успение (23 декември). Надали е необходимо да поясняваме, че Наум е едно от най-ярките имена в историята на българската духовност и култура, на нашата църква и държава. Въпреки че от неговото някога богато творчество е оцеляло твърде малко, и до днес изумява невероятната духовна мощ на този български Учител „с главна буква“, най-близкият събрат и сподвижник на св. Климент Охридски.

Животът и делата на преподобния Наум са отразени в четири жития (две на старобългарски и две на гръцки език), в други средновековни творби, в неговите стенописни изображения и икони. Не на последно място, съхранената памет за този знаменит българин от Средновековието е отразена и в безизкусни, но колоритни легенди и предания, създавани през вековете от българите от земите около Охридското езеро. Изграденият от Наум манастир „при извора на Бялото езеро“, както се казва в посветеното му т. нар. Второ житие, продължава да е една от най-обичаните и посещавани български обители - и от сънародниците ни отвъд Осогово, и от гости от днешна България. Затова нека преди деня на св. Наум си спомним за неговите дела, както и за красивия манастир на брега на Охридското езеро.

Наум e един от най-близките ученици на Светите братя Кирил и Методий, а животът и дейността му са тясно свързани с Климент Охридски, княз Борис-Михаил Покръстител (852-889, 2 май 907 г.) и цар Симеон Велики (893-927). За българския произход на светеца ясно свидетелства цитираното по-горе житие. Неизвестният автор съобщава, че Наум „... израснал в Мизия...“ (т. е. в земите на Българското царство), като „... син на благородни родители...“ Роден е нейде през тридесетте години на IX век и е бил почти връстник на Константин-Кирил Философ. Кога, как и защо е напуснал „света“, за да се отдаде на монашеското поприще, е неизвестно. Факт е обаче, че още на младини се присъединява към учениците на Светите братя в тогавашна Византия. Възможно е бъдещият светец да е произлизал от средите на онези представители на българското болярство, които са изпращани да получат образование в Константинопол или пък са придружавали личности от семейството на българския владетел във византийската столица. Да припомним легендата за Персика, сестрата на Борис, която, бидейки заложница във Византия, приема Христовата вяра. Разбира се, не твърдим, че Наум е бил в свитата на царствената българка, но през 886 г. близостта му с Борис-Михаил и неговите най-верни хора в столицата Плиска е факт.

Както научаваме от т. нар. Първо житие на Наум, той се присъединява към Константин-Кирил Философ и Методий, като през 863 г. е един от включилите се в Моравската мисия техни ученици. При посещението на Светите братя в Рим през 868 г. Наум е ръкоположен за презвитер от самия папа Адриан II заедно с Климент и други свои събратя. През следващите години е неизменно до Методий, тогава архиепископ в земите на Средния Дунав, като споделя всички успехи и трудности на Моравската мисия. След нейния крах и смъртта на Методий (6 април 885 г.), през 886 г. Наум заедно с Климент и Ангеларий, като един от „корифеите“ на мисията, търси убежище в България. Тримата монаси, както разказва архиепископ Теофилакт Охридски, „... за България си мислели, за България копнеели...“ През Белград (дн. столица на Сърбия, през Средновековието български град) те пристигат в Плиска, посрещнати повече от радушно от княз Борис-Михаил. Отначало двамата с Климент са настанени в дома на Есхач, един от най-близките съветници на Борис - израз не само на гостоприемство, но и на пълно доверие. В своите разговори с княза и неговите най-верни хора Климент и Наум (междувременно тежко болният Ангеларий умира) градят планове за духовното и културно издигане на своя народ.

В Плиска и свързаните със столицата обители Наум работи до 893 г. Възможно е център на неговата дейност да е бил големият манастир при село Равна, Провадийско. Надписите, открити при археологическото му проучване, свидетелстват за активна книжовна и просветна дейност - аналогична на онази, която Климент, а после Наум по-късно провеждат в днешна Македония. В предисловието на известното Учително Евангелие епископ Константин Преславски се обръща към Наум като към свой наставник: „... И аз, скромният Константин..., брате Науме, преклоних се пред твоето смирение.“

От творчеството на Наум е оцеляло твърде малко - един канон, посветен на апостол Андрей Първозвани, както и фрагменти от други предполагаеми негови творби. Нека отново подчертаем, че Климент и Наум работят с кръг от сподвижници, сред които са бъдещият владетел Симеон (тогава все още монах), Докс (брат на княз Борис-Михаил), Константин Преславски, Йоан Екзарх, загадъчният Черноризец Храбър...

По образеца на школата с център Плиска, а след 893 г. Велики Преслав, е създадено второто духовно и образователно огнище в държавата. Негов център е Охрид, където е изпратен Климент. Климент и Наум, двамата учители на раждащата се българска християнска интелигенция, дори и на стотици километри един от друг, остават „тандем“ в своите творчески усилия. Когато Климент Охридски е избран за „пръв епископ на български език“, на неговото място в Охрид владетелят Симеон изпраща именно Наум. Той продължава започнатата просветителска дейност, като през цялото време си сътрудничи със своя „... брат, другар и състрадалец...“ Климент...“

През 905 г., вече в напреднала възраст, Наум се оттегля от активна дейност в изградения от него манастир „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ на Охридското езеро, който от векове е наричан „Св. Наум“. Манастирът с неговите сгради, храм, болница и т. н. е построен с “... богатството и повелята на благочестивия български цар Борис и на неговия син цар Симеон...“ И днес в манастирската църква на видно място вдясно от входа в притвора е портретът на „цар Михаил“. Въпреки че е изписан в периода 1800-1806 г., образът на Покръстителя следва по-стари средновековни изображения. Ролята на владетеля е помнена през вековете, като е изрично отбелязана и в дарствената грамота на влашкия воевода Александър Ипсиланти от 8 септември 1781 г. за „... манастира, наречен Свети Наум, построен от великия император Михаил Борис...“ Подкрепата за една обител, разположена толкова далече от Дунава, е още едно доказателство за българската етнокултурна природа на средновековните княжества Влашко и Молдова. Вляво от портрета на Борис има слаби следи от друг стенописен портрет, за съжаление унищожен. Най-вероятно там е бил изографисан цар Симеон Велики, другият голям ктитор на манастира. При съществуващите днес модерни методи тази възможност следва да бъде проверена от специалистите от днешните държави Северна Македония и България.

Св. Наум умира на 23 декември 910 г. Гробницата му е разположена в дясното крило на храма и от векове привлича поклонници отблизо и далеч. Днешните сгради на манастира „Св. Наум“ са построени през XVIII и XIX век, като следват архитектурните традиции от предишните времена. От най-ранния храм са останали отделни архитектурни детайли с глаголически и кирилски надписи. Строителната история на манастирската църква има няколко етапа. В днешния си вид стенописната украса е от периода 1800-1806 г. и е дело на даровития художник Търпо Зограф и неговите ученици. Сред стенописните композиции има и такива, които разказват за чудесата на светеца. Една от тях представя популярното предание „Свети Наум и мечката“. Ето малък откъс от нея на местния охридски говор: „Едно време, кога орачите от Свети-Наумовия манастир си орале на нивьето, им дошла една мечка, та им изела еден от орачките волови. Ралото им останало со еден вол, та не можело веке да орат...“ Светецът направил така, че мечката била впрегната „... во яремот заедно со другиот вол...“ и така селянинът изорал нивата си.

Отказваме се да спорим с „експертите“ от Македонската академия на науките какъв е езикът на преданието... А и как да повярваме, че св. Наум е „македонски“ светител при дълбоката българска същност на неговата личност, живот и дела... И при паметта за знаменития книжовник и учител, отразена в многовековната ни духовна и културна традиция - традицията на днес разделен, но някога единен народ.