Бракът с унгарската принцеса Анна-Мария сродява цар Иван Асен II с изтъкнати европейски владетели, а българската държава се превръща в авторитетен партньор и участник в голямата политика

За брака на владетеля с Ирина Комнина е имало и прагматични, политически причини

Христоматийният израз „Сватбите на Йоан Асен“ дължим на филма на Вили Цанков (1975 г.) по едноименната книга на Евгени Константинов - един интересен, макар и спорен художествен „прочит“ на тема от нашето Средновековие. Нека в навечерието на 9-и март, денят на победата на Иван Асен II (1218-1241) при Клокотница, а и на дискутирания, но традиционен „женски“ празник Осми март, хвърлим поглед към епохата на великия владетел, на неговите съпруги и дъщери.

Най-често се приема, че Иван Асен е имал три брака. Като негова първа съпруга е сочена царица Анна, впоследствие монахиня Анисия. От текста на Бориловия Синодик обаче е ясно, че въпросната Анна е загадъчната куманка, съпругата на Калоян, после на Борил. Наистина, към 1217-1218 г. Иван Асен е бил на около 25 години и вече е имал една или две дъщери - Мария и Белослава (за нея разказахме в „Труд“ от 6 март 2020 г.), но според съвременниците и двете са родени от „наложници“...

Първият брак на младия цар е с унгарската принцеса Анна-Мария Арпад и е договорен при „нестандартни“ обстоятелства. През 1218 г. крал Андрей/Андраш II (1205-1235) се завръща от т. нар. Пети кръстоносен поход. За разлика от отиването си към Светите места по море, обратно към своята страна кралят с войските си се придвижва по суша през Мала Азия и Латинската империя. „Когато стигнал в България - разказва Тома Сплитски,- българският крал Асен го задържал и не му позволил да си замине, докато не му обещал с пълна сигурност, че ще му даде дъщеря си за жена...“ 

Този разказ, писан три десетилетия по-късно, не трябва да се приема буквално. Несериозно е да вярваме, че кралят самоволно навлиза на българска територия или пък, че Иван Асен му е обещал свободно преминаване, но с измама го е задържал... Наистина, вместо унгарския съюзник Борил на търновския престол вече е Иван Асен II, но няма как промяната да не е била известна на крал Андрей. Преговорите със сигурност са били в ход преди унгарците да достигнат българската граница. Иван Асен твърдо поставя въпроса за връщането на Белградската област като зестра на кралската дъщеря Анна-Мария. Андрей II приема по ред причини - и от вътрешно, и външнополитически характер.

Анна-Мария е дъщеря на Андрей и Гертруда, принцеса на херцогство Мерания в състава на Германската империя. Уговорен през 1218-а, бракът е осъществен през 1221 г. със съгласието на папа Хонорий III (1216-1227). Най-вероятно забавянето не е по политически причини, а заради малолетието на принцесата. Като българска царица Анна-Мария се ползва с добро име. Тя представлява държавата в Лампсак (на малоазийския бряг на Дарданелите), където е сключен бракът на българската принцеса Елена с никейския престолонаследник Теодор Ласкарис (1235 г.). Нейна заслуга е изграждането на манастир към храма „Св. Апостоли Петър и Павел“ в Търново. Царицата остава католичка, още повече, че Търновската патриаршия до 1235 г. е в уния с Рим. Умира изненадващо през лятото на 1237 г. при избухнала епидемия заедно с най-малкото си дете. От брака u с Иван Асен се раждат споменатата Елена, Тамара, цар Коломан/Калиман I Асен и Петър (кръстен на Иван-Асеновия чичо цар Петър), починал заедно с майка си.

Династичният брак повишава авторитета на Българското царство. Бележитият унгарски крал Бела IV (1235-1270) е брат на Анна-Мария, а Елизабет, херцогиня на Тюрингия, канонизирана като светица, е нейна сестра. Съответно, българската царица е племенница на френската кралица Агнес, съпругата на Филип II Огюст (1180-1223); на Ядвига, жена на силезийския херцог и „велик княз на Полша“ Хайнрих I (1201-1238); на чешката кралица Констанция, жена на Пшемисъл Отакар I (1198-1230); на бившата византийска императрица Маргарита - същата, чийто брак с Исак II Ангел (1185-1195, 1203-1204) и извънредния данък във връзка с него става „детонатор“ на въстанието на Петър и Асен... Както виждаме, чрез този брак Иван Асен II се сродява с изтъкнати европейски владетели, което издига авторитета на българската държава.

През 1906 г. археологът Моско Москов прави разкопки в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. В онова, което е останало от царските гробници, открива част от капака на каменен саркофаг - “... парче мрамор, върху което е останала част от релефно изображение, представляващо част от женска глава с корона...“ Релефът е изобразявал “... млада хубава жена, малко въздълголика с тънки черти...“ С основание Москов приема, че портретът е на Анна-Мария, която “... като католичка, била погребана вън от главното отделение на черквата, но като царица...“ в гробница, оформена в католически маниер. Уви, по-нататъшната съдба на този паметник е неизвестна. Още преди Освобождението д-р Васил Берон вижда в двора на знаменитата църква, тогава джамия, захвърлена мраморната плоча с името на “... Петър, раб Божи, син на Ивана Асен...“ - починалото заедно с майка си дете на царя. Уви, и от тази плоча няма и следа... И все пак, благодарение на д-р Диана Косева-Тотева, днес разполагаме с портрет на царицата, „сглобен“ от стенописни фрагменти, открити при разкопките в „Св. Четиридесет мъченици“.

През есента на 1237 г. Иван Асен се жени за Ирина Комнина, а един византийски поет пише: „Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна...//, като слънце над звездите, бдиш с лъча на красотата...//, ти, царице...“ Според Георги Акрополит, царят се влюбва в Ирина, както “... Антоний в Клеопатра в древността...“

Избраницата е на около 16-17 години, като последните седем прекарва в плен заедно със своите родители след битката при Клокотница. В Търново девойката надали е имала особени шансове за блестящо бъдеще - още повече, че баща u Теодор Комнин, плененият бивш солунски император, е уличен в интриги и ослепен! Нещата неочаквано се променят, когато след смъртта на Анна-Мария цар Иван Асен, тогава около 45-годишен, се влюбва в красивата Ирина. Все пак, наред с романтичната линия, за брака е имало и прагматични, политически причини - преди всичко идеята Солунското деспотство да бъде превърнато в бариера пред Никейска империя на Балканите.

Около Еньовден (24 юни) 1241 г. Иван Асен неочаквано умира. Наследен е от едва седемгодишния Коломан (Калиман) I Асен, негов син от Анна-Мария. Мащехата Ирина оглавява регентството, призвано да управлява едно царство “... от море до море...“ През есента-зимата на 1242-1243 г. българските земи са прегазени от страшните татари, а през септември 1246 г. „детето цар“ е покосено от смъртта... Имало е подозрения, че Коломан е отровен, а престъпното деяние, с основание или не, е приписвано на Ирина. При новото „дете цар“ Михаил II Асен (1246-1256) царицата майка, явно добра „ученичка“ на покойния си съпруг (!), привлича на своя страна могъщите боляри Мицо и севастократор Петър, женейки ги за свои дъщери.

През 1253 г. „силният човек“ в царството е севастократор Петър. Силно влияние в българската политика има и бившият руски княз и унгарски васал Ростислав Михайлович, тъст на младия цар. Неуспешната война с ромеите през 1254-1256 г. води до трагичната гибел на Михаил II Асен, която слага край на ролята на Ирина в България. Тя е отбелязана в Бориловия Синодик като „... благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил...“ - указание за участието u в държавната власт. Ирина приема монашеството под името Ксения, но къде завършва живота си е неизвестно. Портретът от входа на църквата „Архангел Михаил“ в Костур (Кастория, Гърция), приписван от някои изследователи именно на Ирина, не е неин, а на Анна, съпруга на Михаил Асен, който пък е син на цар Иван Асен III... Иван Асен II и Ирина Комнина са имали три деца: цар Михаил II Асен, царица Мария (съпруга на Мицо, българска царица през 1256-1257) и Анна-Теодора (съпруга на севастократор Петър).
Такава е историята на браковете на бележития български цар Иван Асен II. За сватбите и съдбата на неговите дъщери ще разкажем в следващия епизод от нашата поредица.