Беларуският президент Александър Лукашенко вече не е легитимен държавен глава в очите на гражданите и само нови президентски избори могат да спасят Беларус, заяви преди дни потърсилата убежище извън страната опозиционната лидерка и претендент за поста на държавен глава Светлана Тихановска. 

Беларуският народ "никога няма да забрави какво се случи на 9, 10 и 11 август, когато  излезе на улиците да защити вота си", настоя тя в изявление в компанията на полския премиер Матеуш Моравецки във вила край Варшава, където й бяха връчени ключовете за „новия Дом на Беларус в полската столица“. 

"Беларуският народ беше потискан 26 години. Сега той получи възможност за демократично развитие. От това могат да спечелят всички съседни страни, включително Русия", каза още тя, докато полските й домакини обещаха от името на ЕС план за икономическа подкрепа на Беларус. По време на специално организирана публична лекция във Варшавския университет  университет тя призова също така протестите в Беларус да останат мирни и настоя, че „насилието не трябва да се бори с насилие“. Успоредно на това бившият председател на Европейския съвет и премиер на Полша, Доналд Туск призова Светлана Тихановска и нейният съпруг Сергей, който все още се намира в затвор в Минск, да бъдат номинирани от ЕС за Нобеловата награда за мир. 

Призивът на достопочтеният полски политик в „Туитър“ дойде почти успоредно с новината че норвежки политолог е предложил за световното отличие да бъде издигнат и президентът на САЩ, Доналд Тръмп, заради постигнатото с „негово посредничество“ мирно споразумение между Израел и Обединените арабски емирства, което ефективно блокира плановете на Тел Авив да анексира нови палестински територии на Западния бряг. 

Съвпадението на двете инициативи може да бъде сравнено само с друг парадокс: че на фона на световната епидемия от COVID-19 единствените две европейски държави изправени пред политически хаос и нестабилност, заради вътрешния си политически ред са България и Беларус. Втората смятана за „последната диктатура“ на Европейския континент, а първата ..., официално носеща дефиницията „мафиотската държава на ЕС“, дадена й от изданието „Политико“ тази седмица в контекста на протестите у нас. Които продължават от доста по-дълго време от демонстрациите в Беларус след изборите за президент на 8 август, когато действащият държавен глава Александър Лукашенко бе преизбран за шести мандат начело на страната с над 85 % от регистрирания вот. 

Докато опонентката му, Светлана Тихановска, настояваше че между 60 и 70 процента от гласовете са подадени за нея и властите в Минск манипулират резултатите. Спонтанните митинги на нейните привърженици в беларуската столица започнаха да привличат все повече граждани, силите на реда на Лукашенко прибегнаха до тайни и явни репресии, както срещу демонстранти, така и срещу фигури от новопоявилата си опозиция на режима, което тласна Тихановска в изгнание, първо в Литва, след това в Полша, откъдето остава лицето на съпротивата срещу Лукашенко. И както вече посочихме Нобелов кандидат.

Междувременно властите в Минск продължиха с репресиите срещу опозиционни лидери, прогонвайки ги в изгнание, или задържайки ги без присъда, подобно на Мария Колесникова, която скъса паспорта си на границата с Украйна, за да спре депортирането си. За да демонстрира превъзходството си, президентският кортеж на Александър Лукашенко направи в четвъртък първото си излизане по улиците на Минск, седмици след като бе заснет да се разхожда сред бодигардовете си с бронежилетка и автомат „Калашников“ и не бе виждан публично оттогава. 

Което ни връща на „страшилището на Лукашенко“ - 37-годишната майка на две деца, която изненадващо за всички – от народа на Беларус, до режима в Минск, и несъмнено един друг конкретен в Кремъл – пое щафетата от арестувания от властите неин съпруг Сергей Тихановски и се превърна в лицето на съпротивата в страната. 

Светлана Тихановска, по баща Пилипчук, е родена на 11 септември 1982 г. в селището Микашевичи, Бретска област на Беларус, недалеч от обхвата на зоната на радиоактивно излагане, слез избухването на Чернобилската АЕЦ четири години по-късно. Заради това е включена в програмата „Децата на Чернобил“ и изпратена да живее в приемно семейство в Ирландия, където продължава да са завръща на гости често. Завършва гимназия със златен медал през 2000 г. в родния си град Микашевичи, преди да защити филологическа диплома по висше образование с английски и немски езици. Тихановска продължава кариерата си в административния град Гомел, като преводач от английски език за различни организации, включително благотворителни за пострадалите от аварията в Чернобил.

Неочакваният претендент

Светлана се запознава с бъдещия си съпруг, Сергей Тихановски, в нощен клуб, негова собственост в беларуския град Мозир. Заедно са съсобственици на киностудиото „Компас“, което работи на територията на Русия, Украйна и Беларус. Сергей Тихановски започва свой канал в „Ютюб“, през 2019 г., в който редовно разказва за живота в Беларус. След отказа на ЦИК на Беларус на 15 май 2020 г. да регистрира кандидатурата на съпруга й за президентските избори, тя се явява като независим кандидат, със Сергей за началник на предизборния й щаб. Последният е задържан па 29 май по време на митинг за събиране подписи в подкрепа на съпругата му и е все още в затвора. Двете им деца са – син и дъщеря – са отведени в Литва още по време на предизборната кампания, заради опасения за сигурността им.