Проблемът, пред който е изправена икономиката ни е, че много бизнеса могат да спрат, например строителният. Това заяви икономиста от Съвета по икономически и публични политики (СИПП) Кузман Илиев. „ Много сериозно задлъжняване в една среда с много високи лихви. Практически в самото задлъжняване не непременно се корени голям проблем, ако тези спестявания отиват за производствени инвестиции. Но в случая теглим дълг на високи лихви, за да плащаме социални разходи, пенсии, заплати във ведомствата, което означава, че дългосрочно сме обречени на вдигане на данъци и осигуровки“, предупреди икономистът в интервю за БГНЕС.

Той подчерта че е важно в бъдещия бюджет да се покаже, че се разбират стратегическите рискове, които са по няколко линии. „Реално обществени поръчки има в най-различни сектори на икономиката, които са подписани, спечелени, да речем 2020 г., когато цените са едни. Междувременно производствената инфлация е огромна, инфлацията при производител на вътрешния пазар е 50%, т.е. тя се акумулира, разходите за нашите предприемачи стават все по-големи и по-големи. В един момент се оказва, че на онези цени, на които държавата ще плаща на бизнеса, той не може да си завърши проектите. И тук говоря за ВиК инфраструктура, за жп инфраструктура, за магистрали, за пътища, за саниране, тъй като това е една от основните програми по Плана за възстановяване. Може да се окаже, че ние в момента заради това, че не хващаме добре инфлационния компонент, нямаме достатъчно средства и механизми, с които да предпазим българската икономика и българската предприемаческа среда от икономически погром“, заяви експертът.

Проблемът е, че много бизнеси могат да спрат. Той даде пример със строителния сектор, който е най-капиталово интензивен и обвързан с банковата система. Гръбнакът на този отрасъл са малките и средните фирми.

„През 2020 г. строителният сектор произвежда продукция за 23 млрд. лв., а за първото полугодие на тази година – 6 млрд. лв. Да приемем, че до края на годината достигне 12 млрд. Ние имаме едно много тежко свиване на един ключов сектор в нашата икономика. Това е един системен отрасъл и системен риск, който трябва да бъде поставен на вниманието на обществеността и да се каже, че нямаме добро бюджетиране на този риск“, каза Илиев.

Друг риск е, че сме поели ангажимента в Плана за възстановяване да намалим въглеродните емисии с 40%. Икономистът припомни, че в строителството и енергетиката са заети стотици хиляди българи. „Въобще не коментираме социалната цена. И ето тук е следващият въпрос, когато ти не правиш и не създаваш добри условия за предприемачите да оцеляват, когато теглиш дълг, който харчиш за моментни текущи разходи, което означава, че ще им вдигнеш данъците на същите предприемачи, когато изключително късогледо и без някакъв политически стабилен хоризонт се правят неща, цената се плаща след година, две много тежко“, предупреди Илиев.

Според него вредна мярка е вдигането на минималната работна заплата от 710 лв. на 850-860 лв.