Свидетели сме на пропукването на елитите

Новата книга на Джеймс Рикардс ни представя ужасната истина, че правителствата по целия свят нямат никакви угризения да заговорничат срещу собствените си граждани

17_2

От 2014 г. насам международните парични агенции предупреждават определен кръг от финансови министри, банкери и частни инвестиционни фондове, че финансовата политика на САЩ ще доведе всички до ръба на пропастта. Новата книга на Джеймс Рикардс педантично изследва ужасни процеси, за да установим, че правителствата по целия свят нямат никакви угризения да заговорничат срещу собствените си граждани. Те ще са натрупали достатъчно твърди активи, когато фондовите борси затворят, банкоматите престанат да отпускат пари, фондовете в паричните пазари бъдат замразени, а банките откажат да изплащат в брой.

Книгата излезе на пазара от издателство “Изток-Запад”. Представяме ви откъс от нея.

Защитата на антилопата гну срещу лъвица е стадото. Една антилопа не може да се изправи срещу лъвица. На разсъмване в Серенгети, чиято територия се дели между Кения и Танзания, една лъвица се насочва към стадото антилопи гну, избира своята цел – и напада. Антилопите реагират като една, втурват се паникьосано в бяг, вдигат облак от прах, сменят посоката и, когато лъвицата се хвърли върху някое животно, се събират около нея на кръгове, опитвайки се с ритане да я стреснат и прогонят. И въпреки това лъвицата рядко си тръгва гладна. Тя в крайна сметка убива ранената антилопа, поглъща месото на вече огряната от слънцето равнина, и с още топла кръв по муцуната споделя плячката с останалите лъвове от нейния прайд. При все това – от гледна точка на антилопите – макар загубата на една от тях да е наистина злощастен случай, стадото е оцеляло.

Тази сцена от Серенгети илюстрира накратко манталитета на паричния елит. Паричните елити са стадото. Те не са някакво сенчесто задкулисие, а съвсем конкретна група хора – финансови министри, централни банкери, академици, журналисти и изявени представители на мозъчни тръстове. Те владеят компаниите за управление на човешкото богатство от Бостън до Пекин.

Те съветват президенти и премиери и отглеждат свои протежета, които да заемат мястото им, когато дойде време за това.

С течение на годините актьорският състав се променя. Днес елитният списък включва Кристин Лагард, Марио Драги и Лари Съмърс, наред с мнозина други. В минали времена прожекторите на сцената падаха върху Жан-Клод Трише и Доминик Строс-Кан. Те сноват между публични и частни форуми, например като Боб Рубин. Те се поздравяват любезно на частни вечери в кулоарите на Давос или Аспен. Те се срещат в конклави в Базелската Банка за международно развитие, без никой да води стенограма от разговорите им. Те контролират световните финанси и – в по-широк смисъл – световната политика, тъй като политиката е ограничена от финансите. Те управляват света.

Днес те са препускащото презглава стадо, гонено от лъвица. Лъвицата е провалът на собствените им идеи. Елитите демонстрират ритуални разногласия, които са за публично потребление. Тези боричкания са най-вече заради шоуто. Зад тези дебати се крие шокиращо единомислие по основните им убеждения.

Централните банкери като Лейл Брейнард, която е от Демократическата партия, и Кристин Форбс, която е от Републиканската, имат съгласие по почти всички точки от водените политики. Принадлежността им към политически партии отварят вратата за назначения на наистина важни постове, независимо от коя партия предпочетат гласоподавателите. Самата политика си остава непроменена, а гласоподавателите са измамени.

С две думи, когнитивната карта на стадото е сравнително нова. Нито една от тези интелектуални отправни точки не придобива незабавно признание. Всяка от тях възниква на етапи, въпреки възраженията на намаляващата школа на класическите икономисти, „австрийците“ и различни дисиденти - „друговерци“.

Консенсусът на елитите в своя пълен разцвет е само на около петдесет години – а това се равнява на едно примигване с очи в цялата история на човешката мисъл.

Равновесието е Светият Граал на модерната макро- и микроикономика. Равновесните модели започват от най-простата концепция за търсенето и предлагането – потребителите биха купували повече от дадена стока, ако цената е по-ниска, производителите биха произвеждали повече от дадена стока, ако цената е по-висока. Низходящата крива на търсенето се пресича с възходяща крива на предлагането. Там, където те се пресичат, е равновесната точка, при която предлагането е равно на търсенето при цена, задоволителна и за двете страни.

Пресичащите се криви се прилагат за входните данни на веригите на доставка и безкрайно разнообразие от готови продутаризма и подкрепят централните банки, които насърчават растежа. Монетаристите пък отдават дължимото на кейнсианските стимули, финансирани чрез фискалната политика. Кейнсианците и монетаристите са се хванали за ръце под чадъра на soi disant-а „неолиберален консенсус“.

Стадото се съгласява, че пазарите са ефективни, макар и с несъвършенства. Съгласява се също, че предлагането и търсенето произвеждат локални равновесия, а сумата на тези равновесия представлява едно общо равновесие. Когато равновесието се наруши, то може да се възстанови чрез провеждане на политики. Стадото се съгласява, че плаващият валутен курс произвежда ценови сигнали и пазарни реакции, които допринасят за общото равновесие. Съгласява се, че свободната търговия, вкоренена в теорията за сравнителните предимства на Рикардо, оптимизира създаването на богатство, макар и като допуска отделни победители и губещи. Стадото е съгласно, че златото е варварска отживелица.

Елитите са съгласни, че докторска степен по икономика, придобита от един съвсем кратък списък университети, е задължително условие, за да бъде мнението ти сериозно разгледано при обсъждане на политики, макар че неколцина блестящи юристи като Боб Рубин и Кристин Лагард, или даровити калфи като Тим Гайтнър, които сами са пробили, също понякога успяват. Последователните възгледи и допускането само на „избрани“ прави този елит на практика вечен.

Неолибералният консенсус има дълбоки дефекти. Това може да бъде доказано емпирично. Тези дефекти се доказват и политически, като тук визирам референдума за Брекзит и бурните успехи на Доналд Дж. Тръмп. И Брекзит, и Тръмп отначало бяха осмивани от стадото, след това провокираха злословия заради набралата популярност на техните каузи, а накрая предизвикаха шок при непредвидения си успех. Свидетели сме на пропукването на елитите.

Пазарите не са ефективни; те се оформени от ирационалност. „Равновесието“ е само фасада, зад която се крие нестабилна сложна динамика. Свободната търговия, основаваща се на теорията за сравнителните предимства на Рикардо, не произвежда оптимални резултати, защото тя никога не е свободна – тя е като къща, построена върху плаващите пясъци на предположения, които не царуват в реалния свят и никога няма да царуват. Плаващите валутни курсове не се стабилизиращ фактор – те са покана за валутни войни. Златото е най-добрата форма на пари, тъй като служи като котва за другите форми. Споделяните от елита убеждения са повсеместно остарели. Доказателствата за това се натрупват бавно, с всеки провал на политиките, замислени от елита. Тези провали вече са твърде много на брой, за да бъдат отричани.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура