Нова книга разказва за нейното славно минало

Тътен на отдавна водени битки, викове на нападатели и бранители, грохот на сблъскваща се стомана

През 2018 г. бях поканен да посетя официално Свищов, за да получа голямата награда „Златен орел” за принос към проучването, опазването и популяризирането на българското културно наследство. След тържеството се качих на живописния хълм „Чуката”, издигащ се стръмно над Дунав на няколкостотин метра от центъра на днешния град. Още отдалеч там се виждаха стърчащите към небето зидове на изоставен средновековен замък. Вече знаех от научната литература, че това са останките на от средновековната крепост на Свищов, известни като „Калето”. Те обаче бяха в плачевно състояние и с нищо не пдсказваха за вековната история, на която са били свидетели.

Не крия, че искрено се вдъхновявам от романтиката на средновековните замъци. Обичам да обикалям из древните крепости на Франция, Англия, Италия и Германия. И ми е много мъчно, че нашите средновековни твърдини са толкова разрушени. А нали някога са били най-многобройни и здрави на Балканите. Това е отбелязано от не кой да е, но от основният турски хронист, отразил османското завоевание на България през ХІV в. – Мехмед Нешри. „Весела земя била – пише той за Българското царство. - Овце, мед и масло текли от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките й крепости били повече, отколкото по другите земи”.

Ето защо обичам да проучвам такива крепости. Независимо дали те са до големите столици и градски центрове като Мисионис до Търговище и героичния Кокалянски Урвич до София. Или пък са в затънтените дебри на Източните Родопи като Вишеград при Кърджали и невероятно запазеният Устра над Джебел. Когато ги разкривам, сякаш дочувам тътена на отдавна водени битки, виковете на нападатели и бранители, грохота на сблъскващата се стомана.

Така в тишината на парка край „Калето” в Свищов изведнъж дочух далечния екот на средновековен бой, воден на този хълм през пролетта на 1395 г. Османците са завладели вече цяла България заедно със столицата Търновград. От две години цар Иван Шишман се е затворил в здравия Никопол, намиращ се на тридесетина километра оттук. Хронистите твърдят, че последният владетел на Търновското царство имал още четири крепости, сред които несъмнено бил и Свищов.

Турците превзели всички крепости покрай Дунав и сложили свои хора за коменданти. Но внезапно пред тяхната непобедима мощ се изправили стените на яката Свищовска крепост. Османският командир нямало какво да прави и си приготвил за обсада. „После проводил човек при владетеля на Зищ Ова (Свищов – Н. О.) – разказва Мехмед Нешри. - Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що — отворили вратата и се покорили“.

Омагьосан от това невероятно място, в главата ми започна да се заражда идея. Тази крепост трябваше да бъде проучена и реставрирана за потомците. А това бе невъзможно без съдействието на самите граждани на Свищов. Слава-Богу, моето начинание бе подкрепено от тях в лицето на кмета на града г-н Генчо Генчев и на членовете на Общинския съвет.

Благодарение на осигуреното от тях финансиране през 2019-2021 г. се осъществиха разкопки и останките от средновековната твърдина бяха разкрити изцяло. Те се проведоха под мое ръководство с участието на д-р Марин Маринов от Историческия музей в Свищов и магистър Полина Пиперкова.

Както очаквахме предварително, се оказа, че „Калето” е само вътрешното укрепление на значително по-голямата крепост, обхващала средновековния Свищов. Всъщност той е заемал целия хълм „Чуката”, а неукрепените подградия се простирали чак до брега на Дунав. Археологическите разкопки показаха, че това място има много по-древна история, чието начало се губи в далечното минало. Още преди новата ера тук имало тракийско селище, а по-късно римляните изграждат наблюдателен бург. Той е бил свързан с охраната на големия град Нове, чиито руини се намират само на 4 км от центъра на днешния Свищов.
Високо запазените руини на „Калето” обаче се отнасят вече към строителството на Второто българско царство.

Археологическите разкопки показват, че това вероятно се случва при великия цар Иван Асен ІІ (1218-1241). През следващите десетилетия твърдината преживява редица бурни събития, сред които и превземане от монголите през 1242 г. По-късно обаче тя е ремонтирана по време на цар Константин Тих Асен (1257-1277) и през ХІV в. Свищов е една от най-важните крепости на царството.

След героичната съпротива през 1395 г. Свищовската крепост е превзета от османците. Те също разбират нейното значение и допълнително я заздравяват. Твърдината е използвана да отблъсква нападенията на влашките воеводи, но през зимата на 1462 г. е превзета от прочутия Йоан Влад Цепеш Дракула. Той заповядва да бъдат набити на кол повече от 400 турци за назидание на останалите. Според преданието самият Дракула резидира известно време в крепостта.

Много добре запазената до ХІХ в. цитадела на Свищов е пострадала сериозно през 1810 г., когато при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война е направен опит за взривяването й. Той се оказва неуспешен, но морално остарялото средновековно укрепление е изоставено от османците. Останките му в значителна степен са разградени по време на Кримската война (1853-1856), когато са използвани за строеж на турска казарма.

В този вид виждат древната крепост първите изследователи от втората половина на ХІХ в. Това са австриецът Феликс Каниц и основателят на българската археология Карел Шкорпил. По-късно останките са описвани от различни краеведи, а през 1961 г. спасителни разкопки тук прави археологът Въло Вълов. Така накрая се стига до нашите мащабни проучвания, проведени през 2019-2021 г. Тяхна цел бе да бъдат напълно разкрити запазените части от вътрешното укрепление на града и да се изгради точна хронология и периодизация на неговия живот. Задачата бе да се изгради цялостна картина на живота в средновековния Свищов и пълна представа за облика на крепостта.

Ето че сега представяме финалната монография „Свищовската крепост. София, 2022, Издателство „Уникарт”, 232 с.” Нейни автори са проф. Николай Овчаров, д-р Марин Маринов и видният български нумизмат проф. Константин Дочев. Книгата е финансирана от Община Свищов и представя крайните резултати от всички досегашни проучвания на вътрешното укрепление на средновековния град. Така изследването слага нови щрихи в проучванията на българската средновековна фортификация. А това е особено важно на фона на заключенията на някои антибългарски настроени учени като нидерландеца Махиел Кийл, че Второто българско царство силно изоставало при крепостното строителство в сравнение със своите съседи.

С публикуването на тази книга се попълва сериозна празнина в българската историография. Но това не е краят на нашата работа в Свищовската крепост. Предстоят нови проучвания на територията на укрепения Външен град. А Община Свищов замисля амбициозен проект, чрез който древните руини ще бъдат реставрирани, а паркът наоколо ще добие нов и много по-привлекателен вид.