Не ни върви на природни дадености, това е положението. Отвсякъде ни атакуват свлачища и срутища. По официални данни свлачищата са около 1000 и засягат площ от над 200 000 декара. Само действащите. При общо над 2200 на територията на страната.

Всичко това са го изследвали и написали учените през последните десетилетия. Знае се отдавна. Вземат се мерки отдавна. Но природата не прощава - мине не мине ден - и някоя скала пада на пътя. Ако е прясно ремонтиран - става политически въпрос. Разликата между свлачище и срутище е проста - едното е свличане на земни маси, а другото - на скални маси при по-голям ъгъл на приплъзване. Поне така пише в учебниците. Но не това е въпросът.

В учебниците и в научните трудове пише и друго - как трябва да се преодоляват евентуалните последствия. Или по-важно - как трябва да се предотвратяват процесите, за да не се стига до “преодоляване”.

Политиката в случая е повече от излишна. Нека политиците повярват на експертите и да не жалят средства в целия процес при проучване, проектиране и строителство на всякаква инфраструктура.

България е разположена и в земетръсна зона с повишена активност. За което обаче е виновен хан Аспарух, който все пак не е бил комунист.