Ако искате да знаете на какво реално разчита електроенергийната система на България, вижте откъде идва токът в най-тежките моменти - например през студените зимни вечери като днешната.

Системата има три опорни стълба - кондензационните ТЕЦ, АЕЦ и големите ВЕЦ. Те общо дават 87% от тока и само те са в състояние при нужда да добавят още мощност. Всичко останало е просто украса - хубаво е да я има, но нищо критично не зависи от нея.

АЕЦ „Козлодуй“ гарантирано осигурява 2100 MW - не само вечер, а през цялото време. Нейната функция е базов товар без оглед на условията.

Големите ВЕЦ се пускат на висока мощност само по време на голямо потребление - те са типични пикови централи. Тази вечер например осигуряват почти 25% от енергията. За съжаление те са зависими от наличието на вода в язовирите. В момента имаме късмет - благодарение на силните валежи язовирите преливат. Това обаче няма как да бъде гарантирано винаги. Затова имаме т. нар. помпено-акумулационни ВЕЦ (ПАВЕЦ), които служат като батерии. Те обаче имат относително малък капацитет, а най-голямата - ПАВЕЦ „Чаира“, има и друга функция - защитава системата от отпадане на блок в АЕЦ.

Големите кондензационни ТЕЦ - централите в Маришкия басейн и ТЕЦ „Бобов дол“ - осигуряват най-голям дял от тока ни през студените зимни вечери. Те могат да работят както като базов, така и като пиков товар. Имат критично значение и за регулирането на цялата система. За разлика от големите ВЕЦ, ТЕЦ могат да гарантират пълна мощност по всяко време и без оглед на метеорологичните условия.

Всичко гореописано се управлява динамично от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който трябва преди всичко да осигури наличието на електричество за всеки потребител в страната независимо от условията и цените. Не може да се допусне момент, когато няма достатъчно предлагане - всяко изменение на търсенето трябва да може да бъде задоволено на секундата. Това буквално значи, че системата не може да работи изцяло на пазарен принцип - дизайнът u не го позволява.

Тази система не е идеална, но доказано работи. Значимо увеличаване на отоплението на газ например може спокойно да премахне 1000 MW от пиковия товар през зимата, тоест да направи най-старите въглищни ТЕЦ практически ненужни. Това ще намали много потреблението на първична енергия, екологичните въздействия и въглеродните емисии, но няма фундаментално да промени системата.

Каквото и да се говори и пише от активисти, политици и лобисти, работеща алтернатива в индустриален мащаб към днешна дата просто няма - физиката и икономиката на енергията са такива, че наличните технологии не позволяват съществуването u. И това се отнася не само за България, а за всяка друга страна в умерения пояс, включително за развити и богати страни като САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Япония. Единствената съществена разлика е, че там ТЕЦ (вече) масово са на газ, биомаса или отпадъци.

На този фон властта у нас направи много опасен ход - в деня преди Коледа и два месеца, преди края на дейността на текущото Народно събрание, между първо и второ четене на относително безобидни изменения в Закона за енергетиката, депутат от ДПС е вкарал предложения, които предвиждат практически пълна промяна на начина на управление и функциониране на системата.

Няма смисъл да коментирам всички проблеми в това предложение - екипът на Института за енергиен мениджмънт го е направил в подробности.

Аз само ще обърна внимание, че подходът „Да оставим всичко на свободния пазар!“ работи отлично за стоки и услуги, за които търсенето и предлагането спокойно могат да се изменят и имат време да се напаснат.

Когато говорим за ток обаче, разминаването между търсене и предлагане дори за секунди е катастрофа - води до тъмнина и студ за всички.