Държавата и народът се нуждаят от смели и отговорни водачи

Тежко на общност, скопена откъм водачество

Зоологът Дейвид Мех през 60-те на м. век вкарва в употреба термина „алфа самец“. По-късно се отказва от него, обаче такива са установени сред лъвове, хипопотами и особено сред примати. Най-често за „алфа самци или мъжкари“ се споменава в популярната психология. Предци са ни шимпанзетата и павианите. Техни маниери се забелязват при спортисти, бизнесмени, политици, с известни условности и при някои общности и държави.

Алфа-самецът е природен водач, свикнал да се налага над другите от ранна възраст. Подчертано егоистичен в отношенията, не зачита чуждото мнение, уверен и праволинеен. Смел, целеустремен, поемащ отговорност и упорито отстояващ позициите си. Не дава празни обещания, не се смущава пред висшестоящи и в непозната среда, не се извинява, знае какво иска и намира начини да го постигне. Мимика, жестове, отворени пози на тялото, походка, често нарушаване на личните граници на другия подчертават лидерските му качества.

Едно от разновидностите е харемният алфа мъжкар. Не се поддава на класическите женски провокации и ласкави манипулации, не реагира на сълзи, скандали и прочие истерии, прави ги управляеми. Избягва да изяснява докрай намеренията си, демонстрира сила и възможности да прави услуги и решава проблеми, да заглажда остри ръбове. Усмихнато агресивен мераклия, не просто бройкаджия или използвач.

В пещерния период на човеците най-ценните качества са били силата, смелостта, издръжливостта, ловкостта и разбира се, агресивността. Такива мъжки индивиди са били предпочитани от женските. Били са по-успешни ловци и бойци, способни да осигурят тях и потомството с по-топлото място в пещерата, с повече и по-добра храна, с кожи за обличане. И днешният потомък на неандарталеца се отличава с по-големи възможностите да осигури добро качество за живот.

Устойчив в конфликтни ситуации, с високи нива на тестостерон и серотонин, настъпателен с конкуренти, отговорен за семейството и обкръжението си, бранещ подчинените си. Сред недостатъците са завишената самооценка, грубото на моменти поведение, надменното отношение към лица с по-нисък социален статус, честото неподбиране на средствата за достигане на егоистични цели.

Днес на преден план стоят умът и гъвкавостта, хитростта и наглата пробивност. Неандарталките от наше време предпочитат такива, нали хубавите момичета си падат по лошите момчета! Както винаги е било, те са малко, до 7-8% във всяка популация. За сгодните моми са напълно подходящи и вторият вид - бета самците - по-кротки, не особено пробивни, но достатъчно умни и гъвкави. Хитри и добре приспособими, нерядко ловко си осигуряват места откъм слънчевата страна на улицата, играейки успешно и ролите на алфите.

До 40% са в дадена популация, нейният гръбнак. В мнозинството си са носителите и пазителите на традиционните обществени ценности. Случва се и да се изкачат високо по житейската или кариерната стълби. Доста добре се справят в спокойни времена, не се лашкат в крайности в неспокойни периоди. Едва в напреднали фази на загниване на държавността частично се маргинализират до ниво на загубеняци.

Не е малък процентът на омега мъжкарите, стоящи в трайно подчинение в маймунското стадо или в по-низките етажи на човешкото общество. Офисен и чиновнически планктон. Обикновено губещи, непретенциозни, безинициативни, рядко участващи в състезанията за жени и кариери. Излежаващи се по диваните любители на чашката или зяпащи телевизора мърморковци. След 35-40-годишна възраст често преобразуват „мозъчния си ревматизъм“ и завистта спрямо успяващите в култ към аутсайдерството с примирен поглед към пенсията.

От поне 40 години в Западна Европа и от 30 в Източна неспирно се изтласкват и прогонват от политическия и обществения живот, особено от властови позиции алфа самците и по-активните бета мъже. Но на дълбоко несъзнателно ниво мъжете са бойци и ловци, войната и ловът хиляди години са били упражнявани и ръководени само от мъжкари. Пълзяща феминизация обхвана дори силовите структури, пренаселиха се с жени и женоподобни мъжлета, опразниха се откъм природни бойци и водачи. Тежко на общност, скопена откъм водачество!

Глобализацията, т. е. разгромът на държавностите, не е възможна без прокарването през законодателствата и особено през произвола на съдийските апарати на фактически насилствена феминизация, джендъризация и кривозащитничество. Проблемът не е, че във властовите структури има жени, хомосексуалисти и етнически различни или че такива заемат ръководни позиции. А че под външен натиск това се прави по квоти, често без правила и реални конкурси. Същевременно държавата и народът се нуждаят от смели и отговорни водачи.

Така от 30 години тежко се вреди на държавата, обществото и семейството, на българина. Традиционното семейство, в което мъжът-баща е с правата и задълженията на глава, в което „тате носи, мама меси“ отпадна, съпругът се разтовари от повечето отговорности. Губят той, съпругата-майка и особено децата. Разводите стават повече от браковете, рязко се увеличават нетрайните съжителства, семействата с едно дете и един родител, занемаряването на домашното възпитание. Логично и свързаните с тях нервно-психически разстройства и престъпност.

Обществото се фрагментира, разпада се структурата му. Неспособно е да съдейства за социално сближаването, остро необходимо на хората. Намалява доверието между тях дори в семействата. Увеличават се тревожността, неувереността при самовъзприемането, изпразнеността от смисъл за съществуване, духовното опустошение. Виждаме тези феномени по тротоарите, по месторабота и в учебните заведения, в автомобилния поток, в обществения транспорт.

Губи се радостта от съжителството в дома и задоволството от изпълняването на отговорни социални роли. На децата и младежите липсва чувството за устойчиво присъствие в този свят. Мястото на обединяващите обща история, групови и народни обичаи е заето от изживяване за изоставеност и мъгляво утре. В търсене на успокояващо усещане за контрол и ориентираност във фрагментираното общество, подрастващите откриват широк избор от крайно вредни възможности като наркомании и криминално поведение.

През 2018 г. Хенри Кисинджър сподели: „Днес хората имат всичко, всъщност нищо и не са истински щастливи. Съветският човек можеше искрено да се радва на прости неща като джинси и сух шпек, затова живееше пълноценно, беше на степен по-високо от нас. Ние го рзвратихме, отворихме му вратата към свят, в който зад ярката примамка за изобилие се крият зверските закони на капитализма. Разрушихме техния резерват и това май беше наше огромно престъпление“. Към тези мисли го насочило поведението на неговите внуци.

САЩ все повече заприличват на остаряващ алфа-самец. Вашингтон знае, че не може да си позволи да допусне чиито и да са непослушание, съпротива срещу дадени нареждания, независимост при взимане на важни решения. Иначе ще престанат да го броят за водач, наказващ хегемон, добрия наставник, единствен покровител и т. н. Което си представят като ужасна катастрофа с непоправими последствия. Почти всичко това важи и за колективния Запад.

В образа на алфа мъжкар е длъжен да влиза всеки президент на Щатите. На Айзенхауер и Кенеди им е било присъщо отвътре, психологическите им особености във висока степен са съответствали на публичния образ и очакваното поведение. Страната тогава върви нагоре. Клинтън и особено Обама изкарват по два мандата при почти пълно несъответствие. Посоката тръгва надолу.

Тръмп е алфа мъжкар по природа с големия брой положителни качества и почти всички отрицателни. Демонстрира ги постоянно, принуден от вътрешнополитически обстоятелства. Правото на силния е негов водещ принцип. Победителят взима всичко.

„Ала Тръмп“на регионално ниво позират и някои политици, но са омеги, подражатели.

Времената обаче се променят, отгоре и в управлението ще се появят бойци и истински мъжкари, а повсеместно натрапената във властта трета прослойка ще отиде по диваните да сумти и зяпа сериали, риалити и прочие зомбиращи програми.