Без значение кой ще спечели предстоящите избори в САЩ, американското субсидиране на НАТО е на път да изчезне

Европейците нямат волята да направят повече за собствената си защита

Вероятността Украйна да успее да възстанови своята територия изглежда като празна мечта

Европейските лидери се опасяват, че заместването на президента Джо Байдън с вицепрезидента Камала Харис на върха на листата, дори в случай на победа на демократите през ноември, може да намали ангажимента на САЩ да защитават Европа. И така трябва, защото Байдън е толкова силен традиционен трансатлантик, колкото и те. Въпреки че Харис ще има трансатлантически съветници, публичната сфера на САЩ е станала по-неспокойна относно огромните продължаващи разходи, които американските данъкоплатци поемат в открит ангажимент към Украйна, когато обявената война на тази страна, последната има за цел да си върне цялата територия от техния руски агресор, но това изглежда като фантазия.
Неотдавнашната руска офанзива не успя да спечели много територия, вероятността много по-малката (и като икономическа продукция, и като население) Украйна, дори и с доставени от Запада оръжия, технологии и обучение, да успее да възстанови напълно своята територия чрез военни средства, изглежда като празна мечта, въпреки законните желания на правителството и населението.

Може би е време украинците, европейците, американците и светът да се съсредоточат върху това, което украинците вече са постигнали и да го поставят в историческата перспектива, вместо да се фокусират върху това, което вече е изгубено. Тези героични аутсайдери се пребориха с руската инвазия, която Москва очакваше да отнеме само няколко дни, за да свали украинското правителство. И това се превърна в тресавище за Русия, което продължава две години и половина и само около 18% от територията на Украйна сега е окупирана от руските сили.

Украинският „Давид“, който се бие срещу руския „Голиат“, с всички предимства на великата сила, прилича на защитата на Финландия от съветска инвазия в Зимната война от 1939-1940 г. Дори в този конфликт, възприеман от историята като победа за Финландия, финландците трябваше да направят териториални отстъпки на СССР на Сталин.

В идеалния случай всяко мирно уреждане на войната би включвало референдуми в окупираните територии, така че жителите да могат да решат дали искат да бъдат част от Русия или от Украйна. Част от окупираната територия е населена с рускоезични хора, които биха могли да изберат да бъдат контролирани от Русия, ако им бъде даден избор на референдум.
Когато Русия нахлу и окупира Източна Украйна през 2014 г., тя получи помощ от рускоезичните украински сепаратисти. По този начин руснаците могат да претендират за известна обществена подкрепа в тази част на Украйна, въпреки че тенденцията на руснаците да налагат корумпирано и брутално управление в районите, които окупират, може да е смекчила подобно желание. Накратко, до степента, в която легитимните, без принуда и международно наблюдавани референдуми могат да се провеждат в окупираните земи, и това би позволило и на двете воюващи страни да приемат смокинов лист за да приемат териториални отстъпки, което може да осигури стимули за по-стабилно уреждане на конфликта.

Украйна винаги е била стратегическа по-важна за Русия и Европа, отколкото за далечните САЩ.

Украйна винаги е била житницата в земеделието, а на изток беше индустриалния център по време на Съветския съюз. Страната все още е на един от коридорите за нахлуване в Русия от Запада, който е видял много кървави чужди нашествия през вековете, като последното от които доведе от 25 до 30 млн. смъртни случая по време на Втората световна война от ръцете на Адолф Хитлер. Освен това Кримският полуостров е военноморски стратегически важен, защото е пристанище с топла вода, което е важно за Русия.

Въпреки че Русия е до известна степен заплаха за Европа, винаги е било абсурдно да се каже, че европейците не могат да се защитят срещу страна с БВП приблизително като този на Италия. Въпреки че остатъчната Русия не е заплахата от много по-могъщия Съветски съюз, има много истории за това как Владимир Путин е възстановил блясъка на руската армия след разпадането на СССР, но след това се случи ужасният руски провал в Украйна. Твърденията на някои страни от НАТО, че „Русия няма да се спре пред Украйна“, изглеждат смешни след разкървавения нос, който Путин получи след инвазията в тази страна, която разкри огромната корупция и некомпетентност в неговите въоръжени сили. Да вземем най-яркия пример, руският флот беше решително победен от една страна, която няма военни кораби.

Беше казано, че европейците нямат волята да направят повече за собствената си защита, защото САЩ им осигуряват чадър за сигурност от края на Втората световна война. Единственият начин тази ситуация да се промени е, ако САЩ дадат ясно да се разбере при управлението на Харис или Тръмп, че ще продължат да очакват от европейците да направят повече. САЩ винаги твърдят, че искат европейските им съюзници да поемат по-голяма тежест в алианса, но след това искат и да запазят своето „лидерството“ в него. Тези американски цели често са противоречиви.

За да започне Европа да върви по пътя към по-голяма отговорност за собствената си отбрана и ако Украйна разбираемо се съпротивлява да преговаря за края на конфликта, преди да си върне цялата територия, тя може да продължи битката с военната и икономическа подкрепа от богатите европейци, след като вече силно задлъжнелите САЩ се отказват.

Може би европейците ще разберат, че последният от великите американски трансатлантици слиза от сцената и че или Харис, или Тръмп ще бъдат по-малко от „всичко в“ огромните разходи на една постоянна война в Украйна.

* Айвън Иланд е старши сътрудник в Независимия институт и автор на книгата “Войната и измамното президентство

(Превод за “Труд news” - Павел Павлов)