Някогашният храм на демокрацията тъне в разруха

Имуществото е в насипно състояние по коридорите

Добре дошли в храма на демокрацията. С тези думи председателят на СДС Румен Христов приветства на “Раковски” 134 журналисти и симпатизанти на синята партия. Поводът за срещата бе намерението на служебния правосъден министър Крум Зарков да предостави култовата сграда на делегираните в България европрокурори на Лаура Кьовеши.

Пред сградата, някогашен символ на българската демокрация, имаше хора с плакати “Долу ръцете от СДС” и “ДС гони СДС”. “Това е политическа атака срещу опозицията в България в навечерието на парламентарни избори. Виждаме заговор за политическо отмъщение”, каза Румен Христов. Той предположи, че Крум Зарков започва предизборната си кампания за председател на БСП с “пиар на гърба на СДС”.

Почти шест години в “храма на демокрацията” парното е спукано, дограмата е от 1968 г., половината от прозорците не се затварят, фасадата се руши и от нея падат парчета, които могат да убият някой пешеходец. Голям проблем е, че тръбите за парното са в стените, има течове и за да се установи къде са, трябва да се изтърбуши мазилката. От СДС няколко пъти са искали да направят ремонт за сметка на наема, който плащат, но областната управа не е могла да вземе решение.

Позабравена гледка от “Раковски” 134.

“През февруари т. г. решиха да ни гонят от сградата на “Раковски” 134, защото щели да я дават на Министерството на електронното управление. Но видяха, че тя е в плачевно състояние и се отказаха”, казва главният секретар Илия Лазаров. Още тогава, след уведомлението, те си събират багажа. Сега имуществото на партията, включително и голяма част от архива, е в насипно състояние по коридорите на сградата. Дивани и фотьойли, шкафове и бюра - трудно може да се разминат двама души. За обществена поръчка и извършване на капитален ремонт на сградата ще са необходими около три години. Желанието на ръководството е да се изнесат временно, да се направи основен ремонт, след което един етаж да бъде предоставен на синята партия за който да плащат. Защото сградата има и историческа стойност.

Тръгваме с главния секретар Илия Лазаров по етажите, гъмжащи някога от политици и журналисти - тук бе и редакцията на в. “Демокрация”. Празни стаи, петна по стените и таваните, от които са изкъртени цели парчета мазилка. На петия етаж е кабинетът на председателя на партията. Жалка гледка - мръсни петна по тавана и по стените. А някога тук са били Желю Желев, Филип Димитров и Иван Костов и в тази стая са се вземали най-важните решения за развитието на България след промяната през ноември 1989 г.

На шестия етаж е залата, в която всеки вторник заседаваше Националният изпълнителен съвет на СДС. Същата история - отлюспени парчета мазилка от стените и таваните. Вратата към терасата, откъдето се открива прекрасна гледка към София, се отваря трудно, не е подменяна от 1968 година. На тази тераса едно време се събираха пушачите след многочасовите спорове по най-различни вътрешно и външнополитически теми.

Много модерната за времето си сграда от стъкло и алуминий е построена през 1968 година за щаб на Световния фестивал на младежта и студентите. Председател на щаба бе тогавашният секретар на комсомола Петър Младенов. След това тук се нанася Българската индустриална стопанска асоциация на Огнян Дойнов. През януари 1990 г. правителството на Андрей Луканов дава сградата на новосъздадената опозиция СДС. Понеже само един тротоар от два метра дели сградата от улицата, идеята е била, че няма да може да се организират големи митинги пред нея. Но въпреки това историята помни многолюдни сини демонстрации, които спираха с часове тролеите по “Раковски”.

Главният секретар Илия Лазаров показва в какво състояние е кабинетът, в който са седели Желю Желев, Филип Димитров и Иван Костов.

Едно от най-емблематичните посещения на “Раковски” 134 бе на лидера на БСП Жан Виденов, който дойде в “бърлогата на врага” на 5 януари 1994 г. и се разбраха с Филип Димитров да има предсрочни избори до края на годината, както и стана.
Днес всичко това е минало и тъне в забрава. В последните години в емблематичната сграда се нанесоха и квартиранти на по два етажа - “Воля” на Марешки на първия и шестия и НФСБ на Валери Симеонов на втория и третия. За СДС останаха четвъртия и петият етаж, за които сините редовно са си плащали наема. “С Марешки имаше мирно съвместно съществуване, но Симеонов отказваше да участва в общите разходи за поддръжка на сградата, например когато се сменяше въжето на асансьора”, спомнят си хора от администрацията.

В скоро време новият временен адрес на СДС може да бъде на площад “Славейков”, където има свободни помещения около 200 кв. м. в Градската библиотека, където беше “Атака”. “Това ни устройва, но проблемът не е в офиса, а в историческото мислене, сградата има историческа стойност. Готови сме да отидем временно на “Славейков”, да си направят ремонт на сградата и след това да ни дадат един етаж”, казва на изпроводяк Илия Лазаров.