„Ферари“ е специалният отбор във Формула 1. С основание или без, триумф с червената кола се смята за по-голямо постижение от титла с някои друг тим. Това, а и склонността на „скудерията“ да поставя пилотите си на пиедестал, всъщност не говори много добре за „Ферари“ - сякаш за да караш техния болид е нужно нещо повече. Това може да изглежда като добра пиар стратегия, базирана на култовия статут на серийните коли от Маранело – те не са за всеки. Оказа се, че пет поредни състезателни коли на италианския тим не бяха подходящи за Себастиан Фетел, четирикратен световен шампион, който напуска отбора като най-големия неудачник в историята.

Ева, Маргерита, Джина, Лория и Лина не се поддадоха на чара на немския пилот, който трябваше да е новият супергерой в „кралските гонки“. Може би магията работеше, когато женските имена на колите бяха давани от наточен хлапак и бе развалена, когато вместо него в гаража дойде млад баща...

Никой в историята на най-престижния автомобилен спорт не е започвал кариерата си с такъв летящ старт. Младият Себ вървеше малко след „детето на „Макларън“ Люис Хамилтън и последователно чупеше рекордите му за най-млад победител и шампион. Той е първият бисер на академията на „Ред Бул“, която след него обучи много от талантите в различни автомобилни серии. Победа на „Монца“ за втория тим „Торо Росо“ води до „повишение“ в първия отбор, където печели 4 старта още в дебютния сезон и завършва втори в крайното класиране.

От 2010-а до 2014-а „Ред Бул“ и младата им звезда окупират безапелационно върха. Колата на конструктора Ейдриън Нюи с лекота взима бързите завои на идентичните нови писти, които изобилстват в календара и има съкрушително предимство пред болидите на утвърдените автомобилни компания. През седмица Фетел скача триумфално на подиума с вдигнат показалец, а детинската му усмивка върви в комплект с мрачните брадясали физиономии на съотборника му Марк Уебър и Фернандо Алонсо.

Испанецът прави чудеса с тежката кола на „Ферари“, но това много рядко стига за повече от място в подножието. За австралийския ветеран пък безскрупулно е отредена ролята на „Баричело“ - човек, който да пази гърба на шампиона. Той от време на време се бунтува, колите им се блъскат, отборът ги вика на разговори. Но планът има само една точка – Фетел шампион. Кулминацията е през 2013-а, в която завършва с 9 поредни победи, но също така показва, че така повече не може да продължава. Все пак Формула 1 не е създадена, за да е рекламна платформа на производител на енергийни напитки.

Идилията свършва на следващата година. През януари Себастиан и приятелката му Ханна се сдобиха с първото си дете. А после дойде началото на сезона. „Мерцедес“ наложи волята си правилникът да дава предимство на ходовата част на колите, вместо на аеродинамиката, която е козът на „червените бикове“. При „сребърните стрели“ на мястото на Михаел Шумахер пристига Люис Хамилтън, който поставя началото на нова ера. А в „Ред Бул“ вместо Уебър вече е жадният да се докаже негов сънародник Даниел Рикардо. Той е единственият, освен пилотите на „Мерцедес“, спечелил състезания през 2014-а, докато Фетел стига едва до 4 подиума...

Още в средата на сезона става ясно, че разжалваният шампион ще е новият ас на „Ферари“. В Италия посрещат германеца като спасител, припомнят прякора му Бейби Шуми и се опитват да го поставят в ботушите на ментора му Михаел Шумахер. В първите два сезона обаче колата на тима е далеч от тази на „Мерцедес“ – Фетел печели едва 3 старта, а за титлата се борят Люис Хамилтън и Нико Розберг. Доминацията на „сребърните стрели“ бързо става още по-неприлична от тази на „Ред Бул“. С годините обаче „Ферари“ успява да компенсира доста от изоставането по отношение на болида, а на завърналия се Кими Райконен е вменена поддържаща роля и той на практика няма право да завършва пред съотборника си. Така Себ получава шансове да оспори превъзходството на Хамилтън. За негово нещастие обаче той губи няколко дуела за първото място в отделни състезания, а в други отпада заради собствени грешки. Две поредни втори места в крайното класиране през 2017-а и 2018-а започват да го превръщат във „втори Алонсо“.

Но големият кошмар идва с оттеглянето на Райконен и привличането на младия Шарл Льоклер. Пилотът от Монако идва като надежда за по-далечно бъдеще, но още в първите стартове показва по-добро каране от именития си съотборник. До средата на сезона в отбора се чудят какво да правят, но в един момент новият шеф Матия Биното решава да изостави дългогодишната практика за налагане на йерархия и оставя двамата да се оправят на пистата. Бързо става ясно, че Фетел може да взима 7-8 пъти по-голяма заплата от Льоклер, но далеч не е 7-8 пъти по-добър от него. В повечето случаи дори е по-слаб, а италианските медии го заливат с яростни критики. През това време Хамилтън пише история и започва да мечтае за рекордите на Шумахер. Ветерани и други авторитети сравняват постиженията на най-великите от миналото и настоящето, като често изпускат Фетел. Въпреки че има 4 титли – колкото Ален Прост и с една повече от Айртон Сена, легендите почти не споменават Себ, когато ги попитат кой е най-великият в историята. Тази битка вече изглежда загубена. Освен ако от „Мерцедес“ не се смилят над пилота и не го вземат за съотборник на Люис с „право на изпреварване“...