Край Вардар очакват трепетно първите ходове на новото правителство с надеждата България да промени своята политика

Езикът, на който се говори в днешната РСМ до 1944 г., е български и е променен по изкуствен начин

Една от лошите черти на българските политици е, че когато дойдат на власт, всичко в света за тях сякаш започва отначало, от Адам и Ева, като че ли са новородени. Аз съм убеден в добрите им намерения, но не е необходимо винаги да тръгваш от предпоставеното решение за пълния провал не предишните управляващи във всяко тяхно начинание. Например, в Обединеното кралство понякога се спазват закони, писани в далечния ХV в., когато на престола на Англия още е била династията на Плантагенетите. Сигурно заради това, че сами се отказваме от натрупания исторически опит като нация, успяхме са се изхитрим за един век два пъти да строим капитализъм и един път – социализъм.

Ето защо на нас, експертите, непрекъснато се налага да повтаряме вече казани неща. Особено що се касае за външната политика. И особено по изключително болния въпрос за Северна Македония. Днес в публичното пространство прехвърчат всякакви идеи, като тази да разменяме историята си срещу влизане в Шенген или пък за да получаваме визи за САЩ. Или като това да престанем да се занимаваме с тази овехтяла историческа проблематика и да се насочим изцяло към съвремието.

Не е тайна, че край Вардар очакват трепетно първите ходове на новото правителство с надеждата България да промени своята политика по отношение на влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз. Много от тамошните политици смятат, че след голямата политическа бъркотия у нас ще могат по-лесно да притиснат българската страна и да я принудят да отстъпи. 

Но не така мисли българският народ! Доказаха го социологическите проучвания, показали ясно, че 86% от българите са против влизането на Република Северна Македония в ЕС при налаганите от нейна страна условия. Става дума за фактическото неприемане на единен общ език и обща история до 1944 г. Ще припомня, че твърдата позиция по този въпрос е гласувана от Българския парламент и е подкрепена от всички партии и от президента Република България Румен Радев. И за да не „забрави” или замете под масата някой от политиците какви точно са българските „червени линии“, очертани преди малко повече от две години, ще си позволя да ги припомня:

Из „Рамкова спогодба относно разширяването на ЕС и присъединяването на Северна Македония“ от 09.10.2019 г.

- България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм.

- Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България.

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

- предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

- езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г.

- ясен ангажимент и времева рамка за постигане на договореност по други важни личности и събития от общата ни история до 1944 г.

Тук съм изнесъл само няколко главни пункта от Рамковата спогодба. В нея има и редица други моменти като промяната на учебниците по история, общи чествания, спиране на езика на омразата и т. н. На 10.10.2019 г. Народното събрание на Р. България приема документа със 129 гласа „за“, 4 – „против“ и 1 – „въздържал се“, като излиза със специална Декларация. 

Съзнавайки, че в сегашния парламент влизат много нови политици, нямащи още необходимата подготовка и познания по този въпрос, ще си позволя да сумирам всичко в два основни постулата, от които по никакъв начин не трябва да се отстъпва:

1. До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).

2. Езикът, на който се говори в днешната РСМ до 1944 г., е български и е променен по изкуствен начин, като е превърнат в нова езикова норма.

Всичко това по никакъв начин не нарушава днешния „идентитет“ на гражданите в Република Северна Македония. Ние признаваме, че сега там има отделен народ и отделен език, изграден върху българската езикова норма. Същевременно категорично призоваваме да спре кражбата на българска история и култура. 

Ето това е може да бъде единствената основа за споразумение! Защото в противен случай ние, българите, ще трябва да обясняваме на децата си, че Самуил е бил македонски цар, а братя Миладинови са събирали македонски песни. А тези оцелели граждани с българско самосъзнание в Република Северна Македония ще останат без аргументи за своя български произход!