Случва се посред лято да видиш хора в парка, въоръжени с щеки, като на скиорите, и да се предвижват с движения, характерни за колегите им от „белия” спорт. А на краката – обули маратонки. Всъщност дисциплината се нарича „северно ходене”, която има репутация на пенсионерски фитнес. А именно, упражняване на лека активност за онези, които вече им е трудно да бягат, плуват или въртят педалите.

В действителност обаче „северното ходене” е спорт, измислен за младите. Дълго време той е част от тренировките на скиорите. Но през 1966-а финландската учителка по физическо възпитание Лена Яаскелайнен измисля комплекс от упражнения за ученици, които се превръщат в предшественик на новата дисциплина. По-късно преподавателката става професор в университета, където продължава да развива идеите си, но вече със студенти. А първото състезание е на Олимпийския стадион в Хелзинки през 1988-а, което е доста забавно. Домакините планират надпревара със ски, но снегът се стопява. А финландците, за да не отменят надпреварата и разочароват публиката, организират ходене с щеки, но без ски.

Оказва се, че ходенето с пръчки е доста по-полезно от това без, защото щеката играе ролята на тренажор за ръката и натоварва мускулите на рамото. А при правилна техника участват 90 процента от мускулите на цялото тяло. Освен това, пръчките или щеките, при отблъскване намаляват напрежението в ставите – колене, кръст, таз, гръбнак. И се получава двоен ефект – мускулите се натоварват, а ставите – разтоварват, което е важно и за рехабилитация. Много често бивши и опитни спортисти практикуват северно ходене след възстановяване от травми.

За тази дисциплина обаче е необходима специална щека, а не скиорска. И колкото повече карбон има, толкова по-добре, за да не натоварва лакътя. А за да е ефективно заниманието нужни три неща – циклично напрягане и отпускане на ръката, съответна амплитуда и широка, пружинираща стъпка.

Обувката също е важна. За правилното ходене тя трябва да е гъвкава и лека, но и да има мека подпора на извивката на стъпалото. Да има и задължителното скосяване на подметката в областта на петата. С други думи, не трябва да е плоска, защото няма да може да се приложи техниката правилно. В този случай за лятото добра работа вършат обикновените маратонките. И повечето модели са подходящи. А за зимата се използват туристически обувки за преход. И като правило, изолирани с оребрен протектор.

Ако пък заниманията не са редовни е възможно да са навсякъде, дори на асфалта край дома ви, разбира се, с гумени накрайници на щеките. Но асфалтът не е най-добрият избор – твърдата повърхност малко противоречи на оздравителната идея на спорта. Най-добрият вариант е по пътеки в паркове или в гората. И тогава натоварването в ставите ще бъде оптимално.

Хубавото на този спорт, е че всеки може да го практикува, стига да няма сериозни заболявания. Като, например, инфаркт или инсулт, остри хронични заболявания.

И дори ходенето да се практикува всеки ден, няма опасност от претоварване. Световната здравна организация, например, препоръчва 10 000 крачки на ден или това са около 4-5 км, които спокойно може да се изминават с пръчки в ръце. А с правилната техника всеки сам може да избира натоварването – темпо, трасе. Рискът от травми пък е почти нулев. Основната задача на практикуващия е да бъде в аеробен режим, когато мускулите максимално се насищат с кислород. А при липса на апарат, състоянието на спортуващия може да се провери с „говорен тест”, т.е. ако общуваш при ходене с партньора до теб и не се задъхваш, означава че си в аеробен режим. В противен случай трябва да забавиш темпото.

Разбира се, натоварванията зависят от това дали се подготвяш професионално или любителски. За момента няма световни първенства, но има европейски. А със северно ходене се занимават около 50 милиона души на планетата.

И още нещо. Оказва се, че този спорт с щеки, маратонки и правилна техника стопява два пъти повече калории отколкото един час прекаран в джогинг, например. Така че, си струва да се опита!