Украинската газотранспортна система (ГТС) губи пред „Северен поток – 2“ от търговска гледна точка по редица точки. Дори по отношение на въглеродния отпечатък той има огромно предимство. А нали ниските емисии на парникови газове са новата "религия" на ЕС. Какви са ползите от руската тръба?

За Русия проектът „Северен поток 2“ (СП-2) е предимно търговски, независимо от това как Украйна се опитва да го политизира заедно с Полша и САЩ. Колко по-изгоден за „Газпром“ и за Русия е СП-2, за разлика от доставките на газ през украинската газова транспортна система (ГТС)?

Първо, Русия спестява $3 млрд., като изпомпва газ през новите ГТС годишно, в съответствие с предлаганите обеми на доставките. Това обяви наскоро президентът на Русия Владимир Путин. Подобна оценка беше изразена и от Украйна. Преди това "Нафтогаз" също оцени загубите на Украйна от стартирането на СП-2 на 3% от БВП на страната или на $3 млрд.

Второ, транспортната тарифа за украинската ГТС е по-висока, отколкото за СП-2. Още през 2016 г. ръководителят на „Газпром“ Алексей Милър заяви, че транзитът през Украйна ще бъде с 20% по-скъп, отколкото през руския тръбопровод. Защото тарифата за СП-2 ще бъде $2,1 за 1 000 м3 на 100 км, а тарифата през Украйна е $2,5. Въпреки това, в новия транзитен договор, подписан през декември 2019 г., Киев постигна още по-висока тарифа за изпомпването. Самият договор е търговски затворен договор, но според неофициалната информация там са регистрирани тарифи на стойност $2,66 за 1 000 м3 на 100 км въз основа на дължината на украинската ГТС от 1 192,48 км. Или транзитът през Украйна е станал по-скъп от доставките на газ през СП-2.

Като се отчетат всички данъци и такси, разходите за изпомпване на руски газ в Европа през украинската ГТС излизат на $31,72 за 1 000 м3. В резултат на това, за транзита на 225 млрд. м3 газ за 5 години на договора, „Нафтогаз“ може да спечели най-малкото $7,13 млрд. Но тук говорим само за договорените обеми на руското изпомпване на газ - 65 млрд. м3 през първата година и 40 млрд. м3 всеки през следващите 4 години. „Газпром“ е длъжен да плати за тези обеми съгласно принципа „вземи или плати“ във всеки случай, дори ако физически се изпомпва по-малко количество, например, когато търсенето от европейските купувачи намалее.

Тази година се разви обратната ситуация и търсенето на газ в ЕС беше рекордно високо. Затова „Газпром“ изпомпваше през Украйна дори повече, отколкото се изисква по договора. През първите 9 месеца на 2021 г. „Газпром“ увеличи транзита през украинската ГТС с повече от 8%. Въпреки че, този бизнес е още по-малко печеливш, тъй като за изпомпване на допълнителните обеми над 40 млрд. м3 е предвидена тарифа с повишен коефициент. Резервирането на допълнителни капацитети на украинската ГТС за тримесечие ще струва 1,1 пъти повече от обичайната ставка, за месец - 1,2 пъти и за ден - 1,45 пъти. Тоест тарифната ставка може да нарасне до 45%.

Трето, новата ГТС е много по-ефективна поради по-късото разстояние и по-високото налягане в тръбата.
„Дължината на тръбата от ресурсната база до Германия по двата СП е по-малка от тази през Украйна. Включително, и защото производственият център се измести. Доставката на газ от Бованенковското находище в Ямал, която се превърна в основна ресурсна база, стана с 1900 км по-късо до границата на Германия“, казва Игор Юшков. Съответно, колкото по-малко километри са необходими за транспортирането на газ по тръбите, толкова по-ниски са разходите за изпомпване. По-високото налягане в тръбата също допринася за това.

Четвърто, в случая на СП-2, "Газпром" плаща транзита на газ не само на по-ниски тарифи, но и на себе си, тоест тези разходи остават в касата на руската компания. Докато за изпомпване през украинската тръба, таксата отива в джоба на съвсем друга компания и държава.

Ако "Газпром" плати транспортната тарифа не на чуждата компания, а всъщност на себе си, тогава само оперативните разходи ще бъдат отразени в разходните позиции, докато инвестиционните разходи ще бъдат заменени с непаричната статия - амортизация. Това означава, че спестените милиарди поради прехвърлянето на обемите на транзит на газ от украинското трасе към новите газопроводи (включително и „Турски поток“) ще увеличат финансовите показатели EBITDA на компанията и свободния паричен поток с тази разлика, отбеляза по-рано „Газпром“.

СП-1 е наполовина собственост на „Газпром“ (втората част е собственост на европейските му партньори), но СП-2 е 100% собственост на руската компания. „Първо, парите за изпомпване на газ през втората тръба ще бъдат използвани за погасяването на заемите, дадени от европейските компании по време на строителството. До изплащането на заема акциите на тръбата са като залог при кредиторите“, отбелязва Юшков. Тоест, търговско изгодно е „Газпром“ като инвеститор и компания, взела заема, да изпомпва възможно най-много газ през СП-2, за да изплати заемите възможно най-бързо и да започне да реализира печалба.

Пето. Новите ГТС са не само по-ефективни, но и по-надеждни. „Украинската ГТС е построена през 1970-те и 1980-те години по времето на СССР. Това означава, че авариите тук ще се случват по-често, и профилактичната работа тук трябва да се извършва по-често и ще бъде по-скъпа“, отбелязва Юшков.

Шесто. СП-2 печели дори по отношение на грижите за климатичните промени на планетата. Доставките чрез нови ГТС, които бяха въведени в експлоатация през последните години или се въвеждат в експлоатация сега, намаляват количеството на емисиите на CO2 в атмосферата с 5,6 пъти поради новото оборудване и възможността за изпомпване на по-голям обем с по-ниски емисии поради по-високоро налягане, а това е победа на руската тръба срещу украинската.

Налягането в украинската ГТС не може да се увеличи, тъй като тя не е ремонтирана от десетилетия, и всеки момент може да аварира и тогава всички ще страдат - и транзитната страна, и потребителите на газ.
„Няма съмнение, че украинският маршрут има по-голям въглероден отпечатък. В крайна сметка той е по-дълъг от СП-1 и СП-2. Второ, компресорните станции на украинската ГТС са по-малко ефективни, тъй като са строени по времето на СССР, когато въпросът за въглеродния отпечатък не беше такъв, както е сега. Основните емисии на парникови газове възникват при изгарянето на гориво, което се използва от компресорните станции.

Условно на всеки 100 км изпомпване на газ Украйна изразходва повече гориво, отколкото когато се доставя горивото през нови тръби“, обяснява Игор Юшков.

И накрая, седмо. СП-2 влиза директно в европейска държава - Германия, което намалява транзитните рискове, които Украйна създава умишлено.

„Украйна, каквото и да се каже, политизира транзита на руския газ и създава рискове за него. Наскоро ръководителят на „Оператора на украинската ГТС“ Сергей Макогон проведе преговори с НАТО. Какви преговори може да има ръководителят на едно търговско дружество, което предоставя конвенционални транспортни услуги за доставка на стоки от точка А до точка Б с военно-политическия блок? Или Украйна започва да изисква забраната на търговския договор за доставката на газ между Унгария и „Газпром“. Когато „Газпром“ изпомпва газ през морския обходния газопровод, никой няма да може да му пречи с такива проблеми", казва Юшков.

Да не говорим за това, че Украйна има опит в саботажите на енергийната система. „Хората с гранати взривиха стълб за пренос на електроенергия в Крим и не пуснаха работниците за ремонт там няколко дни и досега никой не е наказан“, спомня си Юшков.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)