Концесионери извиват ръцете на инвеститорите

Искат предплащане за секции на плажа до 25 май, за да дадат хотелиерите безплатни принадлежности на туристите си

Близо 250 000 лв. струва преотдадено парче от ивицата

Летният сезон е пред провал заради скъпи чадъри и шезлонги. За това за пореден път алармират от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Причината е, че за разлика от предходното лято не са приети мерки за намаляване на концесионните такси и съответно цените на плажните принадлежности от страна на държавата.

В резултат на несвършената работа в момента концесионерите буквално извиват ръцете на хотелиерите и искат от тях да предплатят поне 50 на сто от дължимите суми за пренаемане на парчета от ивиците, обяснява председателят на БХРА Георги Щерев.

Държавата буквално е оставила стопаните на ивиците и хотелиерите да се разбират помежду си. Така концесионери и наематели плащат една такса за стопанисване на ивиците, но впоследствие преотдават парчета от нея на 4 и 5-звездните хотели, които от своя страна ги предлагат безплатно на туристите, като част от пакета. Вече са подписани договори с международните туроператори, заради уверенията, че чадърите ще са евтини, а концесионните такси намалени поне до 2022 г., обясняват притеснени инвеститори.

Сега пред нас има два избора - или да платим около 250 000 лева за ползването на 200 чадъра на плажа или да не включим шезлонгите в пакетите. В първия случай няма откъде да вземем парите предвид кризата и фактът, че хотелиерите са единствените, които не получиха целево финансиране от държавата или друга помощ за оцеляване на бизнеса им. Във втория означава да излъжем и малкото бъдещи туристи, които ще пристигнат това лято, да дължим впоследствие огромни суми за рекламации и да очерним имиджа си като дестинация, обясниха пред “Труд” хотелиери, пожелали да останат анонимни.

Всъщност до 25 май хотелиерите трябва да платят поне по 125 000 лв. или половината от сумата за сезона, за да си гарантират ползването на чадърите. Това предвид несигурността за сезона е меко казано изнудване, категорични са от бизнеса пред “Труд”. Всеки един чадър ни излиза 13,30 лева на ден, като половината ги искат след по-малко от 10 дни, жалват се инвеститорите.

Според БХРА държавата изкуствено създава конфликт и противопоставя хотелиери и концесионери, тъй като поставя стопаните на ивиците в ролята на посредници.

“Цялата грижа по поддържане и почистване на ивиците остава за новите наемателите, а и самите чадъри и шезлонги са собственост на хотелиерите. Концесионерите в най-добрия случай осигуряват спасители и медицинско обслужване и при този наистина сравнително нисък разход да се реализира марж на печалба от 5-7 пъти е необяснимо”, обясняват от БХРА. 8 милиона лева, колкото получава годишно държавата от отдаването на плажовете на концесионери и наематели ли струва оцеляването на туризма, който внася стотици пъти повече средства в бюджета, питат още от организацията.

Като стимул

Държавата да поеме 25% от разходите за почивка на ваксинираните

50 на сто от ваканцията за лекари и учители да е безплатно

Държавата да плати част от ваканцията на ваксинираните българи, като стимул за повече имунизирани, предлагат хотелиери.

Държавата да поеме част от разходите за ваканции у нас на българите, като стимул за повишаване на интереса към имунизационния процес. Това предлагат от БХРА. Българите са основните ни клиенти и държавата трябва да помисли как да ги стимулира да изберат България за почивката си, категоричен е председателят на БХРА Георги Щерев.

“Сред вариантите са например държавата да изплаща обратно до 25 на сто от похарчените средства за ваканция до определена сума на всички ваксинирани българи, като стимул за имунизация. Или пък държавата да плати до 50 на сто от стойността на почивката за всички от първа линия на битката срещу коронавируса като лекари и учители”, обясняват от БХРА. Според мен обществото е длъжно на тези хора и трябва да измисли варианти да им покаже своята благодарност, категоричен е Щерев. Това е доказан и изпитан механизъм, който нашите конкуренти използват, за да развият вътрешния си пазар, допълва той.