Този месец в българските кина тръгва епоса на Кевин Костнър „Хоризонт: Американска сага – Глава 1“. Най-красивото тяло и лице в мащабната продукция несъмнено е Сиена Милър Очарователната звезда започна 2024-а с ново бебе и нови роли. Тя роди за втори път на 42 години, а сега предстоят и премиерите на новите филми с нейно участие. Най-високи са очакванията към двете части на „Хоризонт: Американска сага“.

Страхотната Сиена има дългогодишна репутация на британска красавица с изявен артистичен талант и атрактивно тяло. Тя пробива като модел и после се настанява удобно в престижното кино с участия в заглавия като „Лейър кейк”, „Алфи”, „Златното момиче” „Острието на любовта”, и „GI Joe: Изгревът на Кобра”. Милър е номинирана за „Златен глобус” и 2 награди „БАФТА”. В последните години предпочита по-сериозни актьорски предизвикателства, но все още не отказва и участия в скъпи реклами на световноизвестни марки. Тя е родена в проспериращо семейство на майка модел и баща банкер, получила е елитно образование, но още в началото на кариерата си се утвърждава като бунтарка, склонна да излиза отвъд очакванията на обществото за нея. Сиена продължава да играе, но от няколко години е и силно отдадена в ролята си на майка.

- Сиена, преди време провокирахте множество реакции с изречението, че не сте от „най-сдържаните жени на света“. Още ли стоите  зад тези думи?
- Вижте, дълго време моногамията ми беше странна. Не съм от момичетата, които искат да бъдат известни основно като „гаджето на някой”. Била съм във връзки с известни мъже и отношението на медиите е предвидимо и разочароващо. Цари суета и вълнение, но по възможно най-лошия начин. Някои са по-суетни от жените. Аз съм отгледана от доста либерални родители, които винаги са стимулирали моята креативност и са вярвали в свободата на личността и индивида като основна ценност. Филми като „Алфи” изследват крайните вариации на тази свобода и разглеждат до какво може да доведе определен начин на живот. Защото свободата е и отговорност.

- А децата промениха ли вашата перспектива?
- По всеки възможен начин. Вече съм убедена, че майчинството е нещото, което те променя най-дълбоко. Преди да родя бях по-скоро капризна и спонтанна. Сега чувствам, че съм намерила пътя, който търсих и че животът може да бъде красив и прост. Разхождаме се в парка, отиваме в провинцията, а моето малко момиче се въргаля в калта и язди понита. Сега имам и второ бебе на бял свят. Но, разбира се, не всичко е идилия и хармония. За мен да имаш деца е най-невероятното изживяване на света, но в същото време те изстрелва в един свят на тотален хаос, в който през цялото време се чувстваш изтощена. Буквално мога да заспя в момента на масата. Би ми се искало да съм по-добра в балансирането между работата и отглеждането на децата. Да съм супермайка, въпреки че едва ли някоя жена се чувства като супермайка, дори да е такава. Това е проклятието на майчинството. Старая се, но не мога да разбера това постоянно усещане за вина. Понякога си мисля, че самите ние си го измисляме, въпреки че е странно да се самонаказваме по този начин. Но винаги се чувстваме виновни, че не сме достатъчно добри майки, че не балансираме добре между детето и работата.

- Какво ви привлече към главната женска роля в „Анатомия на един скандал“, за която получихте отлични отзиви?
- Винаги съм желала да играя сложни и противоречиви персонажи. А ролята в „Анатомия на един скандал“ е точно такава. Ако получа сценарий, в която моята героиня е едноизмерна като картонена изрезка много е вероятно да подходя невдъхновено и мързеливо към задачата, да се отегча и в крайна сметка резултатът да бъде пълен боклук.

Не си падам по ролите тип „сладкото момиче” или „секси мацката”, чиято единствена функция в историята е да бъдат романтичната цел на мъжете, които доминират пейзажа по предварителен дизайн. С удоволствие играя по-нюансирани и опасни образи, бунтарки с чувство за идентичност извън стереотипите. Самата аз винаги съм се възприемала като черната овца.

- Защо смятате така?
- Съществува известна разрушителност в характера ми, но винаги се опитвам да я държа под контрол. Това е като лудата, страстна любов. Трябва да има малко лудост и саморазрушителни елементи, за да се получи този толкова горещ и експлозивен коктейл от емоции и силни усещания. Имам и откривателски дух, кипя от любопитство, не се страхувам от непознатите територии - буквално и в психологически план.

- В какво се изразява тази разрушителност?
- Ами, понякога имам къс лимит на търпението и толерантността. Случвало се е да раздавам шамари. Един път почти нокаутирах папарак, който определено си го заслужи. Такива ситуации те изкарват извън контрол. Сега като се замисля на няколко пъти съм удряла хора, но никога не съм прекалявала и не се е стигало до наистина екстремни и опасни моменти. Като цяло успявам да запазя баланс, но несъмнено в мен има по-агресивни нотки. Ако може да ги контролираш може и да извлечеш полза от тях. Особено ако си артист, който търси вдъхновение в гнева и разрушението. Отрицателните емоции дават интересна и различна перспектива и отварят още по-широко способността ни да разберем човешката природа. Няма как да избягаме от нея.

- Като говорим за човешка природа, какво мислите за женкарството и плейбой културата, показани и във филма с ваше участие “Алфи”?
- „Алфи” си остава един елегантен и добре направен филм за умел прелъстител и проблемите, които произтичат от неговия начин на живот. Има нещо наистина съблазнително в този образ, нещо чаровно. Той е от хората, които те карата да се чувстваш като най-важното нещо на света. Жените обичаме това усещане. Срещала съм доста казанови в живота си и доста от тях не съм харесала. Със сигурност ми предстои да срещна още такива образи. В киното и извън него. Но честно казано на една жена лесно и писва от подобни персонажи.