Американските експерти настояват да се даде статут на на Таврида на руска колония по примера на Гибралтар

След като Лукашенко, президентът на Беларус, каза: „След референдума Крим де юре стана руски“, а външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба обеща да си отмъсти на Батка Лукашенко.

„Ако Беларус наистина признае незаконната окупация на Крим от Русия, това ще нанесе непоправим удар върху украинско-белоруските отношения. Ние ще действаме по нашата пълна програма", това бяха заплашителните думи на ръководителя на външното министерство на "Независимата" цитирани от агенция "Укринформ".

Напоследък Батка не е първият от държавните глави, който обяви това за свършен факт. Само няколко дни по-рано българският президент Румен Радев нарече Таврида за част от Русия и това го прави за втори път. Дори след бурните протести на Украйна. И според него "тук няма никаква драма".

Какво е любопитното. Западният Зевс, тоест Вашингтон, не удари светкавично "опортюниста" Радев, а САЩ само изразиха своята сериозна "загриженост", което, разбира се, се разглежда като ход в полза на Москва.

Няма съмнение, че Държавният департамент е позвънил в кабинета на президента на България, след което кабинетът на държавния глава "е разиграл малко" думите на своя шеф. Но самият Румен Радев си остана при своите думи – „Крим е руски и баста“.

В рефлексното изявление на посолството на САЩ в България от 22 ноември се отбелязва специално: „САЩ, G7, ЕС и НАТО ясно и единодушно изразиха нашата позиция, че въпреки опита за анексия и продължаващата окупация от Русия, Крим е на Украйна... Ние, САЩ не признаваме и няма да признаем усилията на Русия да легитимира това незаконно завземане".

Примерът на българския президент ясно показва, че проамериканската общност от държави гледа в официалната уста на чичо Сам по този въпрос, но никакви големи думи няма да върнат руския Крим на безнадеждната Украйна.

Обикновените американци изобщо не се притесняват от този въпрос. Сред тях обаче има ценители на историята, и това може да се прочете във форумите в страната на „Звездите и ивиците“ на тема дали Америка признава Таврида като част от Русия. Най-често срещаната позиция е следната: „Мнението на много граждани на САЩ е безполезно. Много от водещите ни политици са откровени циници, но хората все още куцукат след тях. Крим е част от Русия, така както Тибет е част от Китай, а Фолклендските острови са част от Великобритания".

Може да се срещне и следното мнение: „Русия във всеки случай ще счита Крим за неразделна част от Русия, затова в отговор ООН, САЩ и международната общност могат да направят своя компромис и да признаят Крим за руска колония, след като Америка не иска да признае полуострова за руски, просто така, както например Гибралтар днес е британска колония“.

От гледна точка на редица анализатори, например Маркус Грант, даването на Крим на официален статут на руска колония премахва много световни проблеми от дневния ред. Това обаче е по-скоро лошо, отколкото добро решение за Москва. От една страна, температурата в отношенията между Руската федерация и Запада ще спадне, от друга, Украйна ще има възможността да се присъедини към ЕС и НАТО, като запази териториалните си претенции към Русия, подкрепяни от Америка.

„Да продължава да твърди, че Крим е част от Украйна, означава само едно нещо за Киев: „НИКОГА ДА НЕ влезе в ЕС (за да повиши жизнения си стандарт до европейския) и в НАТО (за да получите чадър на сигурност)“. Рано или късно Украйна ще разбере, че всички идеи, събрани под името „Майдан“, са фалшиви цели, само защото украинците ще продължават да твърдят, че Крим е част от Украйна“.

Междувременно, в съответствие с правните документи на ООН и декларациите за деколонизация, приети от световната общност, всички колонии имат правото на референдум за независимост, последван от плебисцит за присъединяване към всяка страна, която им се харесва – независимо дали става дума за Украйна, Германия или САЩ. „Да, ако такъв референдум се проведе днес, кримчаните при всеки случай биха гласували да бъдат в Русия, но в бъдещето... Но никой не знае какво ще се случи в бъдеще. Особено ако украинците заживеят много по-добре от руснаците“, разсъждава Грант.

И, напротив, ако допълнително затегнете „западните гайки на руския болт“, тогава можете да прекъснете нишката, след което огромната страна с мощната армия ще предприеме мерки, за да принуди САЩ да признаят Крим за руски.

Това теоретично е възможно, отбелязва например Елбридж Колби, бивш заместник-помощник на ръководителя на Министерството на отбраната на САЩ, и директор на отбранителната програма на Центъра за нова сигурност в САЩ. Според него „това не са завоевания на държавите чрез война, а ограничено завземане на земя въз основа на залога, че врагът (в случая САЩ) няма да рискува да води по-голяма (ядрена) война за (чужда) територия. Повечето сценарии за инвазия в Прибалтика или в Тайван... стимулират мисленето на САЩ в областта на отбраната".

Между другото, според Колби, „анексията на Крим“ от Русия не е нещо необичайно. Войната за Фолклендските острови между Аржентина и Обединеното кралство от 1982 г., войната в Каргил между Индия и Пакистан от 1999 г., индокитайският граничен конфликт от 2020 г. за спорния регион Аксайчин - всичко това са класика за военното решаване на териториални спорове, и това Колби е сигурен.

Той обръща внимание, че „завземането“ на територии все повече става обект на последващи политически пазарлъци. Това означава, че „агресорът” може хипотетично да върне спорните земи за решаване на другите си свои задачи в хода на мирните преговори. Например, Елцин беше готов уж да даде 2-3 острова от Курилския хребет (вероятно, „завзети“ от Япония), за да демонстрира новия си политически курс и възможността да „спечели“ милиарди долари. Интересното е къде, или по-точно при кого биха отишли?

Елбридж Колби не изключва пробив от страна на Русия по Сувалкския коридор към Калининградска област от територията на Беларус или от Ленинградската област през прибалтийските държави. „Свършеният факт по правило се случва на територията, която агресорът счита за политически ценна, ако я получи. В този смисъл руската анексия на Крим има смисъл, но руската окупация на Сувалкския коридор не, защото каква би могла да бъде политическата цена на тази територия?"

Тук Колби вижда отговора само в едно – да се дискредитира ролята на НАТО, тъй като се разбира че американците няма да се бият за прибалтийските държави под атомните бомби. Друг е въпросът защо Москва има нужда от това, след като Макрон, френският президент, вече призна, че „мозъкът на НАТО е мъртъв“.

Но политиката е изкуството на възможното, а войната е продължението на политиката. За да изглежда картината по-широка, сега в Белия дом се обсъжда остро темата за "Северен поток-2". Както пише Foreign Policy, рупорът на Държавния департамент: „Байдън възнамерява да премахне санкциите срещу СП-2 в законопроекта за отбраната“. Очевидно заради страха, че притиснатата в ъгъла руска мечка няма да има друг избор, освен да се втурне към Украйна или към прибалтийските държави. Излишно е да казвам, че спорът между вашингтонските ястреби и гълъби беше е в детайли, но авторите Роби Греймър, Джак Детч и Ейми Маккинън волю-неволю предадоха този свой американски страх. Факт е, че голяма война с Русия определено не е включена в плановете на САЩ.

Неслучайно темата за уж планираното руско превземане на Сувалкския коридор отново се обсъжда от задокеанските военни експерти на страниците на аналитичното издание War on the Rocks. Всъщност, за да запазят авторитета на НАТО, САЩ ще направят всичко друго, освен война. Това означава и да има политика на смекчаване на така наречения пакет от "кримски санкции".

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)