Симеон Сакскобургготски – последният цар на българите

Седмицата на титаните

Планетите понякога си правят странни шегички. Случва се, макар и рядко, огромно струпване на лидери и знаменитости, родени по едно и също време. Такава е предстоящата седмица, когато на бял свят през различните години са се появили Бойко Борисов и Гойко Митич – на 13 юни, Доналд Тръмп на 14 юни, Симеон Сакскобургготски на 16 юни, Пол Маккартни и Румен Радев на 18 юни. Към тях можем да добавим Георги Димитров на 18 юни, Че Гевара на 14 юни и Джордж Буш-старши на 12 юни. И всички те са зодия Близнаци, чийто девиз е „Аз мисля“. Мислете му!  

Животът му е изпълнен с драматични промени и житейски обрати

Симеон Борисов Сакскобургготски е цар на българите в периода 1943 – 1946 г. и министър-председател на България в правителството му (2001 – 2005). Прогонен от България, той прекарва почти целия си съзнателен живот като политически емигрант в Испания. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота и от рода на Орлеаните. По майчина линия е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия.

На 16 юни 1937 г. топовни гърмежи и камбанен звън оповестяват раждането на Симеон Сакскобургготски. Баща му, цар Борис III, тогава 43-годишен, отправя "Прокламация към нашия възлюблен народ". По случай раждането на престолонаследника са опростени закъснелите данъци; 4000 затворници са освободени; отменени са всички смъртни присъди и са заменени с доживотни. Оценките на всички ученици са повишени с 1 единица и през тази година никой не повтаря класа.

На 27 юни бебето престолонаследник е зачислено с чин "Подпоручик" в списъците на 6-и пехотен Търновски полк. На Петровден Симеон е кръстен в православната вяра на името на св. Симеон Стълпник в съответствие с православната вяра с вода, донесена от река Йордан от български военен пилот. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев.

Още от ранно детство животът на Симеон е изпълнен с драматични промени и житейски обрати. След смъртта на баща му Борис III през 1943 г. Симеон е провъзгласен за Симеон Втори, цар на българите. Тогава той е едва 6 годишен и поради непълнолетието, съгласно Търновската конституция, е създаден регентски съвет, които управлява от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. цар Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след референдум, цар Симеон II, сестра му княгиня Мария Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание.

Първоначално царската фамилия се установява в Истанбул, по-късно заминава за Александрия, в Египет, където Симеон постъпва във "Виктория колидж" - най-престижното британско училище във Северна Африка. Там негови съученици са много от сегашните високопоставени особи в арабския свят.

Няколко години по-късно испанският крал ги кани да се заселят в Испания, която става негова втора родина. Симеон продължава образованието си във Френския лицей, където среща бъдещата си съпруга. Впечатлен от френската образователна система, той осигурява по-късно същото образование на петте си деца. На 16 юни 1955 г., навършвайки пълнолетие, Симеон отправя първата си Прокламация към българския народ. В нея той заявява, че ще работи неуморно за просперитета на България и за свободата на тази държава.

През 1958 г. заминава в САЩ, където става курсант във военната академия "Вали Фордж" в Уейн, щата Пенсилвания. Там е приет под името кадет Симеон Рилски. Взима две години за една и се дипломира през 1959 г.
Връща се от САЩ и започва да изучава бизнес администрация. По това време той говори свободно седем езика: български, италиански, английски, немски, френски, испански и португалски, а също малко арабски. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“. Работи като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.

През 1962 г. се жени за Маргарита Гомец Асебо и Сехуеля. Имат пет деца: Кардам, Кирил, Константин-Асен, Кубрат, Калина. 

През цялото това време Симеон II не спира да се вълнува от живота в родината и от всичко, свързано с България. Работи активно с нашата емиграция по света, подпомага много сънародници. Поддържа широки международни контакти в икономическите кръгове, осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни части на света. 

Голямото завръщане, прието с екзалтация от българския народ, е през 1996 година. На 6 април 2001 година в знаково изявление в градините на резиденция Врана Симеон обявява, че ще промени България за 800 дни. На 2 май същата година той регистрира коалиция "Национално движение Симеон Втори", която печели на парламентарните избори 120 (точно половината) депутатски места в 39-то Народно събрание.

През 2005 г. оглавяваната от него партия НДСВ губи изборите, но Симеон Сакскобургготски участва в Съвета на тристранната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, която съставя кабинет с премиер Сергей Станишев. На следващите парламентарни избори през 2009 НДСВ събира едва 3% от гласовете. Със залеза на партията, Сакскобургготски се оттегля от политическия живот на страната.

Три пъти се жени за Маргарита Гомес

Доня Маргарита почти 60 години е неотлъчно до своя съпруг.

Симеон Сакскобургготски се среща с Маргарита Гомес-Асебо Сехуела преди той да постъпи във Военната академия в Съединените щати. Първата им среща е на парти през 1958 г. Младият кавалер веднага забелязва обаятелната красавица и без колебание я кани на танц, който прераства в истинска и споделена любов.
Симеон е силно впечатлен от Маргарита, но пътищата им се разделят. Надежда му дава новината за предстоящото й гостуване при приятелка в Америка. Научил адреса, Симеон й изпраща покана за годишния бал на академията, но заминаването й за Япония не позволява да се видят. Срещат се отново в Мадрид следващата година.

Двамата решават да сключат брак, но възниква религиозен проблем, тъй като Маргарита е католичка. Римската църква настоява некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон не може да приеме това, без да наруши Търновската конституция, макар по това време в България тя да не действа.

Опитвайки се да преодолее това препятствие, Симеон посещава два пъти Ватикана. Приет е от Папа Йоан ХХІІІ, когото наричат “Българския папа”. С негова помощ трудностите са преодолени и на 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии. Втората е на 20 януари в Лозана, където пред кмета на града сключват граждански брак. На следващия ден красивата църква във Вевей е препълнена с народ. За щастливото събитие са поканени роднини, както и българи от различни части на света. Благославянето на брака извършва митрополит Андрей заедно с руския архиепископ на Швейцария.

"Много е сложно да разтрогнеш три брака – почти невъзможно", шегува се доня Маргарита. От този брак се раждат пет деца - Кардам, Кирил, Кубрат, Константин Асен и Калина. Самата доня Маргарита не обича да говори за политика. Когато Симеон става министър-председател на България тя балансира живота на семейството между двете страни - България и Испания.

Доня Маргарита обича да пътува, а любимите й дестинации са Латинска и Северна Америка, в Средния и Далечния изток. В свободното си време кара водни ски, язди, играе тенис. Най-голямата й страст обаче е модата и често сама си прави тоалетите. Владее пет езика.

Борис IV е наследник на короната

Испанските медии наричат Борис IV „новият спасител на България“.

Първородният син на починалия през април 2015 г. княз Кардам Търновски – Борис е кръстен на прадядо си. Ако някога България се върне към монархическо държавно устройство, именно той ще бъде цар, след Симеон Втори. Според Търновската конституция царската корона се предава по низходяща мъжка линия – от баща при най-големия му син.

Младият Борис е завършил Европейския колеж в Мадрид, учил е в Австрия, където има кратък политически стаж в австрийския парламент, както и в Колежа по изкуства в Лондон. Говори английски, френски, немски, освен испански и малко български.

Борис е кръстен в православната вяра, тъй като семейството му следва принципите на Търновската конституция, според която първите двама синове на царя трябва да са православни. Момчето единствено носи българско име от всичките 11 внуци на Симеон.

25-годишният Борис е потенциален артист, фотограф и голям почитател на футбола. Любимият му отбор е Реал Мадрид и самият той често играе на зеления терен. В свободното си време свири на китара, пристрастен е към компютрите. Силно е привлечен от скулптурата. Близки до семейството споделя, че е наследил любовта към изкуството на майка си и интереса към музиката от покойния си баща. 

Преди време в испанската преса се появи информация, че първородния внук на Симеон II има връзка с дъщерята на бизнесмена Динко Динев – Александра. Двамата се запознават в престижното международно училище в австрийския град Сент Гилген и няколко години са неразделни. Самата Александра е дама на Борис на 80-ия юбилей на Царя през 2017 г., а сред гостите е и нейният баща.

Именно испанските медии наричат Борис „новият спасител на България“ и твърдят, че българинът със синя кръв има сериозни политически амбиции. Дали младият престолонаследник ще се посвети на политиката, или ще предпочете за се изявява в областта на изкуството, предстои да разберем.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл